Изборите в Унгария бяха следени с особен интерес не само в България. В свят, в който историите за централизация на властта, провалящи се демократични институции, злоупотреба с власт и нарастващо обществено разделение доминират, жаждата за добри новини – за Давид, който побеждава Голиат, за доброто, което тържествува, е очевидна. Унгария предлага точно такава история, но най-вече история за въображение, за лидерство и за хепиенд. Така всеки припознава в унгарската история нещо свое.

САЩ заложиха силно и пряко в избора на Орбан – техния основен и в някакъв смисъл най-голям коз в сърцето на ЕС… и загубиха. Европейският съюз си отдъхна, виждайки шанс изборът на Магяр да е начало на един конструктивен диалог с Унгария, отпушване на пакета от мерки (около 90 милиарда евро), насочени към помощ за Украйна, както и разумно отношение, а не блокираща сила при поредица от предстоящи сложни решения на европейско ниво. Това е шанс, който трябва да се приема и с известна доза критичност, имайки предвид, че победа в страна като Унгария съвсем не е на либералния и глобалистки дневен ред.

България пък видя така жадувания момент на политическа промяна, в който гражданите се изправят срещу лошите и печелят. Ако само всички излязат, за да гласуват… Ще се върна на тази мечта към края на този текст. Нека обаче първо опишем какво се случи в Унгария и какви са изводите, които можем да направим с оглед на финалния резултат.

Инженерството на властта

Кой е Виктор Орбан и какво направи, за да управлява Унгария повече от 16 години? Започнал кариерата си през 1990 г. като депутат от младата либералноцентристка група на студенти и интелектуалци (ФИДЕС), противопоставящи се на комунистическия режим, Орбан е избран за председател на партията още през същата година и бързо успява да централизира властта си и да изолира своята вътрешна опозиция. През 1994-та благодарение на подкрепата на лоялните си съпартийци Орбан трансформира идеологията на ФИДЕС от либерална в националконсервативна и с подобни послания печели изборите през 1998 г., когато става министър-председател на страната. През 2010-а е избран повторно за премиер, като този път остава на поста 4 мандата, или 16 години. Причините за това политическо дълголетие са, разбира се, комплексни, но могат да се сведат до няколко основни.

106 от 199, или около 53% места в унгарския парламент се избират в едномандатни избирателни райони и кандидатът с най-висок резултат печели мястото. Останалите 93 мандата се разпределят пропорционално. Тази сравнително проста система обаче има няколко особености – за да регистрират национална листа, партиите трябва да издигнат мажоритарни кандидати в 71 от 106 района на поне 15 от 20-те административни окръга. И ако тези изисквания не ви изглеждат достатъчно сложни, беше въведен „частичен компенсаторен механизъм“, според който към гласовете, получени за пропорционалната листа, се добавят гласовете, които са „неоползотворени“ от мажоритарните избори (гласовете на неуспешните кандидати и излишъкът на гласове на успешните). В това уравнение може да добавим гласовете, които се подават за представители на малцинствата, и т.н.

За да съкратим дългата история – отмяната на втори тур при провеждането на мажоритарните избори (с което се премахва възможността опозиционните кандидати да се обединят срещу ФИДЕС), както и въвеждането на гъвкави прагове пред коалициите и добавянето на излишните гласове към пропорционалния вот, създават условия, в които водещата партия получава диспропорционално повече гласове и така затвърждава предимството на Орбан пред неговата опозиция. Получават се свръхмнозинства и възможности за законодателни промени – от джеримендъринг, окрупняване на опозиционни територии с проправителствени, така че да се загуби възможността за избор на опозиционен кандидат, до контрол върху обществените поръчки и медии.

Пукнатините в модела

Първият урок, който можем да изведем от последните избори в Унгария, е свързан именно с действието на избирателни системи, създадени, за да обслужват управляващите. Неизменно обществените отношения се променят – дали защото автократите губят усет за пулса на обществото, дали заради външни тенденции или появата на ново лидерство. Когато това се случи, подобни системи обслужват също толкова лесно и новопоявилите се сили. Вероятността въпреки сериозната вълна, подкрепила Магяр, неговата формация да получи конституционно мнозинство от 2/3 при нормално функционираща пропорционална избирателна система, би била значително по-ниска. Създаването на балансирана избирателна система, която адекватно да отразява обществените отношения, гарантирайки представителството, но и защитата на всички групи от действието на произволната власт, е за предпочитане от търсенето на механизми за укрепване и стабилност на управлението.

Формирането на гражданско мнозинство срещу едно управление рядко се оказва достатъчно, за да осъществи политическа промяна. Ролята на политическия елит в организацията и мобилизацията на това мнозинство е ключова. Спадът в доверието към Орбан започна през 2024 г. с публичен скандал, когато правителството помилва директор на детски дом, осъден за прикриване на случаи със сексуално насилие над деца. Магяр използва този момент, за да мобилизира протест и да разруши имиджа на Орбан като защитник на „традиционното семейство“. Този морален удар срещу идеологическата основа на „нелибералната демокрация“ на Орбан се оказа силен старт на политическата кариера на Петер Магяр, но и сериозен удар върху публичното доверие в режима на ФИДЕС.

