Днес образованието е изправено пред едно безпрецедентно предизвикателство – да се опита да предвиди бъдещето в условия на най-голямата трансформация в съвременната история. Бъдещето се формира в динамично взаимодействие между технологични възможности, икономически интереси, политически решения и човешки избори. Изкуственият интелект и роботиката вече са активен двигател на този процес, като постепенно автоматизират и заменят рутинния мисловен и физически труд. Това променя не само начините за създаване на икономическа стойност, но и самата дефиниция на образован човек. Както и самата същност и логика на образованието. То вече не може да бъде мислено нито като достъп до дефицитно знание, нито като механизъм за селекция между тези, които ще работят интелектуален и физически труд. Образованието на бъдещето ще има две ключови задачи: 1) да се превърне във формираща среда за тези все по-търсени умения, които трайно ще останат човешки прерогатив, и 2) да създава компетентни и овластени личности, които ще решават как технологиите на бъдещето ще бъдат използвани и ограничавани. Първата задача ще определи дали хората могат масово да се адаптират и реализират достатъчно успешно в новите у...