Всеки може да се научи да бъде по-щастлив. Вижте как!

Всеки може да се научи да бъде по-щастлив,  твърди пред БТА психологът доц. Маргарита Бакрачева от Института за изследване на населението и човека към БАН.

„Има значителна база данни кои хора са по-щастливи - например семейните, тези, които имат група, към която принадлежат, по-оптимистичните и сравняващите се с реални, а не с въображаеми стандарти”, обяснява психологът.

„Постоянният стрес, липсата на внимание и на положителни емоции обаче може да доведе не само до депресия, но и до по-сериозни последствия. Част от психичното ни благополучие е в наши ръце”, убедена е Бакрачева.

„Малките неща са нашите стимули, казва психологът. Отделянето на време за себе си, за общуване с близки и приятели, за хоби или любимо занимание или просто минути, в които да се отпуснем и абстрахираме от средата, са решаващи за емоционалния ни тонус и баланс. Често може да е достатъчно само да се отворим за щастието, т.е. да мислим и чувстваме, че го заслужаваме”, е мнението на специалиста.

Тя е сигурна, че това, което прави хората щастливи, се намира повече в самите тях и зависи повече от самите тях, отколкото от заобикалящата ги среда. Според нея хората понякога неосъзнато бягат от щастието, защото не обръщат достатъчно внимание на това, което се случва около тях, „тук и сега”.

„Гледаме назад в миналото или напред в бъдещето, пропускаме момента, забързани да решаваме проблеми или да преживяваме и дълбаем в нещо, което се е случило и е факт, който трябва да приемем или да се опитаме да променим за в бъдеще”, обяснява тя.

Проучванията й показват, че човек е склонен да се самоопределя като щастлив и удовлетворен най-много, когато се сравнява с реалните хора, с които живее и общува. Всяко сравнение с идеализирани представи водят до понижаване на усещането ни за психично благополучие. Това се отнася и до виртуалната среда.

Ако човек реши да се променя, трябва да започне от малките неща и да го направи, само ако самият той го иска и смята, че ще има положителни за него последици.

Промяната заради „трябва” или „някого” е необоснован компромис със себе си, който рано или късно се обръща срещу човека, коментира психологът.