Тук трябва да отбележим, че основна заслуга за легитимността на управлението на Виктор Орбан е създаването на идеологията, която той нарича „нелиберална демокрация“ и която стъпва изцяло на опит да се дефинира специфичен културен протекционизъм, насочен към съхранение на уникалната унгарска идентичност. Този протекционизъм се основава на 3 стълба – съхранение на християнската вяра от разбирането на либералите за еднаква валидност на всички религии, съхранение на уникалната унгарска култура от посегателствата на мултикултурализма и опазване на устоите на традиционното християнско семейство. Тези 3 стълба бързо намират и заплахи, които да ги легитимират и да катализират процеса – бежанците и имигрантите с различна култура и религия, всички представители на ЛГБТИ общността, както ЕС, които искат да подкопаят основите им.

Нито една от тези идеи не беше превърната в залог и тема на кампанията, която Магяр води през последните години. Той използва скандала като основа за силна кампания в изборите за Европейски парламент през същата година и печели 7 от общо 21 места. След няколко големи протеста Магяр започна и национална обиколка, като посети огромно количество градове и села, заобикаляйки контролираната от правителството медийна мрежа. Този тур беше повторен преди провелите се преди няколко седмици избори. Огромната работа на терен, както и способността на Магяр да обедини зад себе си унгарската опозиция, е ключовият фактор в победата на ТИСА. Провокирайки Орбан по темите, които не са идеологически – външната политика, превърнала премиера от човека, борещ се да изгони руските войски от Унгария през 1989 г., в човека, който обслужва пряко руските интереси в ЕС; вихрещата се корупция, замръзналото икономическо развитие, растящата инфлация; както непопулярните сред младите политики, той овладя дебата в социалните медии и успя да обърне нагласите, особено сред младото поколение.

Така сред силни послания по реални проблеми, с огромна работа и лична отговорност Магяр спечели дебата и доверието на унгарците, създавайки история, пълна с въображение и надежда. Това демонстрира ползите от усилието да се свържеш с избирателите и да изградиш кредит на доверие, създавайки разказ за компетентно управление в посока социална държава, подобряване на публичните услуги, елиминиране на корупцията, засилване на връзката с ЕС, докато се отбягват противоречивите теми.

Третият урок е този за националното достойнство в рамките на съюзите, към които Унгария принадлежи. Без никакво съмнение, Магяр осъзнава необходимостта да подобри отношенията си с ЕС, които замразиха последните траншове по Плана за възстановяване и устойчивост. Първите заявки, а вече и проведени срещи с представители на Европейската комисия показват, че Унгария ще премахне ветото си върху очакващия одобрение план за помощ на Украйна – в размер на 90 милиона евро. Също така ще се постигне споразумение върху необходимите реформи на съдебната система и обществените поръчки, които ще позволят усвояването на въпросните европейски средства, срокът за което наближава. Тема, също актуална и в България, между другото.

Унгария и българското огледало

Нищо от това обаче не означава промяна в политиката на Унгария по отношение на бежанците, както и по отношение участието на страната в усилието за помощ на Украйна. Това не означава и автоматично продължение на обслужващата политика спрямо Русия. Напротив, едни от първите заявки на новия кандидат за премиер бяха свързани с премахването на контролираните от правителството медии, изкореняването на руското влияние от ключови институции на управлението, по-специално Министерството на външните работи и търговията и частите на разузнавателната общност. Заявката за прагматично отношение, свързано с дефинирането на унгарските интереси и тяхното преследване, е също в основата на доверието, с което новата формация печели в унгарското общество.

И тук остават няколко въпроса – получаващ огромен кредит на доверие, Магяр ще се сблъска с изграждани 4 мандата клиентелистки мрежи, институции, сраснали се политическите мрежи на Орбан, и система от свързани корпоративни интереси. Доколко и с какви средства новата партия ще се справи с тях, е съществен въпрос. Изградена като коалиция срещу Орбан, новата партия ТИСА също така ще се изправи пред сериозни предизвикателства – липса на опит, съблазън за злоупотреби и политически сделки. Възможностите, които 2/3 мнозинство откриват, са огромни, но както ние знаем, това често създава и условия за изкушения, и изкривява представата за упражняване на неограничена власт. Тепърва ще стане ясно доколко и как ще се разгради моделът „Орбан“ и каква ще е цената на това.

На този фон няма как да не направим няколко паралела с България. На първо място правят силно впечатление сходният резултат, както и темите, по които новата политическа формация спечели мнозинство в българския парламент. Корупцията, срастването на политическата и икономическата власт, разпадът на институциите и контролът върху съдебната система. Докато унгарците получиха ясен, вдъхновяващ и подреден план за справяне тези проблеми, българите получиха диагнози, анализи и политически клишета. Така в първите часове от победата Магяр ясно посочи следващите си стъпки, докато Радев поиска оставките на служебното правителство.

Докато пътят на Магяр е свързан с установяване на връзка с избирателите и събиране на подкрепа, този на Радев е продукт на обстоятелствата. Възползване от една готова ситуация, в която за пореден път се сочат враговете, а не се събират приятели.

И накрая, ако Магяр знае добре какво е унгарският национален интерес и той е свързан с откъсването от зависимостта на Унгария от Русия, нашият като че ли все върви към това да станем зависими от Русия. На мен това ми се струват доста съществени различия. Как ви изглеждат на вас?