Човек може всичко, ако си промени мисленето

Умът е бойно поле. Той е място, където избухват най-големите конфликти. Там се сбъдват най-големите ни страхове, които в повечето случаи не се случват реално. 

Ако позволим на лошите мисли да бродят в него повече от добрите, ще полудеем. Всъщност, собствените ни мисли ни нараняват далеч повече от постъпките на другите хора. Те ни отнемат вътрешния мир, радостта, желанието за живот. Травмата е по-голяма от онази, която могат да ни причинят делата на останалите. 

Това пише популярният блогър Марк в страницата си Marcandangel и продължава с думите „знам, защото съм бил там”. Той разсъждава по темата и твърди, че можем да започнем да се лекуваме от тревогата на ума, като си повтаряме рано сутрин: „Освобождавам се от негативните чувства и мисли от вчера. Нямам място за тях. Днес е нов ден. Ще се фокусирам върху доброто”.

Толкова много неща от живота не са под контрола ни. Жалко е да пренебрегваме това, което можем да контролираме, за да се почувстваме по-добре, а именно мислите си. Все пак, всеки от нас избира с кого да прекарва ценното си време, с кого да общува и да споделя парите и енергията си. Как да реагира на нещастни събития и радостни вести.

Човек може да промени всичко, ако си промени мисленето, казва блогърът. Само така тръгваме по пътя към преследване на по-добър живот и постигане на мечтите си. Кое трябва да изхвърлим от ума си, за да се отправим в тази посока?

Марк предлага да се откажем от следните вредни мисли:

„Мечтата ми може да почака точно сега.”

„В момента нямам време.”

„Не съм достатъчно талантлив за това.”

„Този проблем е твърде голям, за да се разреши.”

„Още не съм готов.”

„Знаех си, че не съм достатъчно добър.”

„Аз съм истински провал.”

„Просто искам всичко да върви по вода.”

„А на тях им се получава толкова по-лесно, отколкото на мен.”

„Няма за какво да съм благодарен.”

„Имам твърде много недостатъци.”

„И те нямат това, което е нужно. Никой го няма.”

„Нямам време за другите – трябва да ме разберат.”

„Най-близките ми хора могат да почакат – ако не те, кой?”

„Мога веднъж да наруша обещание, което съм дал.”

„Една малка лъжа не наранява.”

„Тях ги е грижа за мен, но са твърде заети да си спазват обещанията.”

„Отказвам да плача.”

„Никога няма да му простя.”

„Сърцето ми е разбивано твърде много пъти, за да поемам нови рискове”.

...

Пътят към мечтите започва от отхвърлянето на тези мисли.

Успех!