В дигиталната епоха, в която живеем, детството не е това, което беше. Игрите с приятели навън са допълнени от смартустройства, екрани и интернет. Макар технологиите да отварят врати към безпрецедентни възможности, те носят нови предизвикателства и доста рискове. Големият въпрос, който си задаваме, е: как да насърчим здравословната дигитална култура у децата?

Ползите, или когато екраните са прозорци към знание и развитие

Социализация. Онлайн игрите, както и различните приложения за общуване и споделяне на информация, осигуряват платформа за социални контакти между децата от цял свят и свалят езиковите бариери. Освен това децата се учат заедно да постигат общи цели, да си сътрудничат и да работят в екип.

Когнитивно развитие. Някои от онлайн игрите, особено тези, които включват решаване на проблеми и изграждане на стратегии, могат да подобрят когнитивните способности на детето и да развият уменията му за концентрация, бързо вземане на решение и услужливост на паметта.

Ползи, свързани с образованието. Образователните игри интегрират академични предмети като математика, география и история, правят ученето интересно, забавно и трайно, тъй като се случва през преживяването. За децата със специални образователни потребности технологиите често са ключ към равен достъп.

Рисковете, или когато дигиталният свят става бреме

Физическо здраве. Продължителното заседяване пред екрана може да доведе до: уседнал начин на живот, а оттам – до затлъстяване и свързаните с това здравословни проблеми; нарушение на качеството на съня и свръхвъзбудимост на нервната система; сухота в очите и други очни проблеми; гръбначни изкривявания и ставни болки.

Изолация. Ако не се създаде баланс между технологиите и реалността от ранна детска възраст, употребата на дигитални устройства може да доведе до социална изолация и отдръпване от действителния свят.

Пристрастяване. Тази тема е изключително гореща в последните години и понякога се бърза в поставянето на диагнози. Единственото разстройство, което е описано в класификаторите на болестите, е т.нар. „игрово разстройство“ и трябва да се знае, че то се проявява много рядко.

Липса на концентрация. Прекаляването с престоя пред електронните устройства може да отклони вниманието от учебните задачи и да намали успеха на детето в училище.

Други. Колкото повече време прекарват децата в мрежата, толкова повече са изложени на различни онлайн заплахи, измами и злоупотреби с лична информация, опасност от това да срещнат неподходящо съдържание за възрастта си или да предпочетат запознанство с непознат.

В съвременния свят е необходимо да извървим пътя заедно с детето и както го учим как да се оглежда и да пресича улицата, така и да му помогнем да научи правилата за безопасност в интернет.

Къде е границата?

От 0 до 2 години, а все повече се доказва, че е добре да е до 3 години – не се препоръчва използването на дигитални устройства и стоенето пред екран, включително и телевизионен. Това е вредно и след време ще бъде доста по-трудно родителят да започне да изгражда у детето както умения за саморегулация, така и начини за забавление, различни от устройствата.

От 3 до 6 години – използването на дигитални устройства и телевизия не бива да надхвърля 30 минути до 1 час на ден, като времето трябва да е разпределено балансирано в рамките на целия ден. Важно е да се подбира качествено съдържание и гледането да е заедно с родител.

7 до 10 години – екранно време до 2 часа, разпределено балансирано в рамките на деня, с преобладаващо качествено и образователно съдържание, подходящо за възрастта на детето.

Над 10 години – най-важно е не колко време детето прекарва с дигиталното устройство, а какво прави в интернет и с каква цел го използва.

Дигиталните технологии не са нито „добри“, нито „лоши“ сами по себе си – те са инструмент и всичко зависи от начина, по който ги използваме. Ключът е в умереността, ангажираността и активното участие на нас, възрастните.

Практически съвети за деца до 12 години

Препоръчително е родителите още от най-ранна възраст да започнат изграждането на доверителна връзка с децата си. Иначе казано – родителят да е насреща при всякакви казуси пред детето – не да го лишава от възможността то да се справи само, а да го подкрепя в откриването на начини за справяне.

Технически има няколко начина, по които родителите могат да защитават децата си онлайн. С предоставянето на първото собствено устройство хубаво би било родителите да инсталират програма за родителски контрол (parental control).

В конкретика ние препоръчваме Google Family Link – приложение, което се инсталира и на детското устройство, и на устройството на родителя.

Програмата контролира времето за използването на самия телефон – ако родителят е задал например лимит от 2 часа, детето може да избере дали да ги използва наведнъж или на части, а след изтичането им устройството може да се използва само за приемане на обаждания.

Приложението забранява достъп до сайтове с неподходящо съдържание и ограничава тегленето на игри или други приложения (детето може да изтегли игра само ако родителят позволи това от собствения си профил). Други функции са следене на локацията и блокиране на номера от родителския профил.

Родителският контрол е за временно ползване (препоръчително е премахването му в 5. или 6. клас).

Важно е и детето да знае, че има такава програма, защото то пораства и в един момент ще разбере, че на връстниците телефоните са различни, което може да доведе до разрушаване на доверителната връзка, за която стана дума в началото. Посланията към детето може да са, че има такава програма на устройството си не за да бъде следено, а за да бъде защитено.

Периодът, в който то има програмата на устройството си, е подходящ родителите да започнат да го запознават с опасностите онлайн.

Други методи за защита са деинсталирането на приложения, които могат да бъдат заменени с детски версии. Платформата Youtube има доста адекватна версия за малките – YouTube Kids. SafeSearch в Google е подходяща търсачка, с която може да се замени автоматично инсталираната такава.

Практически съвети за деца над 12 г.

1. Ако детето ви иска да създаде свой профил в социална мрежа, уверете се, че то е възможно най-близо до позволената възраст за конкретната платформа (в повечето платформи се позволява създаването на профил от 13-годишна възраст) и въведете възможно най-реалистичните му данни – платформите имат автоматични защити за непълнолетните;
2. Настройте профилите да са поверителни, за да могат само приятелите да виждат какво публикува детето ви;
3. Създайте семейни правила, с които всички сте съгласни, и ги спазвайте. Едно такова правило може да бъде: „Когато се храним, си говорим и не използваме мобилните си устройства“. Такива правила ще осигурят балансирано време офлайн и онлайн, както и време за семейството;
4. Участвайте активно в онлайн света на детето ви – това не означава да имате паролата за Инстаграм акаунта му, а истински да се интересувате от неговите интереси;
5. Говорете за „проблемни теми“ – ако прочетете за нов опасен тренд в онлайн пространството, изпратете му го или прочетете заедно за него и го обсъдете;
6. Личният пример е от голямо значение. Дете, което расте в среда на родители, скролващи само във Фейсбук, няма да изгради мотивация да търси нови знания ежедневно.