Когато говори, той не взривява залата. Когато пише, думите му са тежки, сложни, многосрични. Словото не е неговата сила. Той не е Уинстън Чърчил, не е Тони Блеър, най-вече не е Борис Джонсън. Всички са единодушни, че новият премиер на Обединеното кралство сър Киър Стармър е леко скучен. Тъкмо това е неговото предимство. Отсъствието на дар слово не е британска политическа добродетел. Тук се прави политика на конфликтите – печели този, който ще те засипе с цветисти метафори, ще те въодушеви да се биеш „по плажовете“, ще те разсмее. За Чърчил казваха, че мобилизирал английския език, за да победи; той неслучайно спечели Нобелова награда за литература. Навремето политическата звезда сър Майкъл Хезълтайн използва образ, от който ще ви се завие свят: че с езика „ще стигнеш до клитора на Консервативната партия“. Стармър не тръгна по този път. Неговите състуденти от Оксфорд си спомнят как сегашният премиер и лидер на лейбъристите участвал в издаването на социалистическо списание. Статиите му били тегави. Не участвал в споровете и обсъжданията. Затова пък Киър вършел други дейности, които бляскавите му колеги пренебрегвали – разпространението, организацията. С други думи бил по тежката работа. ...