Някои описват новия филм на Дейвид Финчър The Killer (вече наличен за гледане в Netflix) като мрачно-смешна, почти тривиална, но доста брутална приказка за човек и неговите (убийствени) навици. Когато Финчър говори за лентата, непосредствено след премиерата на London Film Festival, спокойно заявява: „Не исках да го приемам толкова сериозно. За мен филмът е завладяващ и въпреки някои аморални действия изненадващо смешен. Самотният убиец, изигран от Майкъл Фасбендър, е почти комичен в своята придирчивост – от предизвикателно семплия си дрескод („като немски турист“) през сгъваемата си чаша за многократна употреба до плейлиста му с песни. Но неговите добре замислени планове излизат извън релсите, принуждавайки го да наруши собственото си правило „Предвиждай, не импровизирай“.

Преди години, когато пусна предишния си филм „Манк“ – по сценарий на собствения му бащата, – Финчър разказа историята за създаването на „Гражданинът Кейн“ на Орсън Уелс и направи поклон към стария Холивуд. Тогава критиците бяха убедени, че режисьорът навлиза в нова фаза на историите, които разказва. Но ето, че The Killer („Убиецът“) е старият, суров Дейвид Финчър, който публиката познава и обича. „Никога няма да бъда по-зрял режисьор. Ще нося 12-годишното дете със себе си, където и да отида“, казва Финчър гордо по повод изпълнения с насилие и почти двуизмерен трилър за наемен убиец, адаптиран от комикс.

В главната роля е Майкъл Фасбендър

Фасбендър участва за първи път във филм на Дейвид Финчър. Изненада е, че изобщо участва в нещо. В началото на пандемията ирландският актьор почти изоставя актьорството в полза на „първата си любов“ – автомобилните състезания. Той скача умело в спортната кола, за да се включи в 24-часовото състезание на Льо Ман, и прави това през последните две години. Но Дейвид Финчър го хваща в подходящия момент. Фасбендър точно е гледал бижуто на Жан-Пиер Мелвил от 1967 г. „Самураят“. В него методичният убиец Джеф Костело, изигран от Ален Делон, живее в семпъл апартамент и изпълнява поетите ангажименти с маниакална точност. Според Финчър Фасбендер казал на агента си: „Трябва да направим нещо подобно. Говорим за някой, който е прецизен, но и емоционално достъпен“. Костело и „Самураят“ очевидно оказват силно влияние върху естетиката на „Убиецът“.

Не е минало много време, откакто Майкъл Фасбендър стана звезда. През 2009 г. на екран излиза „Гадни копелета“ на Куентин Тарантино и макар неговият център да са Брад Пит и Кристоф Валц, някъде в един тъмен ъгъл се спотайва и високият рижав германо-ирландец. Роден в Хайделберг, Германия, от баща немец и майка ирландка, малкият Майкъл израства в красивата зелена Ирландия и се гордее с произхода си. За разлика от повечето си колеги актьори той късно осъзнава, че именно това е професията, която иска да упражнява в живота. Мечтата за актьорска кариера идва, когато Майкъл е на 17 години и е избран да изиграе една от главните роли в студентска пиеса. Никой в семейството му не се занимава с това. Но както с осъзнаването на професията, така и стартът му в кариерата е по-труден. Майкъл се мести в Лондон, наема агент и започва да играе в малки продукции, а е вече на 24 години. Първата му роля е в сериала Hearts and Bones, след това е в каста на „Братя по оръжие“. Независимият режисьор Стив Маккуин го забелязва години по-късно и го кани за първата му главна роля на Боби Сандс в „Глад“ – републиканеца, който повежда гладните стачки в Северна Ирландия.

Тъй като е изключително пунктуален като актьор, когато главната роля в „Глад“ му е предложена, Фасбендър прекарва близо 7 месеца в усилена диета и сваля над 12 килограма. Филмът му носи първата сериозна награда – тази на British Independent Film Awards. „Глад“ е посрещнат с овации от критиката, което кара различни режисьори да забележат красивия сексапилен актьор и да го поканят в своите филми. Такъв е случаят с Куентин Тарантино, който иска част от актьорския състав на новата му по онова време продукция – „Гадни копелета“, да бъде от почти неизвестни актьори. Така попада на Фасбендър, за когото научава, че владее перфектно немски, и на Кристоф Валц, който пък до този момент участва предимно в немски филми. По онова време Майкъл е на 32 години и неговият дълъг път към Холивуд едва започва.

Диригентът зад кадър – Дейвид Финчър

От друга страна, кариерата на Дейвид Финчър винаги се е колебала между високопарни истории, комерсиални продукции и груби, сурови сюжети. Каквото и да прави, той променя посоката – на филма, на поредицата, на индустрията. „Пришълецът 3“, „Зодиак“, „Странният случай на Бенджамин Бътън“, „Социална мрежа“ – той е хипнотичен техник и визионер. Не е ходил във филмово училище, вместо това започва да оформя творчеството си чрез музикални клипове. Негово дело са видеата към песни на Мадона – Vogue и Express Yourself, на Джордж Майкъл – Freedom! и Nine Inch Nails, чиито членове Трент Резнър и Атикус Рос са редовни сътрудници на режисьора оттогава. Именно тази работа дава на Финчър техническото му ноу-хау и го тренира, за да създава завладяващи образи и истории. „Винаги казвам на сценаристите, с които работя: „Когато пишете диалог или спор, нека всеки персонаж да има силни аргументи. Искам всяка гледна точка да е вярна! Зависи откъде ще погледнете – така се създават напрежение и добри сюжетни обрати“.

Финчър обича съспенса, загадките и да е радикално краен – без съмнение повлиян от детското му Аз. Семейството му се мести от Колорадо в Калифорния и той буквално расте с един от най-зловещите периоди в историята на щата – по онова време там вилнее серийният убиец, известен като Зодиак. Личният „Джак Изкормвача“ на Америка така и не е заловен, независимо че редовно изпраща писма до органите на реда, за да им се подиграва и да им дава улики. Малкият Дейвид следи много внимателно този случай. Той е толкова впечатлен от него, че много години по-късно, през 2007 г., го превръща във филм, а по-късно създава и сериал, посветен на издирването и залавянето на серийни убийци – Mindhunter.

Културно влияние от двете страни на океана

На фона на културния пейзаж в момента творчеството на Дейвид Финчър е разглеждано като „епопея на злия бял мъж“. Той има качеството да създава най-добрите, но и най-дискутираните филми. В центъра на тази вихрушка попада филмът му „Боен клуб“ – освиркан във Венеция и тотален боксофис провал, който се превръща в културен феномен години по-късно. Лентата се превръща в ключов текст за контингент от недоволни бели мъже – неонацистки фитнес клубове; гордите момчета (които Southern Poverty Law Center, които не веднъж са описвани като „боен клуб на алтернативното дясно“); отявлени женомразци и привърженици на мъжкото превъзходство по модела на Андрю Тейт. „Не нося отговорност за това как хората интерпретират нещата“ – казва Финчър. „Боен клуб“, погълнат от днешната огорчена атмосфера, не е същият като филма, който се „провали в боксофиса през 1999 г., или този, който стана хит на DVD. Езикът се развива. Символите се развиват. „Не го направихме за тях, но хората ще видят това, което искат да видят в този филм, в картина на Норман Рокуел или в „Герника“ на Пикасо. Невъзможно ми е да си представя, че хората не разбират, че Тайлър Дърдън (основният образ в „Боен клуб“, изигран от Брад Пит) оказва негативно влияние. На хората, които не могат да разберат това, не знам как да отговоря и не знам как да помогна.“

Любими обекти за Финчър обикновено са самотни мъже, които приемат една или друга система и действат по нея. През 2011 г., подобно на образите си, режисьорът се обръща срещу системата, в която работи. Той се отдръпва от правенето на холивудски филми и създава първия оригинален сериал за компания, която доскоро разпространява DVD-та по интернет. Тази компания се нарича Netflix. Останалото е история, разбира се. Сериалът е House of Cards и се превръща в еталон за скъпа продукция на малък екран, която задейства цунамито, което днес представляват стрийминг услугите и тяхното съдържание.

Ф като Финчър и Ф като Фасбендър

Макар вече да е работил с известни режисьори, за Майкъл Фасбендър трябва да мине време, за да стигне до Дейвид Финчър. Фасбендър получава първата си номинация за „Оскар“ след третото му участие във филм на Стив Маккуин – „12 години в робство“. Втора номинация за най-добра мъжка роля получава през 2016 г. след работата му с Дани Бойл във филма „Джобс“. Някъде между тези две събития Фасбендър снима нискобюджетния „Светлина между два океана“, където се запознава със съпругата си Алисия Викандер. Фасбендър преминава от комерсиално към нишово кино и обратно, за да стигне до автомобилните състезания. Откъдето го вади Дейвид Финчър.

И актьорът, и режисьорът са известни педанти по отношение на работата си. Някои смятат, че общата им колаборация ще донесе награди, а други, че „Убиецът“ е просто дългоочаквано завръщане на Финчър и Фасбендър в киното.

На обвиненията, че е прекалено изискващ, Дейвид Финчър отговаря: „Нали знаете, че не се опитвам да ядосам някого нарочно? Това е правилният ход“. Защото онова, което за мнозина изглежда като мания, е неговата идея за професионализъм. „Никога не знам накъде съм се насочил. Просто обичам да се губя.“