Как да превърнете завистта в ракетно гориво за вашите амбиции

Завистта е един от седемте смъртни гряха. И въпреки че през вековете мъдреците са ни предупреждавали да не копнеем за онова, което другите притежават, редица успешни личности отдават величието си именно на това.

Когато тенис легендата Роджър Федерер се оттегли от спорта, той и дългогодишният му съперник Рафаел Надал плакаха като деца. Както по-късно обясни Федерер, двамата велики тенисисти са осъзнавали, че завистта един към друг ги е подтикнала да разгърнат пълния си потенциал.

Наскоро Силвестър Сталоун сподели същото за епичното си съперничество с друга екшън звезда от 80-те години – Арнолд Шварценегер. Саймън Синек призна, че всеки път, когато чуел името на колегата си автор на бестселъри Адам Грант, „го заливала вълна от завист“. Той обаче добави, че Грант го е тласкал напред „по начин, по който малцина други биха могли“.

Това са двете страни на завистта. Тази емоция може да ни направи злобни и нещастни, но може да послужи и като мощно гориво за амбициите ни. Как тогава да превърнем този чисто човешки импулс – да се сравняваме с другите, в инструмент за самоусъвършенстване, като същевременно избегнем евентуалните пагубни последици от завистта?

Това е основната тема в книгата „Envy: Why Wanting What They Have is the Key to Getting What You Wan“, социалния изследовател и кариерен коуч Стейси Ким. В скорошен епизод на подкаста HBR IdeaCast Ким разясни своя подход, чрез който завистта може да ни направи по-добри, вместо да ни озлоби.

Грешният подход към завистта

Предвид дългогодишната репутация на завистта като покваряващ грях, напълно разбираемо e първоначалният ви импулс, когато започнете да желаете нещо, притежавано от друг, да бъде просто да потиснете това чувство. Ким предупреждава, че макар това да е естествена реакция, тя не върши работа.

На първо място, защото хората са социални същества, чиято природа ги прави изключително чувствителни към най-фините нюанси в успеха и социалния статус.

„Често се казва, че сравнението е „крадецът“ на радостта. Според мен това твърдение не е особено полезно, тъй като ние просто не можем да спрем да се сравняваме“, категорична е Ким. „Още от деца сравнението ни помага да разберем как да се присъединим към дадена група, как да останем в нея, как да се държим там и как да не бъдем изгонени... чрез тези сравнения научаваме повече за самите себе си.“

Друга естествена реакция е завистта към някого да прерасне в неприязън – било то към самия човек, или към самите нас. Иска ни се да „свалим другия на земята“ или започваме да се чувстваме недостойни, сякаш на нас самите нещо ни липсва.

Очевидно е, че подобни чувства не изваждат най-доброто у никого. (Оттук и вековните предупреждения срещу завистта, както и съжалението на Сталоун за грозното поведение, до което го е довела неговата собствена завист.) Именно заради такива емоции повечето от нас възприемат завистта в чисто отрицателна светлина.

Завистта като предупредителен сигнал: методът SIRN

Вместо непродуктивно да се измъчваме от завист, да изливаме гнева си върху другите или да се преструваме, че тя не съществува, Ким предлага да я разглеждаме като предупредителен сигнал  – знак, който ни алармира за нещо важно, което трябва да предприемем.

В унисон с тази метафора, тя създава акронима SIRN, който помага на хората да осъзнаят и разберат своята завист:

Подобен обект (Similar target). Най-острите форми на завист са насочени към хора, които са само една крачка пред нас. Мога да си мечтая за богатството на Джеф Безос, но не му завиждам така, както завиждам на по-успешни от мен писатели... Той е твърде далеч напред, за да бъде обект на такава завист. Да осъзнаем тази особеност на завистта е първата стъпка към превръщането ѝ в мотивация. „Ако човекът е подобен на вас, значи това, което искате, всъщност е напълно постижимо за вас, нали?“, отбелязва Ким.

Нематериално желание (Intangible desire). Често си мислим, че завиждаме за нещо материално – банковата сметка на някого, длъжността му или луксозната му кола. Обикновено зад желанието за притежания обаче се крие копнеж по определено усещане. Втората стъпка е да откриете този по-дълбок пласт на завистта си. „Получаването на повишение може да означава за вас, че ще се чувствате по-сигурни във финансово отношение – а именно това е нематериалното нещо, към което се стремите“, казва Ким.

Уместно сравнение (Relevant comparison). Най-добрата ми приятелка е феноменална певица, истинска караоке суперзвезда. Тя е близка до мен, но и ме превъзхожда по умения – въпреки това не ѝ завиждам. Защо? Лично за мен музикалните заложби не са от особено значение. „Завистта ви показва коя сфера е важна за вас“, подчертава Ким. Завистта ви помага да разберете какво наистина има значение за вас в живота.

Негативна емоция (Negative Emotion). След като осъзнаете, че завистта ви насочва към нещо, което можете и наистина искате да правите, последната стъпка от процеса е да прецените силата на това желание. „Колкото по-силна е завистта, колкото повече негативни чувства изпитвате. Колкото по-трудно ви е да се отърсите от това усещане, толкова по-важно е то за вас и толкова повече внимание трябва да му обърнете“, обяснява Ким.

Остава само да предприемете действие

Следвайте стъпките от метода SIRN на Ким и ще придобиете доста ясна представа какво се опитва да ви каже завистта относно вашите ценности и желания. Сега остава само да действате въз основа на това знание.

„Искам да откриете най-малката стъпка, която можете да предприемете. Вместо да се фокусирате върху крайните резултати или върху целта, към която се стремите, помислете: „Каква е самата дейност? Кое е най-малкото микродействие, което мога да извърша, за да се приближа поне малко до целта?“ След това си задайте въпроса: „Как мога да започна това още тази седмица?“ – съветва тя.

Често най-очевидната първа стъпка е да наблюдавате внимателно човека, на когото завиждате. Какви процеси или действия са го довели до мястото, на което се намира сега? Може би бихте могли да помолите професионалиста, на когото се възхищавате, да наблюдавате отблизо. Ако обектът на вашата завист изглежда открит и щедър, бихте могли дори директно да кажете: „Възхищавам ти се. Как постигаш това, онова и третото?“ Всеки обича комплиментите.

Подхождайте внимателно

Ключът е да приемете, че завистта е естествена част от човешката природа. Тя обаче не е причина да изпитвате неприязън към самите вас или към когото и да било другиго. Тази емоция може да бъде опасна, ако не се подходи правилно към нея, но същевременно носи със себе си ценна информация. Завистта ви разкрива какво смятате за възможно и какво е наистина важно за вас – тя прави невъзможно пренебрегването на онова, което всъщност искате да правите в живота.

Вслушването в нея невинаги ще бъде приятно. Но наученото е дар, който може да ви тласне към по-големи постижения. И, което е още по-важно – с времето да ви доведе до по-добро себепознание и вътрешен мир.

………………

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев