Изборите в Унгария бяха следени с особен интерес не само в България. В свят, в който историите за централизация на властта, провалящи се демократични институции, злоупотреба с власт и нарастващо обществено разделение доминират, жаждата за добри новини – за Давид, който побеждава Голиат, за доброто, което тържествува, е очевидна. Унгария предлага точно такава история, но най-вече история за въображение, за лидерство и за хепиенд. Така всеки припознава в унгарската история нещо свое. САЩ заложиха силно и пряко в избора на Орбан – техния основен и в някакъв смисъл най-голям коз в сърцето на ЕС… и загубиха. Европейският съюз си отдъхна, виждайки шанс изборът на Магяр да е начало на един конструктивен диалог с Унгария, отпушване на пакета от мерки (около 90 милиарда евро), насочени към помощ за Украйна, както и разумно отношение, а не блокираща сила при поредица от предстоящи сложни решения на европейско ниво. Това е шанс, който трябва да се приема и с известна доза критичност, имайки предвид, че победа в страна като Унгария съвсем не е на либералния и глобалистки дневен ред. България пък видя така жадувания момент на политическа промяна, в който гражданите се изправят срещу лошите и печелят. А�...