Digital Age: Алгоритъмът винаги е прав...

Аз съм река Дунав.

Духът ми е искрящ и бърз. Жадувам за нови преживявания и силни връзки с хората. Адаптирам се лесно. Рядко виждам опасност пред себе си. Способна съм да изневерявам без особени угризения на съвестта. Имам и склонност към грънчарството.

Така гласи „Опознай себе си такъв, какъвто си в действителност“ - най-старият, най-дългият и най-глупавият личностен тест, който някога съм правила. Този 336-страничен тест за самоанализ, публикуван през 1936 г., обещава да изведе фундаменталните основи на характера на читателя чрез безкрайна поредица от въпроси, както проучвателни, така и случайни.

След като отговорите на въпросите, ще бъдете пренасочени към нови раздели в зависимост от отговорите ви. Някъде по средата ще бъдете разпределени към една от 15-те реки - Нил, Сена, Темза, Мисури и т.н. - и накрая ви поставят дългоочакваната диагноза.

Персонализираните куизи са запазили своята привлекателност през годините, а напоследък дори са я дообогатили с примамливи предложения да влезете в идеален образ с помощта на услужлив асистент с изкуствен интелек. Но тези нови онлайн анкети имат тъмна страна, каквато техните предшественици не са имали. След изборите в САЩ фирма за анализи, наета от кампанията на Доналд Тръмп, се похвали, че с помощта на такива тестове е събрала личната информация на милиони избиратели през годините. Нейната цел е да създаде цифрови профили, които могат да предсказват - и да се възползват от тях - ценностите, опасенията и политическите настроения на хората.

Не може да се твърди, че тази фирма - Cambridge Analytica - действително е използвала прогнозни профили, за да влияе на хората. Докладите твърдят, че не, поне не директно. Но методите на компанията отварят очите за нарастващия мащаб на онлайн тестовете и опасностите, които те крият. Всичко, което правите онлайн, е като проучване: където и да кликнете, то казва нещо за вас. И не сте единственият, който вижда резултатите.

Откакто преди няколко години онлайн тестовете започнаха да набират популярност, експертите се опитват да разберат защо хората не се уморяват от тях, дори ако заключенията им очевидно нямат нищо общо с реалността. Оказва се, че причините са нарцисизъм, екзистенциално търсене и скука.

Симинех Вазир, директор на Лабораторията за личност и себепознание в Калифорнийския университет в Дейвис, смята, че добрият личностен тест рядко ви казва нещо, което вече не знаете.

 Това, което предлагат тестовете, според Вазир, е размисъл. "Когато някой обобщи това, което току-що сте казали, вие получавате усещането, че „О, да, това е, което исках да кажа“, казва тя. - И тестът е разновидност на това. Разказвате за себе си, отговаряте на няколко въпроса, а тестът може да обобщи тази информация за вас."

Това отразяване не ви показва такива, каквито сте в действителност, а по-скоро ви помага да формулирате това, което си мислите, че сте.

Това разграничение може да изглежда тривиално, но в действителност то е в основата на функционирането на личността. В класическия смисъл на думата личността винаги е свързана с модели. Американската психологическа асоциация определя личността като „индивидуални различия в характерните модели на мислене, чувства и поведение“. С други думи, личността не е нещо. Тя е резултат от случайното преплитане на стремежи и навици, които се предават чрез безброй комбинации от биология, характер и обичайно поведение.

 Въпреки че психолозите обсъждат подробностите по дефинирането на личността, по същество те се свеждат до това, че личността е нещо като парадокс. Хората са склонни да усещат собствения си характер, но това осъзнаване никога не е пълно. Ние познаваме себе си, но в същото време не се познаваме.

Ето защо хората обичат тестовете. Освен суетата, нарцисизма и безобидното забавление, провеждането на такъв тест ми помага да изляза от собствената си глава, за да видя дали усещането ми за мен самия съвпада с това как ме възприемат другите. По същата причина понякога се принуждавам да се погледна в огледалото дори след като вече съм проверил два пъти дали папийонката ми е закопчана и съм въздъхнал със съжаление заради оредяващата си коса. В това има елемент на утвърждаване, дори на страх и удивление. Това съм аз в света.

В тази светлина тестовите тестове изглеждат доста полезни или поне безвредни. И може би щеше да е така, ако ме оставяха със собствените ми размисли и никой друг не виждаше тези резултати. Но психологическата потребност от саморефлексия се усложнява, когато на огледалото се дава информация, която могат да използват и други хора.

През 2008 г. Михал Косински се присъединява към изследователски проект, който допринася за революцията в начина, по който се събират данни за хората. Като докторант в Центъра по психометрия към Университета в Кеймбридж той и колегата му Дейвид Стийлуел публикуват кратък тест във Facebook, който оценява хората по отношение на петте основни личностни черти в психологията („големите пет“): откритост, добросъвестност, екстраверсия, услужливост и невротизъм. В края на теста участниците можеха да споделят резултатите си с Косински и Стилвел.

