Нарасналото геополитическо напрежение ще поддържа високи нивата на несигурност в глобалната икономика и през 2024 г. Опасността от разрастване на конфликта между Израел и Хамас ще доминира заглавията за продължителен период от време, докато предстоящите избори за президент в САЩ ще бъдат допълнителен източник на стрес, особено ако Тръмп спечели и намали ангажимента на САЩ към Европа, за да се фокусира върху Индо-Тихоокеанския регион. Ключът за бъдещето на Европа и света обаче ще продължава да се определя от случващото се в Украйна.

Песимистичен сценарий

Ако Украйна загуби, ще станем свидетели на мащабна хуманитарна катастрофа, а Русия ще бъде окуражена да продължи да разгръща инвазията си на Запад, което ще увеличи риска от конфликт със страна – членка на НАТО.

Негативите от такъв сценарий не могат да се разпознаят добре от днешна гледна точка, тъй като степента на несигурност и стрес, пред които ще се изправи икономиката, ще бъде без прецедент. Вярно е, че Европа е преживяла много конфликти в миналото, но днес икономиката и светът са много различни, така че знанието за случилото се в миналото най-вероятно ще се окаже крайно недостатъчно, за да ни подготви за онова, което предстои.   

Оптимистичен сценарий 

Моделът на растеж от последните 25 г., който разчита на по-ниски заплати, осигуровки и данъци за бизнеса и домакинствата с високи доходи, е напът да се изчерпи. България ще предприеме стъпки за замяната му с нов модел на растеж, който си поставя за цел превръщането на страната във включваща се икономика с високи доходи, в която развитите институции и работната сила с високо качество са най-важните конкурентни предимства. 

Промяната в модела на растеж ще включва и реформа на данъчната система. Тя ще има за цел да гарантира по-справедливо разпределение на данъчната тежест и известно увеличение на приходите от данъци, за да се финансират по-високите бюджетни разходи, свързани със застаряването на населението, както и тези, предизвикани от необходимостта да се посрещнат общи за всички европейски страни предизвикателства, като борбата с климатичните промени, миграцията и необходимостта от усилване на общия отбранителен капацитет. 

Увеличените и по-добре насочвани публични инвестиции в мерки за подобряване на образованието, здравеопазването и грижите за децата и възрастните хора ще редуцират неравенствата. Емиграцията и изтичането на мозъци ще намалеят, а фокусираната и проактивна политика по привличане на емигранти от страни с близки културни традиции ще помогне да се адресират дефицитите на пазара на труда. 

България ще спечели от усилията за намаляването на риска в работата на важни вериги на доставки в глобалната икономика, като провежда умна политика на селективна намеса на държавата в икономиката. За тази цел ще се увеличат средствата за научни изследвания и иновации, инвестициите в свързваща инфраструктура и прецизно насочените субсидии в подкрепа на производства, които са важни за сигурността на страната и нейните съюзници от НАТО или пък са основополагащи в усилията за подобряване на конкурентоспособността на българската и европейската икономика. 

В резултат на тази нова индустриална политика броят на успешните български търговски марки ще се увеличи. Делът на продуктите, чието разработване и дизайн са направени в България, ще нарасне за сметка на намаляване на дела на създадените в други икономики, за които у нас само се произвеждат компоненти или се извършва асемблиране при ниски разходи.

Основен сценарий

Израел ще разгроми Хамас, без да се стигне до сериозно разрастване на конфликта в Близкия изток, докато конфликтът в Украйна ще продължи като война на изтощение без значим териториален напредък за всяка от страните.  

Партиите, подкрепящи правителството „Денков – Габриел“, ще продължат да намират компромисите, необходими за запазване на политическата стабилност.

Задълбочаването на европейската интеграция ще продължи с присъединяването ни към Шенген и еврозоната. В резултат на това България ще бъде в по-силна позиция да изисква от другите страни да съобразяват провежданата от тях политика с нейните интереси. Това ще намали негативните странични ефекти, на които е изложена икономиката в резултат на политиката, провеждана в други страни, с което ще нарасне контролът на правителството върху случващото се в българското стопанство.

Реалният растеж на БВП ще се ускори до 3% през 2024 г., тъй като успокояването на инфлацията ще подкрепи растежа на потребителските разходи, а по-доброто усвояване на средства от ЕС ще способства за увеличаване на инвестициите.

В края на 2024 г. инфлацията ще спадне под 4%, с което отново ще достигне безвредни за икономиката нива за първи път след август 2021 г. В контекста на нуждата от увеличаване на националното съфинансиране на проектите от ПВУ и кохезионните фондове на ЕС няма да се наблюдава фискално затягане догодина и бюджетният дефицит ще остане на ниво, близо до 3% от БВП.  

Лихвите ще нараснат незначително, което ще запази висок ръста на ипотечните кредити. Растежът в цените на жилищата ще се забави, но индикаторите за достъпност ще продължат да се влошават, което ще увеличи риска от негативна корекция в цените на жилищата в големите градове, където прегряването е най-голямо. 

Кристофор Павлов е главен икономист на УниКредит Булбанк. Той отговаря за анализа и прогнозирането на българската икономика, финансовия сектор и пазара на жилища. Има магистратури от УНСС в София, България, и Университета „Стратклайд“ в Глазгоу, Шотландия.