„Госпожо, Р. ме бие и хапе приятелката ми.“– „Оправяйте се.“

„Синът Ви изостава с писането. Вземете мерки и го запишете на частни уроци.“

„Госпожо, А. шуми във всеки час и ни пречи да учим.“ – „Майката е вдигнала ръце. Ще го изключим.“

Ситуациите са реални случаи от български класни стаи през последните месеци. Без да генерализираме и с уговорката, че има редица български учители, които биха разрешили ситуациите по различен начин, тези примери са израз на най-съществения проблем на образователната ни система – недостатъчната подготовка на учителите.

Мащабно изследване на проф. Джон Хети през 2023 г. проучва влиянието на стотици различни фактори върху академичните постижения на учениците. Категорично на първо място излизат учителите с техните качества и подготовка. Въпреки тези недвусмислени данни качественото университетско обучение, ефективната професионална квалификация и наставническата подкрепа на учителите не е фокус на нито една устойчива държавна политика в сферата на българското образование през последните 20 години.

Това се отразява на всички – директорите не могат да си изградят добре подготвен екип, учителите нямат умения да се справят в класната стая, учениците изостават с учебния материал, родителите плащат за частни уроци, бизнесът не може да си намери кадри, българската икономика и общество страдат.  

Какво им липсва на учителите

Добрата подготовка на учителите както за ефективно преподаване в класната стая, така и за качествени взаимоотношения с учениците и родителите, включва няколко аспекта. На първо място е първоначалното обучение и практика в университетите. Следва наставническата подкрепа от опитни специалисти, особено през първите години в професията. Ключова е и съобразената с нуждите им продължаваща квалификация. Не на последно място, важно е учителите да имат и справедливи и обективни стимули за кариерно развитие според това как работят с учениците. На всички тези нива България изостава.

Остарели програми и начини на преподаване в университетите

Директори, които наемат току-що завършили студенти, споделят, че младите учители често са подготвени в теоретичната част на своите предмети, но им липсват практически умения да преподават. Педагогиката се развива постоянно и висшите училища са длъжни да адаптират програмите си, така че бъдещите учители да получат ефективни стратегии за работа с днешните ученици, включително за да развиват в тях ключови за XXI век социално-емоционални умения, критично мислене и др.

Важно е също студентите да виждат от преподавателите си онези начини на преподаване, които самите те да приложат по-късно в класната стая. 

„Беше като едно време: преподаватели „четяха лекции“, буквално“, разказва успешен български предприемач, който наскоро е придобил квалификация за учител. „На заглавия“ програмата е изглеждала добре. На практика обаче в обучението му са липсвали теми от същинската работа като управление на класната стая, решаване на ежедневни училищни казуси, провеждане на уроци, реакции при „лоша дисциплина“, мотивиране на учениците.

Настояща студентка, която учи за учител, споделя, че повечето курсове не са съвременни, нямат практическа насоченост и са с тежък академичен език. Според нея висшите училища трябва да преработят програмите си, така че бъдещите учители да се учат да оценяват обективно и да подобряват индивидуалните умения на учениците, както и да развиват у тях важни за трудовия пазар компетентности.

„Масово учителите нямат дори базови познания по детско развитие, нито умения за управление на класната стая, нито умения за създаване на здравословен климат за развитие и учене“, коментира невроученият д-р Женя Лазарова. Особено притеснителна е липсата на внимание върху социално-емоционалните умения – както на учениците, така и на учителите.

Недостатъчно стажове в различни по вид и контекст училища

Студентите по педагогика нямат и достатъчно време за стажуване, което им пречи да се подготвят за реалностите в класните стаи. Практиките се осъществяват в базови училища, които не са представителна извадка на всички типове училища в страната. Учебните заведения нямат достатъчно стимули да приемат студенти по педагогика – бюрокрацията е голяма, а трябва да отделят и поне един старши или главен учител за наставник. Практическите наблюдения на студентите започват чак в трети и четвърти курс, което е твърде късно.

Некачествена продължаваща квалификация

Ключов аспект от развитието на способни учители е тяхната продължаваща квалификация. Учителската професия е динамична и има нужда от непрекъснато осъвременяване и надграждане на знанията и уменията на хората, която я практикуват. В момента има огромен пазар на обучения на учители, но малка част от тях отговарят на критерии за качество като например подобрено преподаване. И въпреки значителния ресурс от бюджета за допълнителна квалификация на учителите резултатите на учениците не се подобряват. 

Липса на ефективно наставничество на учители

Един от факторите, който допринася за това естонските ученици да са на първо място в Европа на международния тест PISA, е системата за наставничество на техните учители. Всеки новопостъпил учител преминава през въвеждаща в професията програма на две нива. Първото е наставничество в училище от обучени за това учители. Второто ниво са университетски центрове, където учителите споделят впечатленията си, анализират преподаването си и търсят решения на проблемите си с помощта на експерти и своите наставници.

Липсата на процес за подкрепа на новоназначени учители води и до напускане на професията от онези, които се чувстват неподготвени да се справят с предизвикателствата в училище (виж графиките). Формално наставници се назначават, но те не са обект на специален подбор и подготовка. Стига се и до ситуации, в които нов учител може да започне работа в училище и никой да не влезе в часовете му, за да види как преподава.

Няма кариерни стимули, обективна атестация и стандарти за качество

Педагогическите специалисти нямат и справедливи и обективни стимули за професионално развитие – качеството на тяхната работа не се отразява на развитието им в кариерата, атестацията на работата им не се извършва по обективни стандарти и това демотивира и отказва много учители от професията.

Как изглежда качествената учителска подготовка

Публикация на Световната банка от февруари 2026 г. посочва долните пет фактора, които доказано работят за развиването на уменията на учителите, а с това и за успеха на учениците.

Базисно педагогическо образование с високо качество

Първоначалното обучение на учителите трябва ясно да определи очакванията към бъдещите кадри и умело да свърже теорията с практиката. Трябва да следва ясни и основани на компетентности стандарти и да включва високо ефективни стажове в училища с наставническа подкрепа. Това означава държавата да обърне внимание и на условията, при които работят университетските преподаватели по методика и да им осигури време за индивидуален подход към всеки студент.

Въвеждане в професията

Първите няколко години в училище са ключови за развитието на новите учители, включително за това дали ще останат дългосрочно в системата. Току-що започналите преподаватели имат нужда от структурирано въвеждане с обучени ментори и отделено време за наблюдения на часове, обратна връзка и анализ на работата с учениците.

През последните 15 години фондация „Заедно в час“ има преки наблюдения от ползите от подобна въвеждаща програма. Учителите по програмата „Нов път в преподаването“ преминават през интензивно предварително обучение и имат реална практика с ученици под наблюдение на опитни ментори. След като започнат работа в училище, новите учители получават подкрепа от наставник за две години. Независима оценка на въздействието на „Нов път в преподаването“ показва, че възпитаниците на програмата в по-голяма степен остават дългосрочно в професията в сравнение с колегите си от традиционните обучителни програми.

Непрекъснато професионално развитие

Качествената продължаваща квалификация развива нови и необходими за практиката умения и може да помогне на учителите да отговорят максимално добре на различните потребности на учениците им. Допълнителните обучения обаче не би трябвало да се свеждат до лекции в спа хотели, а да имат истинска практическа стойност за преподаването.

Директори, които създават култура на учене сред колектива

Развиването на уменията на учителите не може да става помежду другото. Задача на директорите е да осигурят време и условия за професионална квалификация и да насърчат взаимното учене между колеги. В България вече има немалко директори, които стимулират например професионалните учебни общности – подход на съвместната работа между учители, който им дава възможност заедно да постигнат подобрение на качеството на учебния процес за учениците.

Признание за учителите, които постигат успехи с учениците си

Публичното признание на професионалните успехи на учителите подхранва мотивацията им и задържа добрите в системата. Увеличаването на учителските възнаграждения е добра посока, но трябва да се надгради с показване на успешни примери на учители, които са постигнали много с учениците (което може да не се изразява само във високи оценки).

Какво може да направи България: краткосрочно

Промяната в подготовката на учителите може да звучи като трудна и дългосрочна мярка, но има стъпки, които българските институции биха могли да задействат още днес.

• Въвеждане на професионално изготвен компетентностен профил на начинаещите учители и изисквания към университетите завършващите студенти да отговарят на него;
• анализ на университетските програми по педагогика и планиране на процес по осъвременяването им;

• изместване на практиката на студентите още от първи курс и значително увеличаване на броя часове, които бъдещите учители прекарват в училище;
• въвеждане на препоръките на Световната банка за въвеждаща програма и наставничество за нови учители;
• професионално изготвяне на компетентностни профили на директори и учители, които да послужат за ясна пътека за кариерно израстване.