На изследователите не им отне много време, за да съберат най-голямата досега колекция от психометрични оценки, комбинирани с профили във Facebook. В продължение на няколко години Косински и Стийлвел събират информация за милиони потребители на Facebook.

Те използват тези данни, за да създадат нова система за прогнозиране на личността на хората. Косински успява да съпостави личните данни, налични във Facebook, с „Големите пет“. Скоро той разполагал с алгоритъм, който само въз основа на анализа на една страница във Facebook можел да отгатне със забележителна точност какво мислят, чувстват и как действат хората. Въз основа на 70 харесвания може да се опише личността на даден човек със същата точност, както при личностен тест със 100 въпроса - по-добре от приятелите на този човек. С 300 харесвания можете да надминете в този анализ съпруга или съпругата на въпросния човек.

Този прогностичен подход, чийто пионер е Косински, предизвика толкова много шум по време на изборите в САЩ. Самият Косински няма нищо общо с фирмата, която работи за Тръмп. Според Motherboard и Das Magazin изследванията му са били предоставени на Cambridge Analytica от негов млад колега, свързан с компанията майка на фирмата - Strategic Communication Laboratories Group или SCL. (Кеймбридж Аналитика отрича фирмата или нейните методологии да имат каквато и да е връзка с Косински). След изборите фирмата първо твърди, че нейната марка „психографско“ профилиране е допринесла за победата на Тръмп, а след това признава, че никога не е използвала метода си, за да повлияе на избирателите.

Не е новина, че личните данни се събират онлайн, и вече има много начини, по които тези данни могат да се използват, за да се влияе на хората. Например кампанията на Барак Обама използваше целеви психометрични данни много преди създаването на Cambridge Analytica.

Косински никога не изисква от потребителите на Facebook да разкриват акаунти, за да участват във викторината. Но поради този подход онлайн анализът на личността може лесно да размие границата между съгласие и отказ. Ако алгоритмите могат да бъдат обучени да изчисляват точно вашата самоличност въз основа на всичко, което правите, всяко посещение на уебстраница, всяка заявка за търсене и всеки лайк могат да бъдат събирани и съпоставяни. В интернет, още преди да щракнете върху тест, вие вече попълвате нещо.

Има много основателни причини за безпокойство по отношение на тази технология. Представете си компания, която знае, че сте загрижени за теглото си, и се опитва да ви продаде хапчета за отслабване. Или пък си представете политическа кампания, чиито организатори знаят, че сте склонни към тревожност, затова ви насочват към реклами за опасностите от "Ислямска държава." „Компаниите, които анализират големи обеми от данни, вече знаят възрастта ви, доходите ви, любимите ви зърнени храни и кога сте гласували за последен път“, отбелязва статия в New York Times за Cambridge Analytica. - Но компания, която може да постигне прецизно психологическо таргетиране, може да предложи много по-ефективни инструменти: способността да манипулира поведението, като разбира как мислитеи от какво се страхувате."

Макар че Косински смята, че бързата загуба на неприкосновеност на личния живот в интернет е наистина опасна, той посочва, че има и потенциални ползи. Според него целенасочените рекламни кампании могат да накарат децата да откажат цигарите, а персонализираните политически послания могат да информират избирателите, вместо да прокарват скрити идеи.

Съществува проучване за доверието на хората в алгоритмите. Субектът разговаря с експерт по дадена тема и експертът предлага някаква гледна точка по нея, подкрепена с едно от двете възможни обяснения: а) експертът е мислил върху нея дълго време или б) компютърът на експерта е изчислил решението. Резултатите показват, че хората са по-склонни да се доверят на компютъра. „Алгоритмите са ни приучили към идеята, че те винаги са прави“, казва Косински.

Несъмнено подобно доверие не винаги е неуместно. Психологът в Калифорнийския университет Вазир признава, че и тя би била по-склонна да се довери на алгоритъм, а не на експерт, ако знае, че алгоритъмът е точен.

Но, ако не е? Какво ще стане, ако, да речем, той е изграден на базата на данни, събрани от изследователи, които са склонни към грешки и предразсъдъци? Ами ако умишлено е направен с грешка?

Ето защо популярността на всички видове тестове ме държи нащрек. Аз съм така устроен че винаги търся начини да разсъждавам върху това, което съм, но то е толкова размито, че ме кара да отварям предлаганите тестове.

Ако вярата на хората в алгоритмите продължава да расте, не остава много време до момента, в който ще се доверяваме повече на компютъра за личностнта оценка,
отколкото на приятелите или семейството си - или дори повече, отколкото на себе си.

Странно бъдеще е това. Но, хей, аз съм река Дунав. Адаптирам се лесно. Ще свикна...

Пол Бисельо, The Atlantic