Иранските удари с ракети и дронове срещу сгради в лъскавия мегаполис Дубай през март т.г. ни накараха да погледнем от друг ъгъл към благополучието на петролните монархии в района на Персийския залив. В социалните мрежи се появи анекдотът, че 6-звездни са тези дубайски хотели, който имат собствена противовъздушна отбрана, а 7-звездните направо могат да нанесат ответен ракетен удар. За хората от региона това е горчив хумор, техните представи за сигурност и стабилен просперитет се промениха за дни.

Всичко започна на 28 февруари, когато САЩ и Израел дадоха началото на серия от тежки въздушни удари срещу Иран. Първоначално изглеждаше, че смазващото военно превъзходство на американско-израелската коалиция ще доведе до бърз крах на Ислямската република. Още в самото начало на войната бяха убити повечето висши ирански политически и военни ръководители, включително върховният лидер на страната аятолах Али Хаменей. Режимът в Техеран обаче не рухна. Нямаше и масови протестни демонстрации на опозиционно настроени иранци. Етническите малцинства в обширната държава също не се вдигнаха на бунт. Войната се затегна и промени своя характер.

Войната сменя правилата: асиметричният отговор на Иран

Иранците бързо разбраха, че нямат шанс срещу супермодерната авиация на противника, тяхната противовъздушна отбрана бе тотално разбита, на територията на страната практически няма мишена, която американците и израелците да не могат да поразят. Затова Техеран се ориентира към асиметрична война. Тя се състои в удари срещу важни военни и най-вече икономически обекти в съседните страни, които са съюзници на САЩ. Тази стратегия е подсказана от географията – Америка е много далеч и е недосегаема, Израел също не е много близо до Иран, а освен това има многослойна добре развита противовъздушна отбрана. Затова пък Обединените арабски емирства (ОАЕ), Катар, Бахрейн и източната част на Саудитска Арабия са само на 200–300 км от иранската територия, а Кувейт – още по-близо. И ако преди 70–80 години тези райони на Арабския полуостров са били една рядко населена пустиня, то днес там гъмжи от петролни и газови сондажи, тръбопроводи, терминали за товарене на нефт и втечнен газ, химически и торови заводи. И не на последно място – зашеметяващи небостъргачи, плажове и туристически атракции, привличащи огромен брой посетители от цял свят. Всичко това се оказа в обсега на иранските ракети и дронове и вече изглежда уязвимо и крехко. Иран не може да защити собствената си територия, но е в състояние да обърне масата, върху която през последните години се подписваха милиардни сделки за инвестиции в петролните монархии от Персийския залив.

За мнозина може да е изненадващо, но е факт, че Иран е изстрелял много повече ракети и дронове срещу Обединените арабски емирства, отколкото срещу Израел, който е смятан за архивраг на Ислямската република. За първите три седмици на войната Емирствата (най-вече Дубай и Абу Даби) са атакувани с 357 балистични ракети и 1806 дрона. Следват Кувейт със 178 ракети и 154 дрона, миниатюрният Бахрейн, срещу който са били насочени 102 ракети и 171 дрона, и Катар – 101 ракети и 63 дрона. Сравнително по-леко се е отървала Саудитска Арабия, тя е атакувана от 3 ракети и 83 дрона.

Нефт, газ и огън

Най-уязвимата цел в арабските петролни монархии са инфраструктурните обекти, свързани с добив, преработка и пренос на нефт и газ. Енергийните суровини са леснозапалими, горят буйно и предизвикват взривове. За иранците е най-удобно да ударят находищата в Катар, Емирствата и Кувейт, но важно е да се знае, че уязвима е и Саудитска Арабия, която е най-големият производител на петрол в региона. Тя е огромна страна, но нейният нефтен добив е съсредоточен в източните райони, които са близо до Иран.

На 18 март иранците изстреляха 5 балистични ракети срещу индустриалния комплекс „Рас Лафан“ в Катар. Там се намират основните мощности за производство на втечнен газ и пристанището, от което тръгват танкерите с тази ценна суровина. Според катарските власти четири от петте ракети са били прихванати, но една е ударила завода за втечняване на газ, причинявайки значителни щети. Повредени са 2 от общо 14 производствени звена и капацитетът намалява със 17%. Сметките са, че щетите ще доведат до пропуснати ползи от 20 млрд. долара годишно, като ще са нужни от 3 до 5 години за ремонт на повредените съоръжения.

