„Добре дошли в новите Тъмни векове“ – така би звучал поздравът ми към вас, ако Европейският съюз не беше оцелял и дори излязъл по-здрав от поредицата страховити кризи от гръцката насам. Всяка от тях беше придружена от множество „пророчества“ на дребни врачки, които неизменно го погребваха и оплакваха с порой от показни сълзи. Европа устоя на разрушителните вълни, изсипали се върху нея, но от поведението ѝ днес ще зависи бъдещето на света и ролята ѝ в изграждането му. Според силите, които има в себе си и според волята, която тепърва ще генерира, тя има два възможни пътя. Единият би направил Европа сравнима с Византия след Ираклий – онова, оцеляло след поредица страшни катаклизми парче Античност, което се превръща в остров на благоденствие за собствените ѝ граждани. Неразбираема, но хипнотична магия за околните варвари, а за техните потомци няколко века по-късно и безценна съкровищница, съхранила каквото може от Стария свят, за да им помогне с него да започнат строежа на новия, онзи от Ренесанса. Вторият път пред най-голямото ни политическо представителство напомня за този на Рим от преди малко повече от 2300 години. След като без малко не е унищожен от келтите под водачеството на Брен...