Личностни черти, които са знак за висока емоционална интелигентност

Искате ли да подобрите емоционалната си интелигентност? Ако отговорите на този въпрос с „не“, то най-вероятно не сте наясно с ползите от нея. По-високата емоционална интелигентност може да доведе до по-висока производителност, както и до по-високо заплащане. Изследванията показват, че емоционалната интелигентност може да доведе до развиване на по-добри взаимоотношения – както на работното място, така и извън него.

Не е необходимо проучване, за да осъзнаете, че колкото по-добре можете да разбирате и управлявате емоциите си, толкова по-големи са шансовете ви за успех във всяко начинание. Тъй като никой никога не постига нищо стойностно сам, колкото по-добре разбирате (и, доколкото е възможно, помагате за управлението) на емоциите на хората около вас, толкова по-вероятно е да успеете заедно.

Може би смятате, че не сте особено емоционално интелигентни и че няма смисъл изобщо да отделяте време за подобрение. Има обаче вероятност да грешите, особено ако едно или повече от следните неща се отнасят за вас.

Търсите съвети, а не обратна връзка.

Дори и да оценявате получаването на обратна връзка, повечето хора не обичат да я дават, особено когато се очаква тя да бъде „конструктивна“.

Освен това, изследванията показват, че когато обратната връзка се иска, а не се предлага доброволно, тя често е твърде неясна. „Не искам да нараня чувствата ти, затова просто ще бъда мил“, е идея, която е твърде силно изразена, за да може обратната връзка да бъде полезна.

Искането на съвет е различно: проучване на Харвардското бизнес училище установи, че на хората, които са поискали съвет, а не обратна връзка, са получили 56% повече варианти за подобрение.

Вместо да използвате въпроса „Как се справих?, който поставя хората в неудобно положение, емоционално интелигентният подход е да попитате: „Какво мислите, че мога да направя?“ или „Какво мислите, че трябва да направя?“ Тогава ще получите по-добра обратна връзка.

Освен това, когато искате съвет, вие имплицитно показвате, че уважавате знанията, уменията, опита и т.н. на другия човек, което го кара да се чувства надежден, ценен и доволен от насоките, които предоставя. Това е ситуация, в която всички печелят.

Цените критиката

Разбира се, на никой не му харесва особено много да му казват къде не се справя отлично и какво може да направи по-добре. Изследванията показват, че повечето хора не търсят обратна връзка (или съвет), когато смятат, че ще бъде отрицателна. И ако получат конструктивна критика, рядко я използват, за да подобрят представянето си.

Всъщност, изследванията показват, че повечето хора напълно забравят всяка негативна информация, която получават, в рамките на дни или дори няколко часа.

Емоционално интелигентните хора контролират чувствата си и приемат (или поне за момента оставят настрана) дискомфорта, за да намерят начини за подобрение.

Вместо да потискате обратната връзка, която заплашва начина, по който възприемате себе си в момента, вие я използвате, за да подобрите начина, по който един ден ще възприемате себе си: по-умни, по-квалифицирани, по-талантливи, по-щедри.

Признавате грешките си

Военноморски тюлен Дейв Купър смята, че най-важните думи, които един лидер може да каже, са: „Оплесках нещата.“ Звучи ли ви странно? Не трябва ли лидерите да излъчват непоклатима увереност? Този тип уязвимост не рискува да създаде още повече слабост?

В никакъв случай! емоционално интелигентните хора осъзнават, че силни култури могат да бъдат изградени само когато хората се чувстват в безопасност, знаейки, че могат да кажат истината, без да очакват негативни последици. Това започва с признанието от страна на лидерите, че те не са перфектни.

Резултатът е цикъл на уязвимост: един човек си позволява да бъде уязвим и признава грешка или недостатък, което позволява на друг човек да направи същото. С течение на времето това води до по-открит обмен, който изгражда доверие и стимулира производителността.

…………….

Джеф Хейдън, автор на „The Motivation Myth: How High Achievers Really Set Themselves Up to Win“, за Inc.com.

Превод и редакция: Георги Георгиев