В средата на март Иран проведе успешна атака с дронове и срещу газовото находище „Шах“ в емирството Абу Даби, което дава 20% от газовата продукция на ОАЕ и 5% от световната продукция на гранулирана сяра, която се използва за производството на фосфатни торове. В интерес на истината трябва да се отчете, че иранските удари срещу газови обекти в Катар и Абу Даби бяха в отговор на израелска атака срещу иранското газово находище „Южен Парс“, което е най-голямото в света. Всъщност иранското „Южен Парс“ и катарското „Северен купол“ са едно и също находище, иранците черпят газ от неговата северна част, а катарците – от южната. Смята се, че израелската атака е намалила общата газова продукция на Иран с 12%, което доведе до спирането на износа на ирански газ за Ирак. Все пак обаче трябва да отчетем, че повредената газова инфраструктура в Катар, ОАЕ и Иран няма особено силно влияние върху световния газов пазар, защото не става дума за отпадането на много големи обеми от тази суровина от международната търговия. Годишно светът консумира малко над 4 трилиона куб.м газ, като само една осма от това количество е втечнен газ. А целият катарски износ е около 150 млн. куб.м на година. Находището „Южен Парс“ обаче е уязвима точка на Иран, защото страната има много голяма газова консумация, от това гориво се произвежда почти цялата електроенергия на Ислямската република.

Няколко пъти цели на иранските атаки бяха нефтени обекти на Саудитска Арабия. На 2 март бе нападната рафинерията в Рас Танур, но без особен успех. Доста по-опасна се оказа атаката в началото на април срещу нефтопреработващия завод „Саторп“, опериран съвместно от френската „Тотал“ и „Сауди Арамко“. Той преработва по 465 000 барела дневно и се наложи да бъде затворен след иранския удар. Агенция Ройтерс пресмята, че в резултат на атаките от Иран Саудитска Арабия е намалила своя капацитет за производство на петрол с 600 000 барела дневно. Отделно от това след удар с дронове ключовият саудитски нефтопровод „Изток-Запад“ е загубил 700 000 барела от своя преносен капацитет.

Иран атакува с дронове няколко пъти рафинерия и електроцентрала в Кувейт. Пострада и международното летище на страната. Честа мишена беше и остров Бахрейн, там бяха подпалени нефтени хранилища, складове за горива, поразени бяха също завод за алуминий и най-големият телеком оператор в страната.

Като цяло капацитетът за производство на нефт, газ и горива в страните от Персийския залив не беше сериозно намален, повредените обекти, които ще се нуждаят от дълъг ремонт, не са много. Редица нефтопреработващи заводи и съоръжения за втечняване на газ обаче бяха принудени да спрат работа превантивно. Остава и заплахата от бъдещи удари, което ще накара инвеститорите да се замислят, преди да се решат на вложения в индустрията на държавите от Персийския залив.

Географията като оръжие

Най-опустошителен икономически ефект обаче имаше затварянето на Ормузкия пролив – географска инфраструктура, която се оказа най-силното оръжие на Иран. През тази водна теснина се транспортират около 20% от нефта и втечнения газ, потребявани в света. Плюс големи количества торове, алуминий, сяра и други суровини. Иран, естествено, няма военен ресурс да контролира изцяло Ормузкия пролив, но силите на Корпуса на стражите на ислямската революция са достатъчни, за да създадат реална заплаха за всеки танкер или контейнеровоз, преминаващ в района. А заплахата е по-силен инструмент за натиск от реализацията ѝ. След като два-три танкера бяха ударени от дронове, в средата на март потокът от плавателни съдове през Ормузкия пролив почти замръзна. Американците се оказаха в парадоксална ситуация – пълното им военно превъзходство над Иран е безполезно, след като рязкото поскъпване на петрола се пренесе и върху цените на бензина в САЩ. Отварянето на Ормузкия проток със сухопътна операция не е добра опция, защото неизбежно би довело до доста жертви сред американските войници. Тръмп обяви, че затваря водната теснина за ирански петролни танкери, но това не решава проблема – да, Ислямската република ще има огромни финансови затруднения, но изваждането на нови количества петрол от световния пазар тласка цените още по-нагоре. В крайна сметка именно корабоплаването през Ормузкия пролив се превърна в централен въпрос на тази война, който засенчи всичко – и иранската ядрена програма, и евентуалната смяна на режима в Техеран. И Иран вероятно ще се възползва именно от този коз, за да постигне трайно прекратяване на бойните действия.

Облакът вече не е безопасен

На 9 март милиони жители на Дубай и Абу Даби бяха неприятно изненадани, че не могат да платят за такси, да си поръчат храна или да проверят състоянието на банковите си сметки. Причината – ирански дронове са ударили центъра за данни на „Амазон“ в Обединените арабски емирства. В началото на април имаше нови атаки срещу обекти на компанията Amazon Web Services (AWS) в Емирствата и в Бахрейн. Там избухнаха пожари, стигна се до значително разстройване на облачните услуги на „Амазон“ в страните около Персийския залив. Иранците публикуваха списък с 29 технологични обекта в региона, свързани с американските гиганти „Майкрософт“, „Гугъл“ и „Оракъл“. Те бяха набелязани като легитимни цели, чието поразяване ще разстрои американската разузнавателна инфраструктура, заобикаляща Иран. Но този списък имаше и друга цел – да покаже уязвимостта на технологичния съюз между САЩ и монархиите от Персийския залив. На Иран принадлежи съмнителната чест да е първата държава, водила систематична война срещу облачната инфраструктура на частни американски компании.

Без вода няма държава

Една от най-чувствителните инфраструктури в района на Персийския залив са съоръженията за пречистване на морска вода. През последните години населението на региона се увеличи многократно, най-вече заради огромния брой чуждестранни работници, търсещи препитание в новозабогателите арабски държави. А вода в пустинята все така няма, тя трябва да бъде добивана по друг начин. Кувейт, Катар, Оман и Дубай са почти напълно зависими от обезсоляването на морска вода. Тя утолява и над 60% от жаждата на Саудитска Арабия. Затова се смяташе, че ако ударът по нефтената инфраструктура може да предизвика световна криза, то поразяването на съоръженията за пречистване на вода може да е равно на катастрофа за държавите от региона. И атаки срещу тях имаше – в Кувейт и Бахрейн, но без значителни щети. Явно иранците не си поставили за цел да оставят своите арабски противници без вода.

Няма защитен тил

Войната в Близкия изток затвори за доста дни ключовите летища в региона, срещу тези в Дубай и Кувейт бяха извършени и директни дронови атаки. Туристическият поток към небостъргачите в пустинята секна. Заплахата за живота бе достатъчна, за да откаже повечето мераклии да посетят Дубай или катарската столица Доха. Това влече огромни загуби за местните хотелиери, ресторантьори туроператори. Тъмният облак на войната надвисна над целия сектор, наречен „икономика на преживяванията“. Именно на това залагаха в последно време страни като Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства, които са твърдо решени да слязат от петролната игла и да диверсифицират бизнес възможностите. Ясно е, че докато в региона има война, на супер скъпите писти за „Формула 1“ в Саудитска арабия, Бахрейн и Абу Даби няма да се появят болиди и техните пилоти. Нерадостно изглежда и бъдещето на футболните стадиони и игрищата за голф, изградени в пустинята.

Накрая да споменем, че уязвима е и иранската инфраструктура. Израел и САЩ атакуваха нефтени съоръжения и най-голямото газово поле на Ислямската република, поразени бяха и някои мостове и редица обекти на военната индустрия. Имаше и израелска атака срещу нефтено хранилище край Техеран. В началото на април пък Доналд Тръмп в пристъп на гняв заплаши иранците, че тяхната цивилизация ще бъде изтрита от лицето на Земята чрез масирани американски удари срещу гражданската инфраструктура на страната – мостове и електроцентрали. За щастие, това не се случи, на Тръмп бързо му мина.

В заключение трябва да се отбележи, че голямата война в Близкия изток от тази година показа колко важна е диверсификацията на икономиката и на експортните маршрути за страните от региона. Саудитска Арабия и ОАЕ преоткриха възможността за износ на нефт по тръбопроводи в обход на Ормузкия пролив, а в Катар може би се замислят за строежа на газопровод към Средиземно море. Но ако високият градус на геополитическото напрежение в региона се запази, благополучието на петролните монархии остава чупливо.