Когато премахнем оковите на "Трябва!"

Какво всъщност означава да бъдеш амбициозен? Един от най-честите съвети, които получавах в кариерата си, беше да казвам „да“ на всичко – да приемам се възползвам от всички възможности, да приемам предложеното повишение, да разчитам на всичко, което ми предлага светът.

Амбицията, както ми казаха, е никога да не се задоволявам с достатъчно. За да осъществя потенциала си, трябва да се трудя, да страдам и да правя жертви. Оказва се, че за мен животът, фокусиран върху големите постижения, не е добре изживян живот. Приемайки като догма фразата „трябва да“, всъщност бях пренебрегнал потенциала си за това, което наистина исках.

Моята година на „Не-то“

През март 2023 г. започнах това, което наричам моята година на „Не-то“. Напуснах своята корпоративна кариера и мечтана работа без план или грам амбиция за нещо, което да я последва. Отказах да го нарека почивка, защото това означаваше, че планирам да се върна към натоварения професионалния свят.

По-скоро я нарекох моята година на липса на възможности и отказ на отговори на въпроса „Какво следва?“, превръщайки се в безполезен човек, поне според това наше пристрастено към продуктивността общество, в името на това да разбера какво всъщност искам. Правех дълги и криволичещи разходки; имах дълги и криволичещи разговори с колеги, приятели и ментори, и предприемах дълги и криволичещи пътувания със семейството си. През изминалата година отказах да мисля какво искам да правя с кариерата си, но изместих перспективата си към това кой искам да бъда като човек.

Когато измерваме себе си въз основа на това, което правим, ние се превръщаме в продуктивни роботи, които се зареждат от малките допаминови удари от отмятане на елементи от нашите списъци със задачи. Но когато премахнем безсмислените мерки за производителност, за да проучим какво е това, което ни дава живот, можем да отворим един изцяло нов свят по отношение на това как искаме да живеем живота си, с кого искаме да се обградим и какво да оставим след себе си.

В началото на моето пътуване към преоткриване търсех универсална истина. Мислех, че отговорите ще изскочат и ще съм готова. Оказва се, че казването „не“ и гледането навътре е предизвикателно, изолиращо и изискващо време преживяване. Но в това състояние се научих да променям начина, по който съм мислил за три аспекта на успеха и силата.

Концепцията за достатъчно

Има поговорка, че „умът, който е добър с „достатъчно“, е лекарството, което те прави златен.“ Достатъчно е многостранна дума, но в нашето общество тя е доста едноизмерна: Повечето прибягват до това да имат достатъчно по отношение на вещи, пари или статус.

Какво обаче откриваме, ако вникнем по-дълбоко в концпецията за достатъчно? Бях натрупала престижни дипломи, кариерни титли и възможности от световна класа, но никога не ми се струваше достатъчно. След като отметна едно постижение, исках да постигна още и още, захранвайки се с манталитет от типа: „Ще бъда щастлива, когато . . .”

Когато спрях да живея с това отношение, започнах да осъзнавам, че имам какво да предложа на света с това, което съм днес. Приключенският дух, творческият ум и изключително звучния смях винаги са били там. Но не го виждах, защото бяха скрито под прикритието на професионализма.

Предефиниране на амбицията

Наскоро някой ме попита какво се е случило с онази упорита жена, която някога кипеше от амбиция. Къде е отишла моята мотивация? Оказа се, че амбицията ми не е умряла. Просто имах различно определение за нея. Тези дни амбицията  за мен означава да правя неща, които ми помагат да израствам и да се уча като личност, не само като професионалист. Става дума за казване на „да“ на преживявания, които предизвикват любопитство и носят енергия, вместо да казвам „да“ на следващата очевидна стъпка от това, което трябва да направя, за да се изкача по корпоративната стълбица. Чувствах се най-силна, когато казвах „не“ на неща, които не ми носят жизненост. Това може да изглежда като ограничаващ кариерата ход за мнозина, но за мен лично той носи повече възможности. Предефинирането на амбицията отвори моя свят, защото не се ограничих само до предписан път, който някога познавах.

Щастието над значимостта

Може би най-предизвикателната част от това преживяване беше прегръщането на социалната незначителност. Фокусирането върху добре изживян живот, а не върху това как другите възприемат живота ми, ме направи напълно ирелевантна в очите на мнозина. Много от нас разменят своята идентичност за символ на това, което трябва да бъдем за другите. Ние изоставяме най-високите стъпала на йерархията на нуждите на Маслоу - любов, принадлежност, уважение и себеактуализация. През изминалата година, докато се борих с въпроса „Какво правиш?“, също така осъзнах, че моята стойност не се определя от отговора на този въпрос. Харесвам по-щастливата версия на себе си много повече от социално значимата.

……………………….

Шийла Субраманиан, автор на „How the Future Works: Leading Flexible Teams To Do The Best Work of Their Lives“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев