Digital age: Руският суверенен интернет - нова глава в борбата за контрол върху онлайн пространството

През един уикенд в началото на декември 2024 г. Русия ограничи достъпа до чуждестранни интернет ресурси в няколко свои региона, за да тества националната си инфраструктура.

Жителите на засегнатите региони нямаха достъп както до чужди, така и до местни приложения, включително до YouTube (една от последните западни социални медийни платформи, които все още са достъпни в Русия), търсачката на Google, чат приложения като WhatsApp и Telegram и др. Според местните съобщения дори приложенията за виртуални частни мрежи (VPN) не са успели да помогнат на гражданите да заобиколят ограниченията в интернет, което изглежда като нова фаза на онлайн цензура за страната.

Това събитие е от решаващо значение за възможната еволюция на онлайн цензурата в Русия, защото показва какво е технически възможно при централно регулиран достъп до мрежата - едно на практика много ограничено интернет изживяване, при което повечето обичайни неща просто не работят.

По първоначално данни, дигиталният експеримент засяга най-вече жители на райони, населени с етнически и религиозни малцинства, като Чечения, Дагестан и Ингушетия, където има и социална нестабилност. Данните от интернет наблюдателя NetBlocks потвърждават, че властите са възстановили интернет свързаността в Дагестан късно в събота, 7 декември 2024 г., след 24-часово блокиране, което телекомуникационният регулатор Роскомнадзор определи като изпитание на възможностите му да забрани достъпа до чуждестранен интернет в определен регион.

Последните инциденти обаче не идват като пълна изненада. Всъщност руският цензорен орган проведе подобни тестове през юли 2024 г., за да гарантира функционалността на инфраструктурата на „суверенния интернет“, когато тя е изключена от широката мрежа.

Нова фаза на руската цензура

Руската цензура очевидно става все по-строга, а посетителите и жителите на страната разполагат с все по-малко средства за преодоляване на ограниченията. Докато най-добрите VPN приложения се превърнаха в ключов ресурс за хората в Русия, които се борят за достъп до международни новини и други блокирани уебсайтове, през 2024 г. Кремъл удвои мерките срещу използването на VPN в Русия.

Като начало, нов закон, влязъл в сила през март, криминализира разпространението на информация за начини за заобикаляне на ограниченията в интернет - включително VPN. През септември Кремъл също така сподели плановете си да инвестира над половин милиард долара (почти 60 милиарда рубли) през следващите пет години, за да актуализира системата си за блокиране на интернет, особено срещу използването на VPN. По последни данни към момента на писане на статията в страната са блокирани близо 200 VPN услуги. Само между юли и септември 2024 г. около 60 VPN приложения изчезнаха безшумно от руския Apple App Store, с което общият брой на недостъпните приложения в официалния магазин на големия технологичен гигант достигна 98.

От NetBlocks потвърдиха, че повечето VPN приложения за Русия не са работили по време на спирането, но някои все пак са се измъкнали. Това е своеобразна "надпревара във въоръжаването", в която и цензорите, и разработчиците на технологии за заобикаляне работят, за да заобиколят взаимно усилията си, и това продължава повече от десетилетие, така че все още има надежда.

Лошите новини за руските интернет потребители не свършват дотук

На 7 декември Роскомнадзор обяви и плановете си да ограничи поне осем чуждестранни доставчици на уеб хостинг, тъй като не отговарят на изискванията на агенцията за цензура. Сред тях са Amazon Web Services (AWS), GoDaddy и HostGator. Това представлява нов етап в руската онлайн цензура; нещо подобно вече се е случвало в малък мащаб, но това е най-голямото като инициатива до момента.

Мнозина руски и чуждестранни ИТ експерти са особено притеснени от потенциалното засилване на цензурата на VPN достъпа в страната, тъй като тези платформи са „прозорец“ към значителна част от онлайн пространството. Разбира се, в света има стотици други сайтове, които не толкова популярни, където също има VPN възли, но като цяло ситуацията рязко се влошава.

Стремежът за засилване на контрола върху интернет чрез RuNet е резултат от необходимостта да се запази контролът и да се стабилизира политическият режим в Русия. Смяната на поколенията в страната (94 % от хората на възраст 18-24 години получават информация за света от интернет и социалните медии) и намаляващата привлекателност на проправителствените медии означават, че руснаците гледат по-малко телевизия (през 2009 г. - 94 % от хората; през 2020 г. - 69 %, днес още по-малко) и имат по-малко доверие на информацията, която получават от нея (през 2009 г. - 79 %; през 2020 г. - 48 %). Този променящ се "вкус" се отразява на променящите се политически предпочитания и борбата за влияние в общественото пространство и нагласите на широката публика.

