„Човек за човека е вълк“ казва една от най-известните римски поговорки. Това е по-скоро констатация на разума и опита, трудно оборима, многократно потвърдена и непрекъснато утвърждавана. Освен ако не сте последовател на Русо или не носите други розови очила, не бихте твърдели, че ако премахнем пластовете от дълги морални и културни натрупвания от представител или група на нашия вид, бихме получили нещо различно от див хищник с неговите базови инстинкти. Когато споменатите натрупвания са подплатени с чувството за градивна приемственост, надградени с чудото на писмеността и увенчани с идеята за разбираемо за всички право, тогава можем да говорим за цивилизация.

Цивилизация и власт

Една от характерните и благотворни спойки за която и да е човешка цивилизация, е онази, която Владимир Путин нарича „лицемерие“. Лицемерието е онова, което ни кара да пожелаем добро утро на недолюбвания и досаден съсед, вместо да му счупим главата с боздуган, да изнасилим жена му и да оберем къщата му. Евразийският вожд съвсем правилно присъжда това свойство на западната цивилизация и го отхвърля за себе си, обществото, което води, и въоръжената напаст, която периодично изпраща у съседите си. В междуличностните отношения „лицемерието“ (етиката, моралът, възпитанието, образованието, евентуално религията) не би било достатъчна гаранция, че няма да се избием помежду си без господството на правото, осигурено от принудата на държавата. По много сходен начин между държавите в рамките на една цивилизация споделените ценности не могат да осигурят дълготраен мир без общо право, гарантирано със сила. В противовес на варварството (онези човешки общества, в които отсъстват писмеността, „лицемерието“ по Путин или и двете заедно) цивилизацията е градивна по същност и се стреми към ред и мир. Съответно всяка цивилизация досега има заложен в себе си стремеж да излезе от „вълчите“ отношения между държавите, идентични с тези между народите и племената при варварството.

Познатите ни начини да се въплъти този стремеж в хода на човешката история са два. Единият е „многополюсният“, който се стреми да замрази моментно състояние на силите и да го гарантира със „свещеността“ на договорите. Другият е резултат на една от съставните сили, която е победила останалите в серия от войни или в една много голяма такава и им е наложила обща правна рамка, гарантирана със сила. Първият, многополюсният, исторически е с максимално времетраене от 30 години. Толкова продължава мирът между полюсите, носители на древногръцката цивилизация, след като са победили общия персийски враг. Вестфалският мир от 1648 г. осигурява 5 години липса на война, преди две от най-големите държави (Англия и Обединените провинции) да се сбият в световна по географски обхват морска война. Версайската система от 1919 г. оцелява 20 години, преди да потъне в най-кървавия и разрушителен конфликт, познат на човечеството до днес.

Вторият модел е определено по-успешен, по-траен и засяга пряко нашето време, както и по-голямата част от човешката история. Нека да го наречем, по примера на мнозина много по-големи от нас автори от Античността до днес, както са го кръстили най-успешните му приложители – Империя.

Понеже понятието е придобило негативен оттенък поради идентификация с неговата противоположност, ще трябва да направим кратко уточнение. Под Империя тук не разбираме разрушителна бойна племенна стихия, всепоглъщаща всичко изградено по пътя си, както тази на Атила, Чингис хан, Хитлер, Сталин или Путин, и оставяща след себе си само спомена за кръв и ужас. Подобно на римляните и на всеки пишещ до средата на XIX век, за нас Империя е установяването на политически конструкт, който доминира или обединява цивилизацията в целостта ѝ, като гарантира глобален ред и мир посредством всеобща правна рамка, подсигурена с военна сила. Очевидно това определение отговаря на света, израснал от руините на Втората световна война, и ролята на САЩ в него. Архитектурата и принципите му са изцяло във визията и по волята на големия победител в страховитата касапница. Политическата и правната рамка (ООН, Декларацията за правата на човека, Световната търговска организация и т.н.), икономическите отношения (Бретон Уудс и др.) и монополната ликвидност (доларът като единствена резервна валута, до 1973 г. с изключителен златен стандарт, а след тази дата и без него). Като добавим военната сила, гарантираща този нов световен ред, получаваме нещо, което би било разпознато като империя от всяка епоха, предхождаща нашата. Тя е и припозната като такава от единствената наистина сериозна заплаха за нея, която е племенната антиимперия, наречена Съветски съюз. Поражението на последния и краят му бележат сбъдването на универсалността на визията, заложена през 1945 г. Тогава, след края на Студената война, са и годините, в които Световният ред е наричан за първи път Американска империя не само от враговете му.

