Пултът на „Житейския диджей“: 4 способа да оптимизираме кариерата си

Колин Уайт говори за това как взема важни решения и защо не търси баланс между работата и личния живот

Аудиторията от студенти, жадна за знания, се разделя на две. Току-що се бяхме запознали с набор от случаи, но взехме кардинално различни решения, когато се изправихме пред прост въпрос само с два възможни отговора - да или не: "Вие бихте ли участвали в надпревара?“ Бяхме помолени да си представим, че сме собственици на компания за автомобилни състезания. Първо ни поставиха в ситуация на катастрофален отказ на двигателя при различни обстоятелства в деня на състезанието - шансовете бяха високи. След това беше споделена информация за паричните награди и спонсорството, които ще получим при успешно състезание. Наистина, изкусително, но отговорът ми беше: "Не"

Класът обаче се раздели наполовина и сега разбирам, че несъгласието опира до концепцията за оптимизация. Тъй като има различен мироглед и произход, всеки от кандидатите за университетска научна степен оптимизира различни неща. Някои се стремят да минимизират рисковете, други се надяват да увеличат потенциала за печалба - всичко или нищо.

Разбира се, по-лесно е да се взимат решения за хипотетични ситуации, отколкото когато се работи с реални пари или човешки съдби. Но любовта ми към изкуството на оптимизацията започна именно сред тази аудитория. Хареса ми толкова много, че заех позиция като мениджър по оптимизация на разходите в корпоративното здравеопазване. В тази област всяка идея или предложение, което предлагам, изисква баланс между много различни интереси, заинтересовани страни и различни съображения. Излишните разходи вредят на здравната система, но всяко действие за техния контрол трябва да бъде внимателно прегледано и обосновано от гледна точка на клиничната практика, поверителността, съответствието на изискванията, рисковете, а също така и от правна, оперативна и стратегическа гледна точка. Например, пациентите трябва да бъдат снабдени с достатъчно лични предпазни средства, за да направят диализното лечение безопасно, без да харчат допълнителен бюджет и без да увеличават риска от заболяване за други пациенти, които ще трябва да бъдат лекувани. За да станат тези решения възможни на първо място е разбирането на това, което оптимизирам. Например, безопасността на пациентите и клиничните резултати са по-важни от разходите. Може би оптимизацията не е изписана в заглавието на вашата длъжност, както е в моя случай. Но подходите, които използвам в професионалните си задължения, могат да се приложат към начина, по който намираме удовлетворение и щастие в кариерата и живота си. Добрата новина е, че вече непрекъснато оптимизираме живота си, дори това да се случва несъзнателно. Непрекъснато решаваме дали да ходим пеша или да вземем такси, да поръчаме салата или да направим макарони със сирене, да почетем или гледаме Netflix. Постоянно се стремим да имаме повече от това, което искаме в живота, и по-малко от това, което не искаме. Но трябва да станем още по-целенасочени в този процес. Процесът от четири стъпки е полезен за използване на концепцията за оптимизиране на щастието в живота и на работното място:

1. Определете точно вашата цел за оптимизация

Тази стъпка изглежда проста, но отнема най-много време, защото изисква познаване на себе си и вашите ценности. Тук искам да отбележа, че всеки човек би било добре да премине курс на терапия, но ако ресурсите не позволяват, има безплатни онлайн инструменти за определяне на личните ценности. Това беше едно от първите упражнения в ранната ми работа като терапевт и след известно доработване на тезите открих, че моите основни ценности са семейство, хуморът, креативносттта, контактите, приносът в работата и обучението. Всеки от тях на свой ред се превръща в моя пътеводна звезда през различни периоди от годината, въпреки че всички постоянно заемат видно място. Ние непрекъснато оптимизираме  различни неща на различни етапи от кариерата. Например, в началото на моята кариера предпочитах позиции, които ми позволяваха да опитвам нови неща, помагаха ми да придобия широк спектър от знания и опит, дори и да бяха свързани с риск. Всичко това подчертаваше моята основна ценност – обучението. Ходих в бизнес училище и положих много усилия за създаване и налагане на контакти, което подчертава важността на взаимодействието с хора и екип на този етап от живота. При последните кариерни решения най-важното нещо беше да се намерят позиции, които да оставят време за близките, да позволят използването на креативността си и също така възможността за промени в живота на други хора. Това означава, че при избора на работа на първо място са основните ценности на семейството, креативността и приноса.

