Преди пет години лаптопът на плажа беше символ на извънредната ситуация, в която пандемията постави света. Милиони хора пренесоха офиса у дома, а дистанционната работа изглеждаше като временно решение. Малцина предполагаха, че само няколко години по-късно работодателите ще започнат съзнателно да изпращат екипите си не обратно в корпоративните сгради, а в планината, край морето или в споделени работни пространства далеч от големия град.

Но днес причината е различна.

През 2020 г. компаниите се питаха как изобщо да не спрат работа. Сега въпросът е друг – как хората да останат екип, когато рядко работят от едно и също място.

Отговорът все по-често се търси извън офиса.

„Преди идваха, за да работят извън офиса. Днес идват, за да бъдат заедно.“ Именно така могат да бъдат обобщени разговорите ми с оператори на коуъркинг (coworking) и коливинг (coliving) пространства в различни части на България.

От офис у дома (home office) към офис с екипа (team office)

Развитието на дистанционната работа в България премина през няколко ясно различими етапа. В началото компаниите просто трябваше да осигурят условия на хората да работят – лаптопи, VPN връзки, видеоконферентни платформи и оборудване за домашния офис. След първоначалния шок дойде етапът на адаптация. Работодателите започнаха да изграждат политики за хибридна работа, а законодателството постепенно даде по-ясна рамка на дистанционния труд.

Фокусът сега е друг. Технологиите вече не са най-голямото предизвикателство. На преден план излизат доверието, автономността, психичното здраве и усещането за принадлежност към екипа. Хибридният модел все повече се приема като част от начина, по който организациите функционират. Затова и предизвикателството пред мениджърите вече не е как да оборудват домашния офис, а как да съхранят организационната култура, когато хората се срещат значително по-рядко.

Тази промяна личи и в отличените стратегии за дистанционна работа в Career Show Awards. Ако през 2024 г. компаниите инвестираха основно в технологии, домашни офиси и коуъркинг пространства, то година по-късно посоката е изместена. Отличените практики през 2025 г. показват интересна промяна. Инвестициите са насочени към време, в което хората да бъдат заедно – независимо дали това означава допълнителни дни за възстановяване, срещи на открито или възможност екипът да работи от различни места. След като компаниите намериха технологично решение на дистанционната работа, сега търсят решение на далеч по-трудния въпрос – как да запазят усещането, че хората са част от един екип.

България вече има карта на изнесения офис

Само преди няколко години Банско беше почти единственото име, което се свързваше с дистанционна работа, дигитални номади и изнесен офис. Днес освен в София и Пловдив коуъркинг и коливинг пространства се развиват по Южното Черноморие, в Родопите и в редица по-малки туристически дестинации – от Ахелой и Царево до Девин и Рибарица. Някои са насочени към дигитални номади и свободни професии, други все по-често работят с корпоративни клиенти.

За целите на този материал разговарях с представители на коуъркинг и коливинг пространства в Банско, Рибарица, Девин и Варна. Макар наблюденията им да не могат да бъдат определени като представителни за целия пазар, те очертават сходна тенденция – изнесеният офис постепенно се превръща от място за дистанционна работа в място за срещи и колаборация на екипа.

Разговорите с представителите на тези пространства показват, че търсенето не намалява, а се променя. В Банско например операторите отчитат засилен интерес към т.нар. „офис в планината“ през последните две години. Вместо еднократни по-мащабни резервации компаниите все по-често запазват пространството за месец или два, а през този период различни екипи се редуват за престои от по пет до седем дни. По думите им моделът се използва целогодишно и позволява повече служители да сменят работната среда, без да отсъстват продължително от личните си ангажименти.

Различна е картината в Рибарица. Там интересът към едноседмичните престои, характерен за пандемията, постепенно отстъпва място на дву- и тридневни конференции, обучения и стратегически срещи.

В Девин също отчитат устойчив интерес към модела, който комбинира работа и ваканция – workation (work + vacation), макар и в по-малък мащаб. Пространството работи с екипи до 30 души, а типичният престой е две или три нощувки. Според тях именно през последните три години все повече компании избират подобен формат като възможност да съчетаят работа и неформално общуване.

И още нещо прави впечатление. От първото, основано през 2014 г., споделено работно пространство във Варна признават, че корпоративни запитвания не липсват, но предпочитат да работят с по-малки екипи. Така остават верни на идеята за спокойна среда за независими професионалисти и малки екипи. А големите корпоративни групи променят атмосферата на споделеното пространство – още едно доказателство, че моделът тепърва търси своя баланс.

Общото е, че никое от тези места вече не разчита само на добрия интернет. Важна става атмосферата – дали екипът може да работи спокойно през деня и да продължи разговорите вечерта.

Тези разговори не претендират да бъдат представителна извадка за целия пазар. Те обаче очертават една ясна тенденция.

Компаниите вече не местят офиса. Те местят екипа.

Вероятно това е следващият етап в развитието на хибридния модел – не избор между офиса и дома, а избор на най-подходящата среда според задачата. За индивидуална работа това може да е домашният кабинет, за творчески процес – coworking пространство край морето, а за стратегическо планиране – няколко дни с екипа в планината.

На пръв поглед изглежда нелогично една организация да плаща хотел, coworking пространство и логистика, след като разполага със собствен офис. Компаниите всъщност инвестират в споделено време, в което хората могат отново да бъдат заедно. Това изгражда доверие, култура, подобрява сътрудничеството и ангажираността. Все повече мениджъри осъзнават, че добрите идеи рядко се раждат по време на онлайн срещи с изключени камери. Общите вечери, разговорите между две работни сесии, разходката в планината или спонтанният брейнсторминг често възстановяват връзките, които дистанционната работа неизбежно разхлабва. Затова изнесеният офис постепенно се превръща в инструмент за изграждане на работодателска марка, задържане на таланти и укрепване на организационната култура, а не просто в атрактивен фирмен бонус.

За служителите ползите също са различни от романтичната представа за „лаптоп на плажа“. Смяната на средата, възможността за концентрирана работа и времето, прекарано с колегите извън ежедневната рутина, често се оказват по-ценни от самата дестинация.

Законът настигна практиката

Промените в Кодекса на труда дадоха по-ясна рамка на дистанционната работа. Те регламентираха възможността за договаряне на повече от едно работно място, създадоха правила за временното възлагане на дистанционна работа и доразвиха изискванията за безопасни условия на труд и правото на служителя на необезпокоявано лично време.

Това дава на работодателите повече сигурност при организирането на хибридни модели, но не отменя необходимостта всяка организация сама да изгради своите правила и култура.

Следващият етап

Съчетаването на работата с екипа и почивка едва ли ще се превърне в масова практика. Не всяка професия позволява подобна гъвкавост, нито всяка компания има нужда от нея. Голямата промяна обаче не е в мястото, от което работим, а в начина, по който оставаме свързани с колегите и организацията. Преди пет години беше спорно дали дистанционната работа ще оцелее след пандемията. Днес вече обсъждаме как да я направим по-смислена. Изнесеният офис вероятно никога няма да бъде ежедневие за всички компании. Но той показва накъде се движи пазарът на труда – към модел, в който мястото е все по-малко важно, а качеството на съвместната работа – все повече.