Въпреки че американско-израелската война срещу Иран е безпрецедентна в много отношения, предишните енергийни и финансови кризи през последния половин век предлагат полезни уроци за инвеститорите, политиците и всички, които се опитват да се ориентират в настоящата буря. На първо място производителите на петрол и природен газ не могат да приемат, че цените ще останат високи за неопределено време. След първата седмица от войната в Иран се върнах към опита си във финансите, за да потърся насоки как може да се развие ситуацията. Личният ми опит е релевантен, тъй като завърших докторската си степен непосредствено след втората петролна криза от 70-те години (1979–1982 г.), а основният ми фокус беше върху ОПЕК, огромните ѝ излишъци и въпроса как те биха могли да бъдат реинвестирани. (Делях офис и с ирански учен, който наскоро беше избягал от страната си след Ислямската революция.) Дисертацията ми изискваше да приложа сравнително сложен (за времето си) модел за разпределение на активи, според който „ниско абсорбиращите“ икономики като страните от Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив (GCC) могат да избират дали да оптимизират бъдещата стойност на петрола, който все още е в земята...