Българският финтех има солидни основи, за да посреща бури

Валери Вълчев е опитен инвеститор и предприемач. През последните 15 години е инвестирал в над 15 компании в България, някои от които са се превърнали от стартиращи в успешни такива. Изградил е успешни бизнеси в сферите на ИТ, финансови и професионални услуги, енергетика, автомобилния сектор, недвижими имоти, телекомуникации и развлечения. 

През последните няколко години се фокусира върху предефинирането на заплащания, като изгражда няколко финтех компании, сред които са Paynetics, Phyre и Phos. Работил е като международен адвокат в White & Case в Брюксел и Вашингтон.

Tой ще е един от участниците в дискусионния панел Fintech 2023: What's coming?, част от предстоящата конференция Technovation 2023, която списание "Мениджър" организира на 11 май в Sofia Event Center.

Г-н Вълчев, как бихте оценили финтех екосистемата в България? Има ли тя лесен достъп до финансиране и какви са предизвикателствата пред нея?

Ако трябва да определям българската финтех екосистема с една дума, то тя би била "процъфтяваща". В последните години успяхме превърнем в клъстер, в който всеки ден работят заедно няколко сектора - публичен, частен и академичен. Така страната ни вече е призната и на европейско ниво, където сме съоснователи на най-голямата финтех асоциация – European Digital Finance Association. 

Разбира се, част от екосистемата са ангелските инвеститори и фондовете за рисков капитал. По последните данни, проследени в Годишния финтех доклад на Българска финтех асоциация, инвестиции от фондове за рисков капитал във финтех индустрията в последните 5 години имат среден ръст от 188%, достигайки 10.7 милиона лева, инвестирани в български дружества през 2022 г. С увереност мога да заявя, че инвестиционната среда в страната е на високо ниво на развитие, изпреварваща с години колегите ни от Румъния, Гърция и останалите ни съседни държави, но и все още далеч от развитието в Западна Европа, САЩ и Азия.
 
Казано всичко това, предизвикателствата пред нас са свързани основно със законовата среда в страната, ефективната и ефикасна работа на регулаторите и политическата нестабилност както на местно, така и на международно ниво. Важно е да отбележим, че във времето финтех индустрията доказа, че е гъвкава и стабилна по време на здравни кризи като COVID пандемията, а в момента наблюдаваме непрекъснатия ѝ растеж по време на война в Европа. Предстои да видим как ще реагира и на потенциална привнесена финансова криза. Въпреки всичко, смятам че в България сме положили възможно най-солидните основи, за да преминем през всички бури. 

Колкото бързо се създават компании в сектора, толкова бързо и фалират. Каква е причината за това? Търси ли се още правилната формула за привличане интереса и на инвеститори, и на потребители?

С технологичното развитие на финансовия сектор, финтех се превърна в изгряващата звезда на не една и две европейски икономики. В тази връзка европейските общества, включително и българското, правят всичко възможно за нейното скоростно развитие, опитвайки се да не изпуснат "вълната". В същото време обаче технологията се развива с невиждани досега скорости, които правят невъзможно инвеститорите и потребителите да са начело, а по-скоро са в догонваща роля. В такава връзка все още наблюдаваме неразбиране кои са добрите финтех бизнес модели. Много често са нужни техническо време и кризи, през които да преминат същите новоизгряващи модели, за да разберем кой е достатъчно адаптивен и гъвкав, за да оцелее на предизвикателствата на пазара. В заключение бих казал, че формулата за привличане на интерес е вече налице - милиони европейци използват финтех решения за разплащания, международни банкови трансфери, кредитиране и т.н.

Как Българската финтех асоциация ("БФА") планира да улесни развитието на компании в сектора? Какво ни трябва още, за да блеснем повече на европейската и световна сцена?

