Двамата най-опитни служители в екипа – Александър П. и Нина В. – започват постепенно да си прехвърлят отговорности при възникване на проблеми по текущи задачи. Вместо да координират действията си, все по-често си отправят забележки пред колеги, оспорват решенията си и подкопават авторитета си взаимно. Напрежението се усеща от всички, но никой не поставя темата открито. Останалите служители започват да се разделят на лагери, комуникацията се влошава, а резултатите на екипа постепенно спадат. Прекият ръководител вижда, че конфликтът вече влияе не само на атмосферата, но и на ефективността. Притеснява се, че директната намеса може да задълбочи проблема. Как да се реши този казус? Не търсете вина Петя Георгиева-Кондакова, хоноруван асистент към катедра „Управление“ в УНСС и директор на дирекция УЧР в „Общинска банка“ АД Прекият ръководител не може да остави конфликтът да се задълбочава. В такива ситуации понякога ръководителят може да си каже: „Зрели хора са, нека сами да разрешат конфликта“. Но истината е, че има нужда от намеса, балансиран и неагресивен подход с ясно разписване на роли и отговорности. Подходът на прекия ръководител трябва да е разумен и балансиран, а не емоцио...