България заема стратегическо място на кръстопътя между Европа, Близкия изток, Кавказкия регион и Азия. Географското положение на страната я поставя в центъра на няколко ключови европейски транспортни оси, които свързват Централна и Западна Европа с Черноморския регион, Турция и Близкия изток. Именно тази позиция е причина през българската територия да преминават и няколко от основните коридори на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).

Този потенциал обаче все още остава недостатъчно реализиран. Въпреки известния напредък през последните две десетилетия в изграждането на автомагистрална инфраструктура, редица ключови участъци остават незавършени или функционират като ограничителни точки за международния трафик. Сходна е ситуацията и при железопътната инфраструктура, където значителна част от мрежата продължава да работи с ограничени скорости, недостатъчен капацитет и остаряла сигнализация.

В резултат на това България все още не успява да използва в пълна степен своето стратегическо положение като транзитна държава между Европа и Азия и продължава да изостава спрямо стандартите на много държави в Европейския съюз.

През 2026 г. акцентът в транспортния сектор е върху развитието на сътрудничеството с Румъния и Гърция за нови коридори, свързващи Русе, Варна и Бургас с Централна Европа. Предвид нарастващото значение на устойчивата мобилност и зелените политики на Европейския съюз модернизацията на железопътната инфраструктура и по-доброто интегриране на различните видове транспорт трябва да бъдат ключови приоритети за страната. Колко от тях обаче ще бъдат реализирани, е въпрос както на време и финансови средства, така и на политическа воля.

Ключови инфраструктурни „тесни места“

Въпреки стратегическото си географско положение България продължава да се сблъсква с редица инфраструктурни ограничения. Част от основните международни транспортни направления са прекъснати или функционират с ограничен капацитет поради незавършени инфраструктурни проекти. Тези „тесни места“ оказват най-сериозно влияние върху ефективността на транспортната система и отстраняването им трябва да бъде сред най-важните стратегически задачи в тази сфера. Без да се претендира за изчерпателност или подредба по значимост, внимание заслужават следните инфраструктурни „тесни места“:

• Незавършеният участък на автомагистрала „Струма“

Сред значимите инфраструктурни проблеми в България е незавършеният участък на автомагистрала „Струма“ в района на Кресненското дефиле. Това направление е част от основния европейски транспортен коридор, който свързва Централна Европа с Егейско море. Забавянето на проекта по екологични причини вече повече от десетилетие създава сериозни ограничения за международния трафик и за развитието на транспортните връзки между България и Гърция. Освен това съществуващият двулентов път в дефилето е сред най-рисковите участъци у нас от гледна точка на пътната безопасност. Завършването на този участък би имало значителен ефект както върху времето за пътуване и капацитета на международния транспорт в тази релация, така и върху безопасността на движението.

• Ограничената свързаност с Румъния

Дунавската граница между България и Румъния е дълга над 470 километра, но по нея съществуват само два мостови прехода – при Русе – Гюргево и Видин – Калафат. Този ограничен брой инфраструктурни връзки създава сериозни затруднения за нарастващия товарен и пътнически трафик между двете държави. Често се образуват значителни опашки от товарни автомобили, което води до забавяне на доставките и увеличаване на транспортните разходи. Изграждането на нови мостове над Дунав се очертава като един от най-важните инфраструктурни приоритети за подобряване на свързаността между Балканите и Централна Европа. Сред най-често обсъжданите възможности са нов мост при Русе – Гюргево и потенциални съоръжения в други участъци на река Дунав, но към момента няма реални действия в посока стартиране на подобни инфраструктурни проекти нито от българска, нито от румънска страна. В същото време изграждането и развитието на фериботните връзки между двете страни се разглеждат като неустойчиви поради непостоянния дебит на реката и все по-дългите периоди на безводие, което влияе негативно върху корабоплаването в нейната акватория.

• Развитие на железопътната връзка София – Скопие

Един от стратегическите, но дълго време изоставени инфраструктурни проекти на Балканите е изграждането на железопътната връзка между София и Скопие. Тя е част от европейския транспортен коридор VIII и представлява ключово направление, което трябва да свърже Черно море с Адриатическо море през България, Северна Македония и Албания. Реализирането на този коридор би създало нова източно-западна транспортна ос на Балканите и би подобрило значително свързаността между държавите от региона.

От българска страна железопътната връзка е изградена до района на Гюешево, но предстои модернизация на отделни участъци и подобряване на капацитета. В същото време основното предизвикателство остава изграждането на липсващата железопътна инфраструктура на територията на Република Северна Македония, която от години се бави поради различни причини и се възприема като неприоритетна задача.

Развитието на коридор VIII има не само транспортно, но и геополитическо значение. Той създава алтернативни логистични маршрути в Югоизточна Европа и би допринесъл за по-добрата икономическа интеграция на региона.

• Проектът за тунел под Шипка

Друг важен инфраструктурен проект с национално значение е изграждането на тунел под връх Шипка, който трябва да подобри транспортната свързаност между Северна и Южна България. Тунелът ще преминава под района на Шипка в Стара планина и ще бъде част от направлението, свързващо Русе и Дунав мост със Стара Загора и Свиленград. Това направление е от съществено значение за движението на товарни потоци между Румъния, България, Турция и Гърция.

В момента преминаването през прохода Шипка и прохода на Републиката е затруднено от сложния планински терен, стръмните наклони и ограничения капацитет на съществуващия път. Изграждането на тунела ще позволи значително по-бързо и безопасно преминаване през Стара планина и ще съкрати времето за транспорт между Северна и Южна България. Проектът е особено важен и за развитието на индустриалните региони в Централна България, които разчитат на ефективни транспортни връзки към дунавските пристанища и към границите с Турция и Гърция.

• Други значими инфраструктурни проекти

Сред останалите важни инфраструктурни проекти в България могат да бъдат посочени:

• доизграждане на автомагистрала „Хемус“, която ще подобри свързаността в Северна България;

• изграждане на скоростен автомобилен път Русе – Велико Търново и автомагистрала „Черно море“ в подкрепа на трафика в посока север – юг;

• изграждане на скоростен автомобилен път Ботевград – Мездра – Враца – Монтана – Видин, с което ще се интензифицира и облекчи трафика към Румъния и Централна Европа;

• модернизация на пътни участъци по направленията към Румъния и Турция;

• модернизация на жп линиите София – Пловдив – Бургас и София – Драгоман – границата със Сърбия, които ще подобрят условията за международните товарни превози по направлението Централна Европа – Турция;

• развитие на интермодални терминали и логистични центрове.

Тези и други проекти са ключови за интегрирането на България в европейската транспортна система и за подобряване на вътрешната свързаност на страната.

Интермодалната инфраструктура – липсващото звено в транспортната система на България

В рамките на европейската транспортна политика железопътният транспорт се разглежда като ключов инструмент за декарбонизацията на логистиката и за развитието на устойчиви вериги за доставки. В този контекст България все още има значително изоставане по отношение на модернизацията и капацитета на своята железопътна инфраструктура. Поради това развитието на интермодални терминали следва да върви паралелно с подобряването на железопътните връзки, тъй като при липса на ефективна жп мрежа подобни съоръжения трудно могат да разгърнат своя икономически потенциал.

Положителен пример в тази посока е изграждането на нов интермодален терминал в района на гара Волуяк, западно от София. Проектът се реализира от частен инвеститор с подкрепа по европейската програма Connecting Europe Facility. Терминалът ще може да обслужва влакове с дължина до 740 метра и ще създаде възможност за увеличаване на интермодалните превози в региона на столицата. Разположението му в западната периферия на София е стратегическо, тъй като позволява обслужване на товарни потоци както по направление север – юг, така и по направление изток – запад, включително по коридорите на трансевропейската транспортна мрежа и железопътните товарни коридори на ЕС. Подобни инициативи показват, че развитието на транспортната инфраструктура не е само функция на държавните инвестиции, а може да бъде стимулирано и чрез активното участие на частния сектор.

Наред с развитието на сухопътната транспортна инфраструктура, важно значение за международната свързаност на България има и пристанищната инфраструктура по Черно море и река Дунав. Пристанищата във Варна и Бургас са ключови входни точки за морската търговия на страната, докато дунавските пристанища при Русе, Лом и Видин изпълняват важна роля за връзката с вътрешността на Европа чрез водния път по Дунав. Въпреки че географските възможности за значително разширяване на морската пристанищна мрежа са ограничени, модернизацията на съществуващите терминали, подобряването на интермодалните връзки и развитието на логистични зони около пристанищата могат съществено да повишат тяхната роля в международните транспортни и логистични вериги.

Въздушният транспорт също има потенциал за развитие в сегмента на товарните превози, макар и в по-ограничена степен в сравнение с автомобилния и железопътния транспорт. В тази връзка периодично се обсъждат възможностите за развитие на специализирана карго инфраструктура на базата на съществуващи летища с налична писта и инфраструктура. Сред най-често посочваните варианти са летищата в Горна Оряховица и Пловдив, които имат стратегическо разположение спрямо основните транспортни коридори и индустриални региони на страната. Развитието на подобни карго центрове би могло да допълни националната логистична система, особено при превоза на стоки с висока добавена стойност и чувствителни към времето доставки.

България има всички предпоставки да се превърне в ключов транспортен и логистичен център в Югоизточна Европа. Реализирането на този потенциал обаче изисква последователна инфраструктурна политика, насочена към премахване на основните „тесни места“ в транспортната система и към по-добро интегриране на различните видове транспорт. Реализирането на големите инфраструктурни проекти изисква не само стратегическо планиране, но и устойчиви механизми за финансиране и управление. В условията на ограничен публичен ресурс трябва да се търсят повече възможности за публично-частно партньорство, както и създаването на предвидима регулаторна среда, която да насърчава частните инвестиции в транспортна инфраструктура и логистика.

Инфраструктурата като фактор за икономическа конкурентоспособност

Съвременните транспортни системи са ключов фактор за икономическото развитие на всяка държава – добре развитата инфраструктура намалява транспортните разходи, подобрява логистичната ефективност и създава условия за привличане на инвестиции. От икономическа гледна точка не е за подценяване и дългосрочният положителен ефект от добре развития транспорт върху БВП, конкурентоспособността и трудовата заетост. Конкретно за България модернизацията на транспортната инфраструктура има потенциал да генерира няколко стратегически ефекта:

• подобряването на свързаността със съседните държави и с основните европейски пазари би намалило транзитните времена и транспортните разходи за бизнеса и би увеличило конкурентоспособността на българската икономика;
• развитието на транспортните коридори създава предпоставки за изграждането на логистични и индустриални клъстери около ключови транспортни възли. Добрата транспортна свързаност е един от основните фактори при вземането на решения за локализиране на производствени предприятия, логистични центрове и дистрибуционни хъбове;
• модернизираната инфраструктура би могла да увеличи ролята на страната като транзитна платформа за товарни потоци между Европа и Азия, което би довело до допълнителни приходи от транспортни услуги, развитие на логистичния сектор и създаване на нови работни места. Тази роля обаче в момента е силно ограничена, преди всичко от инфраструктурни дефицити.