Европа обсъжда забрана на социалните мрежи за деца и собствени платформи като алтернатива

Коалиция от над 150 организации обяви планове за създаване на европейски алтернативи на социалните мрежи на технологичните гиганти, като инициативата получава подкрепа и от Брюксел. Това идва като алтернатива на опитите на някои правителства да забранят достъпа на деца до съществуващите платформи, подход, който все по-често среща трудности в съдебните зали.

Тази седмица Австралия защити пред Върховния съд първата в света забрана за притежаване на акаунти в социални мрежи от лица под 16 години, предава Euronews.

Reddit и организацията за защита на цифровите права Digital Freedom Project твърдят, че мярката нарушава подразбираща се конституционна свобода на политическа комуникация. От декември насам платформата е закрила пет милиона акаунта, но министрите признават, че забраната не е толкова ефективна, колкото се е очаквало, тъй като много деца успяват да заобиколят проверките за възраст.

Франция вече загуби подобна битка. През август Конституционният съвет отмени основната част от националната забрана за лица под 15 години, като я определи като твърде широкообхватна и лишена от достатъчни гаранции по отношение на проверките за възраст, на които биха били подложени всички потребители, включително и пълнолетните.

Президентът Еманюел Макрон е възложил на правителството да изготви по-ограничен вариант на закона.

Въпреки това европейските правителства продължават усилията си. Гърция планира да въведе забрана за лица под 15 години от януари 2027 г., а Дания от юли 2027 г. Испания обсъжда ограничение за лица под 16 години, а Обединеното кралство се очаква да въведе подобна забрана догодина.

През септември Европейската комисия предложи т.нар. Kids Act, който ще забранява създаването на акаунти в социални мрежи на деца под 13 години и ще ограничава достъпа на 13- и 14-годишните.

В сряда в Берлин се оформи различен подход. Европейската социална асоциация, подкрепена от над 150 организации, включително Mastodon, беше създадена с цел да координира развитието на отворени и децентрализирани социални мрежи, контролирани от самите европейци.

„Европа се нуждае от отворена, оперативно съвместима и управлявана от общността социална инфраструктура, която отразява нейните демократични ценности и служи на обществения интерес“, заявиха съорганизаторите Майкъл Фостър и Бьорн Щашен.

Идеята има известна подкрепа и в Брюксел. Стратегията на Европейската комисия за софтуер с отворен код, публикувана през юни, посочва децентрализираните социални мрежи като една от четирите области, в които ще бъдат насърчавани европейски алтернативи наред с облачните услуги, инструментите за работна среда и защитената електронна поща.

„Разбира се, приветстваме развитието на европейски социални мрежи“, заяви говорителят на Европейската комисия Томас Рение пред Euronews Next.

„Стратегията за отворен код има за цел да развива суверенни решения, да намалява технологичните зависимости и да разширява използването на алтернативи с отворен код в области като облачни услуги, изкуствен интелект, интернет технологии, киберсигурност и полупроводници.“

Рение добави, че мисията на Комисията е да подкрепя стартъпи и бизнес акселератори, но не посочи конкретни проекти или финансиране за социални мрежи.

Ще попаднат ли и алтернативните платформи в мрежата?

Двата подхода могат да се сблъскат. Австралийската забрана визира десет големи търговски платформи, от TikTok до YouTube. Отмененият френски закон обаче беше значително по-широк и обхващаше всяка услуга, чрез която потребителите могат да се свързват помежду си или да споделят съдържание. Това определение можеше да засегне и управлявани от общности мрежи като Mastodon.

От Европейската комисия твърдят, че Kids Act избягва тази прекалена широта. Онлайн енциклопедиите, образователните платформи и дигиталните медии ще бъдат освободени от ограниченията, а съдържание, което може да се разглежда без акаунт, ще остане достъпно.

„Всички онлайн услуги ще трябва да докажат, че са безопасни за непълнолетни“, заяви Рение. „Обръщаме тежестта на доказване.“

Според предложението деца под 13 години няма да могат да имат акаунти в социални мрежи. Родителите ще могат да създават ограничени „мини акаунти“ за 13- и 14-годишни деца, а пълен достъп ще се предоставя от 15-годишна възраст. Комисията не уточни дали правилата ще важат по същия начин за децентрализираните мрежи, както за големите платформи.

Друга пречка са проверките за възраст. Технологичните гиганти могат да си позволят скъпи системи за верификация, но услугите, поддържани от доброволци, може да срещнат сериозни затруднения. ЕС разработва безплатно приложение за проверка на възрастта, което съхранява неприкосновеността на личните данни, и очаква то да бъде пуснато до края на годината.

Общата позиция

И двата лагера все по-често са на мнение, че проблемът не е само в това кой използва платформите, а в начина, по който те са проектирани.

Освен възрастовите ограничения, Kids Act е насочен и срещу пристрастяващи функционалности като безкрайното превъртане, механизмите за възнаграждение и известията в късните вечерни часове. Платформите, които нарушават правилата, могат да бъдат глобявани с до 6% от глобалния си оборот. Тази седмица нидерландски депутат също предложи забрана на „вредните пристрастяващи елементи в дизайна“.

Независимо дали Европа избере да забранява, да създава алтернативи или да прави и двете едновременно, изглежда все по-вероятно самите социални мрежи да претърпят съществени промени.