Краят на Pax Atlantica

Лицемерието (което в момента ми е „варварски“ чуждо) пречи на директното използване на понятието, но през 20-те години преди 2010-а немалко големи умове употребяват Pax Americana, когато описват съществуващия ред в нашия свят. Pax Romana е най-често срещаният начин, по който римските автори наричат Империята през златния ѝ век. И точно както във века на Антонините, Римската империя вече не е тази на град Рим и дори на Италия, то и около 2000 г. Американската империя не е вече само на САЩ. Америка идва да се бие с нацистка Германия в Европа, защото е рожба на Европейското просвещение, културата ѝ е заквасена и преплетена с европейската до степен на неделимост, научният ѝ триумф е резултат от директен внос на европейски учени, а самата тя е неразривна брънка в континуума, наречен европейска цивилизация. Римската империя израства върху древногръцките наследство и култура до степен, че много рано елинизира до неузнаваемост образността на изначално етруската си религия, образованият римлянин от всеки период започва да пише и чете на гръцки преди на латински, а римската поезия е на гръцки до Втората пуническа война. Без да е чак в такава синовна връзка с гръцкото, каквато е тази на Америка с Европа, пълното овладяване на Елинистическия свят (със смъртта на царица Клеопатра през 31 г. пр. Христа) ще засили една симбиоза, която ще ни накара днес да наричаме израсналия в нея свят гръко-римски, а последният ѝ политически конструкт – Византия.

Така, но много по-бързо, отколкото в античния пример, днешната ни Империя се сдоби с второ ядро в лицето на Обединена и възстановена Европа. От Косовската война насам пo-вярното определение за световния ред би било Pax Atlantica. Американските правителства следват европейските санкции със свои срещу врагове на демокрацията почти толкова често, колкото европейците тези на Америка. Американските производители нагаждат продукцията си към директивите на Европейската комисия. Всяка военна акция за опазване на световния ред без една от 1999 г. насам е американско-европейска. Европейският съюз участва наравно с Вашингтон или го превъзхожда в икономическото възстановяване на територии, освободени от тирания и варварство (Босна, Косово, Ирак, Афганистан). Това, което сега липсва на Европа (ЕС плюс Великобритания), за да бъде втори център, е собствена военна сила.

Дотук обаче описвахме света от вчера. Свят, в който двата бряга на Атлантика реагираха единно на потенциално смъртоносни за общия империум предизвикателствa, независимо дали малки („Ал Кайда“, талибаните), средни (Северна Корея, Иран) или много големи (Русия и комунистически Китай). Преди няколко дена френски сенатор сравни Доналд Тръмп с император Нерон, а правителството му с царедворци, които засилват лудостта на римския август с угодничеството си. Сенаторът е прав в съпоставката, що се отнася до разрушителния ефект на Тръмповото управление върху стабилността, единството и устоите на Американската република. Римската история познава не един и двама побъркани императори. Щетите върху елита и населението на град Рим са били често много тежки. Империята оцелява толкова дълго обаче или защото системата е достатъчно здрава, за да не допусне пълна промяна на основни външни и военни политики, или защото и най-откачените цезари не са посягали на основите на мощта, на която седят, или защото, подобно на Нерон, са били убивани като врагове на римския народ достатъчно бързо.