Към май 2023 г. БФА представлява 70+ организации и над 8400 заети в сектора. Зад нас застават както най-реномираните български и чуждестранни финтех компании в страната, така и два български университета и две банки. Така Асоциацията ни представлява малко над 1/3 от целия български финтех сектор, превръщайки се в лидер в Югоизточна Европа. 

В подпомагането на екосистемата прилагаме холистичен подход, като ежедневно работим с четирите основни играча в нашата индустрия - частен, публичен и академичен сектор, както и гражданското общество. 

В тази връзка в БФА работим по 5 основни вертикали на работа: 

На първо място обединяваме частния сектор, превръщайки се в платформа за комуникация между единомислещи хора, които най-често в разговорите си достигат до предизвикателствата пред развитието си. 

На второ място, след като сме обединили възможно най-голяма част от екосистема ни, работим по развитие на законовата рамка в България и Европейския съюз. Участваме в разговори както с българския законодател, така и с Европейската комисия и Парламент, но и влизаме в интеракция с регулаторите ни. 

На трето място инвестираме усилията и ресурсите си в развитието на финтех образованието в страната. Пример за това са безбройните ни лекции в университети и училища из страната, магистърските програми по финтех във ВУЗФ и Софийския университет "Св. Климент Охридски", финтех хакатона "From Zero to Fintech", участието ни в създаването на Стратегия за финансова грамотност в България, заедно с Министерство на финансите, и т.н. 

На четвърто място работим по т.нар. "интернационализация" - представяме българската екосистема в Европа и света на международни фестивали и събития. Успоредно с това въвличаме и българската държавна администрация в подпомагането на българските финтех малки и средни предприятия, като за последните три години успяхме да привлечем държавно финансиране за международни събития в Лондон, Амстердам и Лас Вегас. Не на последно място по значение работим и по представяме средата ни пред потенциални чуждестранни инвеститори по време на визити с Президента, заедно с търговските ни аташета и посланици и др. 

На пето и последно място работим с държавата и партньорски организации по инициативи за "приток на мозъци" (brain gain). Целта ни тук е да представим България като привлекателна за българската диаспора среда, която би могла да предостави добро професионално развитие за нашите съграждани извън България. По този въпрос миналата година успяхме да проведем събитие в Посолството на България в Лондон, където близо 100 българи научиха повече за българската финтех екосистема и се запознаха лично с представители на нашата асоциация и компании от клъстера ни. 

Всичко това взето заедно превръща България в неоспорван финтех лидер в Югоизточна Европа и пълноправен член в европейската финтех екосистема. 

Ще се превърнат ли embedded finance в the next big thing?

Embedded finance е тенденция, която се развива от години. Тя вече премина повратната си точка и е в стадий на бурна експанзия и има вероятността да се превърне в едно от най-впечетляващите развития, които сме виждали през последните години в областта на финансите.

Общият европейски пазар на плащания възлиза на около 500 милиарда евро, като основната част от тях се обслужва от специализирани финансови институции, предимно банки. Новата тенденция ще прехвърли голяма част от тези приходи към нефинансови играчи, заради това че те вграждат финансови решения в собствената си екосистема. Например, вместо да възлагат плащането на банки, търговците могат да вградят плащането в своя user experience. Те пак ще трябва да работят с доставчик на финансови услуги, но ще контролират клиента и ще споделят приходите с доставчика на финансови услуги. 

Technovation 2023 ще се състои на 11 май от 12.30 ч. в Sofia Event Center. Събитието е с безплатен достъп, който можете да си осигурите чрез предварителна регистрация тук.

Генерален партньор на събитието е Accenture.

Основни партньори на конференцията са iuvo, tbi bank, Bosch Домакински уреди България и BAT Bulgaria.

Събитието се провежда и с подкрепата на Lirex, Checkpoint, Daticum, Noventiq и FTS Bulgaria.

Партньор на коктейла е Monkey Shoulders.

Институционални партньори са BASSCOM, AIBEST и Българска стопанска камара.

Медийни партньори са bTV Media Group, БНТ, dir.bg и dev.bg.