Разочарованието е като махмурлука. Но се лекува по друг начин

Какво правите, когато бизнес идея, която сте смятали за успешна, се провали с гръм и трясък? Ами когато невероятната ви нова работа се окаже отегчителна?

Повечето от нас се чувстват много по-комфортно, когато планират живота си. Поставяме си цели и се гордеем, когато ги постигнем. Въпреки че би било прекрасно, ако нещата винаги се получаваха, както сме искали, в действителност повечето от нас ще преживеят разочарование в даден момент.

“Някои от най-големите страдания, които преживяваме, са в резултат на несъответствието между реалността и нашите очаквания“, казва житейският учител Кристин Хаслер. В книгата си, „Expectation Hangover: Overcoming Disappointment in Work, Life and Love“, Хаслер споделя собствения си опит в професионалните разочарования. Като млад импресарио, едва на 25, Хаслер вече имала офис, асистент, а бизнес разноските й били поети от фирмата. Дори била прекарала една незабравима Нова година в компанията на Джордж Клуни. На пръв поглед, нейната реалност идеално подхождала на целите, които си била поставила, но тя се чувствала нещастна.

Причината? Тя не само очаквала да е успяла (каквато и била), но се надявала този успех да я направи щастлива и значима.

„Разочарованието идва, когато нещата не се случат така, както сме искали, или когато успехът не ни донесе очакваното удовлетворение,“ казва Хаслер, която в крайна сметка напуснала работата си.

Подобно разочарование води до симптоми, наподобяващи махмурлук. Изпитваме съжаление, главата ни "сърби" от мислене и премисляне, губим мотивация, депресираме се, креативността и продуктивността ни спадат. Мазната храна може да е лек за алкохолния махмурлук, но според Хаслер, махмурлукът, породен от разочарование, изисква по-различно лечение.

Разберете, че разочарованието води до позитивна промяна

„Разочарованието ни дава възможност да станем по-отговорни към собствения си живот,“ казва Хаслер. Тя твърди, че то не е нещо лошо, нито трябва да го отбягваме. Всъщност именно чрез най-големите си разочарования тя е постигнала най-голям успех. Колкото и да се изкушавате да удавите своето разочарование, признавайки го, вие правите първата стъпка към неговото надрастване.

Престанете да мислите като жертва

Вместо да се питате защо това се случва точно на вас, Хаслер твърди, че трябва да се запитате какво научавате от това. Мислете за разочарованието като за възможност за промяна. Когато новата ви работа се окаже кофти, това може да ви накара да промените своето поведение или да започнете разговор с шефа си така, че длъжностната ви характеристика да се базира на споразумение между двамата, а не само на неговите очаквания.

Спрете да разчитате на външни фактори, за да се чувствате щастливи

Тази стъпка е много важна според Хеслер, която смята, че разочарованията често са резултат от прекаленото доверие, което влагаме във външни фактори, за да намерим удовлетворение. „Ако натоварите професията си с очакването за пълно удовлетворение, ще останете разочаровани. Според мен, трябва да разглеждаме удовлетворението като наша вътрешна професия, а кариерата – като възможност да дадем израз на нашите способности, талант и опит и да предизвикаме положителна промяна. Но така или иначе, удовлетворението трябва да дойде отвътре,“ казва тя.

Не се сравнявайте с другите

Една от причините да страдаме от махмурлук в следствие на разочарование е, че имаме непостижими и нереалистични очаквания от себе си. „Сравняваме себе си с хората около нас, вместо да потърсим това, което искаме да постигнем в собствения си живот,“ казва Хаслер. Преди да си изградите очаквания, помислете за ценностите си и си поставете цели, които да ги отразяват, вместо да гледате какво имат и очакват от вас околните.

Източник: Fastcompany