Ти си една от „изгряващите звезди на Европа“, какво е чувството да си сред 10-те имена, избрани на Берлинале? Повече от магично. А както казах и на сцената в Берлин, аз съм едва третата българка с тази награда и честно, колкото горда се чувствам, толкова и отговорна. Как „Диада“ промени играта за теб? Ако имаше как да се опише… Ролята на Дида беше мечта. Но след всичко, което се случи, разбрах, че да си актьор означава да разказваш истории, истински истории. И това, на което „Диада“, Дида и Яна Титова ме научиха, е, че винаги има нещо, което остава. Урок или просто някакъв спомен… Какво научи от преживяното на Берлинале? Колко малки сме всъщност… хаха, шегувам се, но истината е че, преди да отида в Берлин, мислех, че вече знам как стоят нещата в тази индустрия, каква е формулата за успех, ако изобщо има такава, но когато се срещнах с тези хора там, толкова големи, толкова запалени по работата си, осъзнах, че има още толкова неща, които трябва да науча. И това е най-якото чувство на света! Чувстваш ли се световна звезда и накъде из Европа искаш да тръгнеш? Ами световна не мисля… засега. Искам много неща, искам да обиколя света и да се докосна до възможно най-много вариации и методи за киното, м...