Основите на емоционалната интелигентност

В днешната бързо променяща се работна среда изграждането на доверие между членовете на екипа е от решаващо значение за успеха. И все пак, много организации изпитват затруднения да насърчат атмосфера на сътрудничество и разбирателство, което често води до комуникационни сривове, конфликти и намаляване на производителността. Невъзможността за създаване на доверие може да е резултат от неразбиране, противоречиви ценности или погрешна преценка на другите, защото те ни провокират и ни напомнят за негативна ситуация или преживяване в миналото ни.

Изграждането на емоционална интелигентност може да ни помогне да повишим осъзнатостта си и да станем по-малко склонни да изграждаме бариери пред доверието.

„Доверието не се изгражда чрез харизма или авторитет – то се изгражда чрез емоционално присъствие. Лидерите, които създават среда, в която хората се чувстват емоционално сигурни, забелязвани и уважавани, ускоряват не само изграждането на връзки, но подобряват представянето“, казва Доун Крисчън, главен изпълнителен директор на BeLeadership – общност за лидерски коучинг.

Емоционалната интелигентност означава, че ставаме по-ефективни в разпознаването и управлението на собствените си емоции, както и в разбирането и влиянието върху емоциите на другите. Като автор на две книги за емоционалната интелигентност, открих, че чрез повишаване на емоционалната интелигентност, лидерите и служителите могат да изградят култура, която намалява и елиминира много от бариерите, водещи до липса на доверие.

Емоционалната интелигентност може да бъде разделена на пет основни области: самосъзнание, саморегулация, мотивация, емпатия и социални умения. Чрез развиването на тези области, служителите и лидерите на всички нива могат да станат по-умели в ориентирането през всички области, които изграждат бариери пред доверието.

Самосъзнание

Първата област е способността да се размишлява върху ситуациите. В крайна сметка всеки трябва да предприеме вътрешно пътешествие и да помисли защо е реагирал по начина, по който е реагирал на дадена ситуация. В ретроспекция бихме могли да се запитаме колко добре сме управлявали реакциите си в момента. Дали друг начин на интерпретация и реагиране би бил по-ефективен? Дали резултатът би бил по-положителен? Воденето на дневник е популярен начин за подпомагане на процеса на саморефлексия. То ни помага да проследяваме емоциите и реакциите и да търсим модели, които непрекъснато се появяват, върху чиято промяна може да искаме да работим.

Саморегулация

Трябва да практикуваме саморегулиране на емоциите си. Когато забележим, че се появяват силни емоции, трябва да се въздържаме от реакция. Например, когато имаме силно желание да действаме, водени от емоциите си, трябва да броим до 10 или да се отдръпнем от ситуацията. След като отделим време да обмислим нещата, има малка вероятност да изберем същия отговор, както ако реагирахме единствено под влияние на емоциите си. Когато непрекъснато практикуваме това, ще се чувстваме по-уверени, че сме овладели емоциите си и няма да реагираме по начин, за който по-късно може да съжаляваме.

„Заетостта не само изтощава енергията ни – тя ерозира емоционалния ни капацитет... Скъсването със заетостта не означава да правим по-малко, а да разчистим пространството, където емоционалната интелигентност, доверието и лидерството всъщност се оформят“, посочва Крисчън.

Мотивация

Добра практика е винаги да гледаме на ситуацията през призмата на това как нашите реакции ще ни послужат. След като имаме ясно разбиране за целите си – професионални и лични – става по-лесно да се мотивираме. След като имаме ясна представа какво искаме от живота и накъде отиваме, сме по-способни да поемаме отговорност и да не се отклоняваме от действия, които ни пречат да се движим в посока на целите си.  С това идва ясното осъзнаване, че трябва да можем да си сътрудничим и да работим като част от екип, за да успеем. Това ни прави човек, на когото другите се доверяват и с когото искат да работят.

Емпатия

Практикувайте активно слушане и емпатия. През повечето време, когато някой говори, ние мислим за нашия отговор, вместо наистина да слушаме. Всеки има нужда да чувства, че е бил чут. Когато другите говорят, фокусирайте изцяло вниманието си върху тях и им покажете с позата и езика на тялото си, че сте ангажирани. След като се изкажат, задайте въпроси, за да изясните, че сте ги разбрали правилно. Дори и да не сте съгласни с тяхната гледна точка, изключително важно е да ги накарате да се чувстват чути и уважавани. Това е важна стъпка към изграждането на доверие.

Социални умения

Непрекъснато развивайте социалните си умения чрез дейности, които насърчават сътрудничеството. Всеки вид дейност за изграждане на екип е добър начин да се ангажираме с другите по автентичен и подкрепящ начин. Дейностите, в които хората споделят както своите успехи, така и своите трудности, помагат да покажем, че всички ние имаме силни, слаби и уязвими страни. Винаги, когато се занимаваме с дейности, които изваждат наяве човешката ни страна, ние изграждаме по-силни мостове между хората и задълбочаваме доверието.

…………

Харви Дойчендорф, експерт по емоционална интелигентност и автор на книгата „The Other Kind of Smart“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев