Изкуствен интелект и умствен мързел: Скритата цена на лесното мислене

Всеки, който някога е решавал стандартизиран тест, знае какво умствено натоварване изисква оформянето на есе в рамките на 20 минути. Неограниченият достъп до изкуствен интелект със сигурност прави задачата по-лесна, но според ново изследване на Масачузетския технологичен институт (MIT), цитирано от The Economist, тази помощ може да има скрита цена.

В поредица от сесии за писане на есета студенти, работещи с и без ChatGPT, били включени към електроенцефалографи (EEG), които измервали мозъчната им активност по време на задачата. Резултатите показват, че потребителите на AI демонстрирали значително по-ниска неврална активност в области на мозъка, свързани с креативността и вниманието. Освен това, студентите, писали с помощта на чатбота, изпитвали затруднения да цитират точно собствените си текстове веднага след написването им.

Краткосрочна изгода срещу дългосрочна загуба?

Тези резултати се вписват в нарастващото количество научни данни, които сочат потенциално вредните ефекти от използването на AI върху креативността и ученето. При това положение възниква един много важен въпрос — дали впечатляващите краткосрочни ползи от генеративния AI не идват с дългосрочен интелектуален "дълг"?

Изследването на MIT допълва две други значими проучвания за връзката между използването на AI и критичното мислене. Първото, проведено от изследователи в Microsoft Research, обхваща 319 служители в сферата на знанието, които използват генеративен AI поне веднъж седмично. Участниците описали над 900 задачи — от обобщаване на дълги документи до създаване на маркетингова кампания — с помощта на AI.

Според собствените им оценки, само 555 от тези задачи изисквали критично мислене — например, преглед на изходните данни от AI преди предоставянето им на клиент или коригиране на промпт след незадоволителен резултат. Останалите задачи били определени като по същество „механични“. В крайна сметка, повечето служители съобщили, че изпитват по-малко или значително по-малко умствено усилие при използване на AI инструменти като ChatGPT, Google Gemini или Copilot на Microsoft.

Друго изследване, проведено от проф. Михаел Герлих от Швейцарското бизнес училище SBS, включва 666 участници от Великобритания. Те били попитани колко често използват AI и доколко му се доверяват, а след това преминали тест по широко използвана методика за критическо мислене. Участниците, които използвали AI по-често, показали по-ниски резултати във всички категории.

След публикуването на изследването, д-р Герлих получил стотици съобщения от гимназиални и университетски преподаватели, които споделяли, че изследването „отразява точно това, което преживяват в момента“ — ученици, разчитащи все повече на изкуствен интелект.

AI: Удобство или интелектуален капан?

Остава открит въпросът дали изкуственият интелект ще доведе до дългосрочна умствена леност. Изследователите от трите проучвания подчертават, че са нужни още данни, за да се установи категорична причинно-следствена връзка между повишената употреба на AI и отслабването на мисловните способности. В проучването на Герлих, например, е възможно хората с по-силни критически умения просто да имат по-малка склонност да разчитат на AI.

Изследването на MIT пък се базира на малка извадка — само 54 участници — и се фокусира върху един ограничен тип задача. А и самите генеративни AI инструменти са проектирани именно да облекчават умственото натоварване — както много други технологии преди тях.

Още през V век пр.н.е. Сократ се оплаквал, че писането не е „отвара за запомняне, а за напомняне“. Калкулаторите спестяват смятането на касиерите. Навигационните приложения елиминират нуждата от четене на карти. И въпреки това, малцина биха твърдяли, че хората са станали по-неспособни в резултат на въвеждането на тези технологии.

Когнитивният аутсорсинг и мързеливият ум

„Няма много доказателства, че когато оставим машините да мислят вместо нас, това изменя основния капацитет на мозъка да мисли“, казва проф. Евън Риско от Университета на Ватерло. Заедно с колегата си Сам Гилбърт, те въвеждат термина „когнитивен аутсорсинг“ — процес, при който хората прехвърлят сложни или досадни умствени задачи на външни помощници.

Опасенията, според д-р Риско, идват от това, че генеративният AI позволява да се "аутсорсват" много по-комплексни задачи. Да оставиш машината да смята вместо теб е едно, но да ѝ дадеш задача да пише или решава проблеми — съвсем друго. А веднъж привикнал мозъкът към това облекчение, трудно може да се върне назад.

Тази склонност към „минимален умствен разход“, известна като „когнитивна стиснатост“, може да създаде обратна връзка, както я описва д-р Герлих. Колкото повече човек разчита на AI и му става трудно да мисли критично, толкова по-склонен е да аутсорсва още мислене. Един участник в проучването му, редовен потребител на генеративен AI, признал: „Толкова съм свикнал да разчитам на AI, че не знам дали бих могъл да реша някои проблеми сам.“

Бизнесът печели... но на каква цена?

Много компании гледат на AI като на средство за повишаване на продуктивността. Но това може да има и обратен ефект. „Дългосрочното отслабване на критичното мислене вероятно ще доведе до спад в конкурентоспособността“, казва проф. Барбара Ларсън от Университета Нортийстърн.

Продължителната употреба на AI може да намали и креативността на служителите. В проучване на Университета в Торонто, 460 участници били помолени да измислят креативни начини за използване на обикновени предмети — автомобилна гума, панталони и т.н. Тези, които били изложени на предложения, генерирани от AI, предлагали идеи, оценени като по-малко оригинални и разнообразни спрямо контролна група, работила самостоятелно.

Например, при задачата с панталоните, чатботът предложил да се напълнят с слама, за да се използват като част от плашило — на практика, панталоните се използват отново като... панталони. Един от участниците без помощ от AI предложил джобовете да се напълнят с ядки и да се превърнат в хранилка за птици.

Как да поддържаме мозъка във форма?

Според проф. Ларсън, най-умният подход към използването на AI е да го третираме като „ентусиазиран, но донякъде наивен асистент“. Д-р Герлих пък препоръчва вместо да молим чатбота директно за решение, да го ангажираме стъпка по стъпка. Например, вместо „Къде да отида на слънчева почивка?“, можем да започнем с въпрос като „Къде най-рядко вали?“.

Екип от Microsoft тества и AI асистенти, които прекъсват потребителя с „провокации“ за по-дълбоко мислене. В подобен дух, учени от университетите Емори и Станфорд предлагат чатботовете да бъдат „препрограмирани“ да задават насочващи въпроси вместо да дават готови отговори. Сократ вероятно би одобрил подобен подход.

Мозъчна принуда или дигитален саботаж?

Такива стратегии обаче може да се окажат неприложими или дори вредни. Изследване на Университета Абилин Крисчън в Тексас показало, че AI асистенти, които непрекъснато прекъсвали с провокации, всъщност влошили представянето на по-слабите програмисти при изпълнение на сравнително лесни задачи.

Някои по-прости мерки за стимулиране на мисленето също се обмислят — например да се изисква потребителите първо сами да отговорят на въпрос или да изчакат няколко минути, преди да им бъде позволено да използват AI. Такива подходи, наричани „когнитивно принуждаване“, според изследователката Зана Бучинка от Microsoft, водят до по-добри резултати — но не са популярни. 

„Хората не обичат да бъдат принуждавани да се ангажират“, казва тя. Поради това, търсенето на "вратички" вероятно ще бъде високо. В представително проучване, проведено в 16 държави от консултантската компания Oliver Wyman, 47% от респондентите заявили, че биха използвали AI, дори ако работодателят им го забрани.

Най-острият инструмент в кутията все още е човешкият ум

AI Технологията е толкова млада, че за много задачи човешкият мозък остава най-прецизният инструмент. Но с времето, както потребителите на генеративния изкуствен интелект, така и неговите регулатори ще трябва да преценят дали общите ползи надделяват над когнитивните разходи.

А ако се появят убедителни доказателства, че AI ни прави по-глупави — дали изобщо ще ни пука?