Познаването на ценностите, които оптимизирам, ми помага да оценявам оферти, възможности и проекти – готов съм да откажа без съжаление някои, когато почувствам, че основните ми ценности са застрашени

2. Решете как ще измервате успеха

Всички се нуждаем от барометър, за да разберем дали сме достигнали замисленото или трябва да коригираме курса. Например, ако целта ми е да стана много добра, тогава показателите за успех ще бъдат подобрени грижи за пациентите, броят пациенти, с които съм работила, или спестени пари за бъдещи инвестиции в иновации, посветени на пациентите. Ако целта ми е да присъствам в живота на семейството, това измерва ли се с броя на вечерите, или пътуването без лаптоп, или качеството на разговорите по време на вечеря заедно? Изтъкнатият бизнесмен и писател Питър Дракър веднъж каза: „Това, което се измерва, може и да се управлява“.

Но има и аргументи, доказващи, че някои важни неща в живота не могат да бъдат измерени. Може би някои аспекти на съществуването е по-добре да не са свързани с бизнеса. Но като човек, който подсъзнателно оставя някои от най-важните ценности, като семейство и творчество, на заден план в името на работата, ви съветвам да се опитате да разработите система за настройка и да проверите себе си, за да не провалите избрания си курс.

3. Използвайте приоритетите в качеството на ориентир

След като разберете какво точно оптимизирате в определен момент от кариерата и живота си и дали го правите успешно – пристъпете към работа, като вземете съответстващите за това решения. Практиката е пътят към съвършенството. Когато мислите за вида на позицията, представете си конкретни работни места, за които да кандидатствате, решете за кои компании искате да работите, какви видове промоции или проекти искате да преследвате, какви граници ще поставите, как ще прекарвате времето си извън работата, и т.н., и винаги си спомняйте за своите ценности. В управлението на проекти често протичат процеси на приемане на заявки, които помагат да се определят приоритетите и колко са обхватни въпросите без отговор.  Управлението на проекти често има процес на приоритизиране и обхват на заявките. Бих посъветвала и личният ви процес в тази насока да бъде също толкова систематичен. Харесва ми препоръката на Джеймс Клиър, автор на бестселъра на New York Times „Атомните навици: Как да придобием добри навици и да се отървем от лошите“. Той съветва да се запитате: „Какво би направил (вмъкнете желаното качество тук) еди кой си човек?“ и го използвайте като ориентир. Това ще ви даде правилната посока, ще ви помогне да намерите средно положение или поне ще страдате по-малко от алтернативни разходи, защото сте ги избрали съзнателно.  Например, ако си задам въпроса „Какво би направил човек, ориентиран към семейството?“ Когато съм изправен пред перспективата да работя до късно, изборът не е или/или. Отговорът на този въпрос не означава, че ще се откажа от всички други важни неща, за да бъда винаги със семейството си и само с тях. Напротив, оставам верен на ценностите си и казвам на близките си, че трябва да отделя малко време, за да финализирам няколко ключови детайла по проекта, като същевременно подчертавам, че за мен е изключително важно да намеря време за комуникация с тях в края на седмицата. Междувременно ще свърша и работата.

4. Продължавайте да правите съвсем дребни промени

Дори и да сме сигурни, че работата или другите задължения са в съответствие с нашите основни ценности, все още ще имаме желанието милиони пъти на ден да изпратим тази система по дяволите. И ще има моменти, когато основните ценности са в противоречие една с друга. Например, понякога желанието ми да допринасям за работата ми пречи да бъда със семейството си. Изглежда, че няма да се случи нищо ужасно, ако работя някои и друг допълнителен час или изпратя няколко имейла, но изведнъж осъзнавам, че съм пропуснал възможността да се разходя вечер с някого, който не е безразличен към мен. За да оптимизирам тези две основни ценности едновременно, трябваше да стана свръхсъзнателен какво наистина да направя, за да разрасна проекта и какво приспива нуждата ми да угаждам на хората и да изглеждам продуктивен. В моя случай това е създаване на подробни планове за проекти и отделяне на конкретни часове за целенасочена работа и проверки на имейли. И като проверявам безкрайно входящите си мейли в електронната поща, ставам по-малко ефективен. Това обаче всъщност намалява приноса ми, а  и оставя по-малко време за семейството.  Терминът „баланс между професионалния и личния живот“ никога не е намирал отклик в мен – изглежда ми опростен и ненадежден. Вместо това обичам да си представям, че всеки има пулт на диджей със стотици малки копчета, символизиращи приятелство, семейство, любов, работа, здраве, духовност, забавление и много други. Всяка минута ние въртим тези копчета, като правим микроскопични корекции, за да отразим мечтите, динамичните приоритети и променящите се обстоятелства.

Много са в режим на оцеляване от началото на пандемията. И аз самият прекарах известно време в него. Знам, че е привилегия да имаш възможността и времето да взимаш съзнателни решения и да използваш енергията си. Прилагането на мисленето на оптимизатора ми помогна да се отърва от срама и вината, които идват от трудни компромиси или неравности по пътя. Вече не търся този неуловим баланс между работа и личен живот, а по-скоро настройвам всички тези малки копчета на моя пулт и така създавам завладяваща и приятна песен, която се развива и тече като живота.

Източник: The Muse