През погледа на макроикономическото моделиране как ще изглежда икономическата и бизнес среда у нас през 2024 г.?

Българската икономика беше засегната от значителни шокове през последните години. Някои от тях бяха външни, като пандемията от Ковид-19, сътресенията на енергийните пазари, военния конфликт между Русия и Украйна. Други произтекоха от вътрешни фактори, като политическата нестабилност и нарушаването на основни принципи на управление на публичните финанси. Цялостната несигурност, създадена от тях, усложнява значително правенето на прогнози за бъдещето. Все пак това, което очаквам за 2024 г., е слаб икономически растеж (около 1%), който при негативно развитие във външната среда може да се превърне и в спад.

Не споделям оптимизма на институции като МВФ и Министерството на финансите, които прогнозират около 3% за следващата година. По-скептичен съм от тях и по отношение на ценовите развития. С оглед на ситуацията в Близкия изток най-вероятният сценарий е за сътресения на пазара на суров петрол, повишаване на цените на енергоносителите и оттам инфлация в интервала 5 – 7%. При безработицата нещата са малко по-сложни. Пазарът на труда изпитва недостиг на кадри от много време, при което едва ли равнището на безработица ще реагира съществено, дори и при лека рецесия. Дори и при такъв сценарий историята показва, че за такава реакция се изисква период от около една година след евентуален шок.

Кои ще са основните фактори за динамиката на икономиката през 2024 г., различават ли се в сравнение с предходните години?

Размерът на икономиката на България доближава 100 млрд. евро, но въпреки това той остава твърде малък. В същото време тя е и силно отворена – за последните пет отчетни години сумата на вноса и износа на стоки и услуги надхвърля 120% от БВП. Около 2/3 от износа и около 1/2 от вноса са по линия на ЕС. На база на тези факти е ясно, че икономиката на България ще върви натам, накъдето върви и европейската икономика. Не трябва обаче да се забравят и вътрешните фактори. Възможностите за екстензивен растеж по линия на заетостта са отдавна изчерпани, остава възможността за интензивен растеж чрез инвестиции в производствен капитал (физически и човешки) и технологии. Ако обаче провеждането на макроикономическите политики продължи по начина, който наблюдаваме през последните няколко години, нищо добро не ни чака.

Блиц прогноза

Ако държавата продължи да не помага за подобряване на общата инвестиционна среда, да харчи неефективно и предимно за стимулиране на потреблението, докато загърбва капиталовите разходи, потенциалът за икономически растеж бързо ще се изпари.

Събития от какъв тип имат потенциал да окажат значително въздействие върху глобалната икономическа среда през 2024 г.? И какво би било отражението им върху икономиката на България?

За единия от факторите вече загатнах – задълбочаването на конфликта между Израел и Палестина и евентуалното му превръщането в регионален не вещаят нищо добро. Голяма част от доставките на петрол идват именно от този регион и не е изключено да има шокове на предлагането вследствие на нарушени търговски коридори, съответно рязко повишаване на цените на енергоносителите. Военният конфликт между Руската федерация и Украйна, изглежда, също няма да приключи скоро. Да не забравяме, че неприятни изненади са възможни и от Югоизточна Азия, където, от една страна, напрежението между Китай и Тайван е по-високо от обичайното, а от друга, се увеличават военният риск от страна на КНДР. Ако който и да е от описаните рискове се реализира, отражението върху българската икономика ще бъде несъмнено негативно. Колкото по-близо възникне шокът, толкова по-силно ще е и неговото влияние.

Как оценявате цялостната устойчивост и адаптивност на икономиката към непредвидени предизвикателства или сътресения?

За съжаление, не особено положително. Поради природни дадености българската икономика като цяло няма собствена стабилна суровинна база. В голяма степен се разчита на вносни ресурси, а всяко значително колебание на техните цени на международните пазари се пренася върху ценовата динамика в страната. В индустриално и инфраструктурно отношение изграденото също е далеч от достатъчно, за да може да генерира споменатата устойчивост. Що се касае до адаптивността, то на ниво държавно управление понятието се разбира погрешно в смисъл на нагаждачество, оттам и следват лоши, дори глупави управленски решения. Бизнесът е като цяло далеч по-адаптивен, но само когато не му се пречи, а в България да се пречи, е национален спорт.

Очертават ли се съществени промени на пазара на труда – например в моделите на заетост, динамиката на заплатите или равнището на участие на работната сила?

Измененията на пазара на труда са факт, но те са по-скоро еволюционни, отколкото революционни. Моделите на заетост като цяло са същите, като новото е повишаването на гъвкавостта по отношение на работното време и мястото на изпълнението на задачите в някои пазарни сегменти, изискващи висока квалификация. Коефициентът на икономическа активност нараства плавно вследствие на недостига на труд, но достигнатата стойност от приблизително 75% за лицата на възраст 15 – 64 г. е доста близо до реалистично възможния максимум от около 80%. Това заедно с процеса на застаряване на населението и високата заболеваемост и смъртност предполага спад на предлагането на труд през следващите години. При това дори и при слабо представяне на икономиката не се очаква спиране на нарастването на заплатите, особено при висококвалифицираните специалисти, поне докато не се постигне относително изравняване със заплащането в Западна Европа.

Доц. Калоян Ганев притежава докторска степен по статистика и демография. Преподава дисциплини като макроикономическо моделиране, приложна иконометрия, анализ и прогнозиране на времеви редове, публични финанси и др. Научните му интереси са в областта на макроикономическото моделиране и прогнозиране и приложната иконометрия. Освен в академичната сфера притежава повече от 20 години практически опит в публичния и частния сектор, като е заемал експертни, средни и висши управленски позиции в различни държавни и частни институции.