Концепцията за суверенен интернет

Така наречените „суверенни интернет мрежи“, които са мрежи, откъснати от глобалния интернет, са привлекателни за авторитарни режими като Русия, Китай и Иран. Китай е може би първата страна, известна с цензурата си в интернет. Наричана „Великата защитна стена“ като препратка към Великата китайска стена, достъпът до интернет в Китай се цензурира по този начин повече от десетилетие, но усилията на Пекин за цензуриране на интернет започват още през 1998 г. с проекта „Златен щит“ на Министерството на обществената сигурност. През последните години Китай цензурира дори отделни букви, както и ключови думи, които смята за нежелани и неприемливи за интернет. Сайтовете за видео стрийминг и платформите за срещи като Zoom също бяха цензурирани, както и множество други чуждестранни приложения.

С последния си ход Русия декларира, че е постигнала техническия капацитет за прилагането на подобна политика на държавно ниво, което би позволило на руските власти по-голям контрол върху обществото, но би могло да доведе до проблеми за бизнеса. Затова руските власти планират в даден момент да ограничат използването му до превантивна мярка в ключови моменти и за блокиране на чуждестранни мрежи и комуникатори в Русия, за да се опитат да контролират обществените настроения в страната.

Русия, подобно на Китай, се застъпва за засилване на ролята на държавите в регулирането на глобалния интернет, което според тях означава контрол на интернет трафика и надзор на сървърите, разположени на тяхна територия. Руските власти искат да имат надзор над руските системи и потребители в интернет - сектор, който се развива спонтанно в продължение на много години и е постигнал висока степен на свързаност с глобалната мрежа. В Русия повече от 80 % от хората използват интернет (към 2024 г.), което е осмият най-висок процент в света. Русия се стреми да засили контрола върху интернет инфраструктурата по подобие на Китай като филтрира материали и създава конкретни точки за достъп, през които ще се насочва мрежовият трафик.

Русия разглежда глобалния интернет като място за информационна война и пространство, доминирано от гигантски американски платформи. Тя се стреми да преодолее технологичното господство на западните държави в интернет, за да ограничи свободата на словото в цифровата сфера. В резултат Москва успешно популяризира концепцията за суверенен интернет, като печели подкрепа сред някои азиатски и африкански държави. Подобни идеи се подкрепят от Китай и Турция, наред с други държави. През декември 2018 г. Общото събрание на ООН прие две резолюции, които съответстват на руската визия за интернет. Първата се отнасяше до приемането на цифров кодекс и повишаване на отговорността на държавите за онлайн безопасността. Втората беше посветена на борбата с киберпрестъпността. В предложението за принципите на суверенния интернет през март 2021 г. представители на руския парламент говориха за включването на суверенния интернет в работата на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

RuNet на теория и на практика

В продължение на много години руските власти се опитват да ограничат достъпа на руснаците до независимо съдържание и социални медии - още през 2016 г. те блокираха LinkedIn. Въпреки репресивните законови разпоредби, блокирането на уебсайтове и наблюдението на потребителите, руснаците избягват мерки за сигурност, като например ограничаване на VPN услугите, които дават възможност за скриване на IP адреси и улесняват достъпа на руснаците до блокирани сайтове. Властите също така се опитаха безуспешно да принудят чат услугата Telegram да им даде кодове за достъп, за да могат да четат криптираните съобщения, например за координация по време на демонстрации.

Въвеждането на суверенен интернет ще има последици за вътрешната ситуация в Русия и може да повлияе на глобалното управление на интернет. Опасявайки се от социални вълнения е логично да се предположи, че Роскомнадзор ще продължи да ограничава, забавя и блокира работата на определени уебсайтове и независими чат приложения. Регулаторът ще принуждава местни и чуждестранни оператори да премахват неудобно за управляващите съдържание, свързано с дейността на опозицията, и материали, свързани с изборите за Дума. Това може да доведе до автоцензура в Русия от страна на YouTube, за който Русия е петият по големина пазар по брой потребители.

В същото време, ако RuNet бъде напълно отрязан от глобалната мрежа, това ще означава загуби за руската икономика, включително спад на чуждестранните инвестиции. Това може да възпрепятства функционирането на руските предприятия, които използват чуждестранен софтуер и се нуждаят от достъп до световния пазар. Обемът на руския пазар на електронна търговия преди началото на войната с Украйна достигна 2,5 млрд. рубли (33 млрд. долара), което представлява увеличение с 44% в сравнение с 2019 г., но сега върви надолу и всякакви по-сериозни сътресения ще бъдат усетени както от бизнеса, така и от крайните потребители. Поради това по икономически причини е съмнително, че руските власти ще изключат окончателно RuNet от глобалната мрежа.

Независимо от това, насърчаването на подобни суверенни интернет мрежи може да доведе до нарушаване на функционирането на глобалната мрежа и до пречки пред свободното движение на информация. Това може да доведе и до дискриминация в търговията, тъй като такива мрежи възпрепятстват функционирането на чуждестранни предприятия, където техните уебсайтове или услуги могат да бъдат блокирани. Като своеобразна форма на противопоставяне на този тип държавно налагано ограничение могат да бъдат лансирани инициативи, насърчаващи т.нар. "неутралност на интернет", което ще гарантира защитата на свободата на словото и свободата в международната търговия. При всички положения обаче, проблемът с централизацията на интернет достъпа остава изключително комплексен, защото съдържа в себе си технологични, икономически, социални и политически аспекти.