Но дори в много късни времена на западния римски император не би му хрумнало да се съюзи с Атила срещу източния, когато последният е нападнат от хунския вожд. За който и да е Рим, при каквато и да е власт, би била непоносима мисълта да изостави съюзник, нападнат от по-силен враг. Поведението на Тръмп от ден първи на втория му мандат е безпрецедентнo като внезапен опит за самоубийство на велика сила на върха на мощта ѝ. Декларативното припознаване на Европейския съюз като основен враг, който трябва да бъде дестабилизиран на всяка цена, говори за скъсването на всякаква връзка с реалността и за грешна преценка на възможностите и интересите на самата Америка. Атаките срещу Европа, комбинирани с изоставянето на Украйна, внезапното прекъсване на клиентските мрежи в Третия свят, реабилитирането на Путин в опит да го откачи от изключително интимната спойка с Пекин, говорят за Тръмп и обкръжението му, че или са в 1974 г., или са откровено луди. Какво може да направи Европа в тази ситуация?

Европа като империум

Шокът на европейските политици е напълно разбираем. Когато излязат от него, ако го направят бързо, може би ще осъзнаят, че кризата на кризите, в която живеем, е уникален шанс за Европа и бъдещето ѝ. Във Великобритания и в повечето страни от Съюза, комбинацията от неотслабваща руска заплаха и неочаквано американско предателство осигурява чувство за принадлежност към Европа, непознато досега. Няма по-подходящ стимул от комбинацията от страх и гняв. Използвана и насърчена с адекватно политическо говорене, тя ще позволи мерки, немислими до вчера, необходими днес и задължителни утре. Задължителната военна повинност в националните армии и създаването общоевропейска професионална такава трябва да бъдат само началото. Възможността за спасяване на страдащата автомобилна индустрия, като бъдат превърнати съществуващите поточни линии в произвеждащи танкове, снаряди, оръдия и т.н., е всъщност невероятен подарък за европейската индустрия и икономика, особено комбинирано със задължението да бъде заменено американското въоръжение с европейско такова.

Казаното дотук, вече се говори от европейските политици, за разлика от други неща, които ще чуем тепърва. Като например това, че огромната празнота, оставена от USAID, трябва да бъде запълнена. Единствените способни да го направят са китайците или ЕС. В наш интерес е да сме ние. Тъй като дори много безотговорни бананови републики рядко могат да си позволят да губят милиони хора от болести и глад, една европейска организация, заместила убитата от Тръмп любима рожба на президента Кенеди, би осигурила влияние, каквото Европа не познава от 1914 г.

Друга препратка към времето преди тази дата би била тази с университетите. Вече предвкусваме хаоса, който новата администрация всява в американското образование, но трудно можем да предположим мащаба на разруха, до който ще достигне. Това, което можем да кажем обаче, е, че страхът и несигурността на американските професори и студенти ще работи в полза на Европа, ако организирана европейска инвестиция осигури на тези хора подходящи материални условия, за да предпочетат старите ни университети, не толкова старите ни институти и съвсем новите ни научни програми. Така ще обърнем вековна тенденция за изтичане на умове към Америка обратно.

За да може да се случи всичко това, ще трябва да разберем, че контрактирането на големи дългове от ЕС е неизбежно и ще трябва да разобличим либертарианската лъжа, че днешните дългове ще бъдат плащани от децата и внуците ни. Когато става дума за толкова огромен и богат организъм, какъвто е Обединена Европа, и толкова могъщ и незаобиколим, колкото тя трябва да стане, големият дълг не е бреме, а актив, който потомците ни ще управляват в своя полза.

Но преди всичко това ще се сбъдне, ако Европа успее да помогне на Украйна да защити успешно независимостта и целостта си. Тя ще получи победа много отвъд тази на Украйна с несъмнена отбранителна и морална стойност, която е очевидна. Един куп досегашни съюзници на Вашингтон навсякъде по света, уплашени от ирационалната непоследователност на американците, ще знаят, че имат сигурен и постоянен в действията си много значим фактор, към когото могат да се обърнат.

Обединена Европа трябва да направи всичко възможно да спаси и възстанови световния ред, създаден след ВСВ, но тя трябва да го направи в своя полза. Тя трябва да наследи това, което в началото нарекох Американска империя, и да я превърне в Европейска. Така тя ще повтори преместването на центъра на Римската империя от запад на изток през III век. По този начин един ден Европа ще може гордо да си закачи любимата титла на император Юстиниан, след като изгонва варварската власт от западната част на тогавашния свят и възстановява римското право там – RESTITVTOR ORBI.