Къде е мостът между идеите и индустриите?

Методи Георгиев има над 20 години опит в мултинационални компании в България и САЩ. Завършил е външна търговия и международно право, магистър по мениджмънт на технологиите от University of Denver, САЩ, има диплома по финансов мениджмънт от ACCА, Великобритания. До края на 2019 г. е изпълнителен директор на Cargill България, а днес ръководи собствена IT компания – Integrity Enterprise. Той е хоноруван преподавател към Стопански факултет на Софийски университет „Климент Охридски“.  

Ето какво коментира Методи Георгиев пред Венцислав Савов по темата за бъдещето на AI и новите технологии:

Господин Георгиев, кои са нашите уникални предимства и кои са най-критичните пропуски, които възпрепятстват напредъка ни в областта на AI?

От една страна, България е добре позиционирана като разпознаваема IT и технологична дестинация, което ни прави привлекателен център за развитието на AI индустрията, но също така съществуват и критични пропуски, които възпрепятстват по-бързия ѝ напредък. 

Някои от предимствата ни са вече утвърденият IT сектор, развитието на информатиката и инженерните науки. Други позитивни фактори са членството на страната ни в ЕС, качествено техническо образование с AI насоченост във водещите университети. Все още имаме ценово предимство пред водещите държави, а оперативните ни разходи са едни от най-атрактивните. Като обобщение на конкурентните предимства на България можем да посочим високата добавена стойност, която предлагат фирмите в сектора срещу конкурентни разходи за труд, съответно цена на услугите. 
Предизвикателствата, от друга страна, са много сериозни. На първо място e липсата на позициониране на сектора като стратегически приоритет за страната.

Имаме и недостиг на висококвалифицирани AI специалисти. Въпреки качественото образование броят на експерти в областта на машинното обучение (machine learning) и AI e сравнително ограничен. 

Критичен и възпиращ развитието фактор е липсата на мащабни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Тук можем да добавим и липсата на добре развита инфраструктура с наличието на мощни изчислителни ресурси. Необходима е повече колаборация между университетите и бизнеса, за да има трансфер на знания за решаване на реални бизнес казуси. 

Трябва да привлечем международни компании, които работят в областта на AI чрез стимули и данъчни облекчения. Трябва да подкрепяме и развитието на локални стартъп компании чрез достъп до финансиране и глобалните пазари.

Отвъд хайпа около генеративния AI, какви нови AI технологии и решения очаквате да навлязат в бизнеса следващите месеци с потенциал да революционизират специфични индустрии?

Много правилно отбелязвате „хайпа“ като тенденция. От известно време почти всички компании предлагат оптимизиране на услугите чрез различни чат ботове, AI агенти,  особено в сферата на клиентското обслужване. Все още истински сериозните иновативни технологии, които променят цели индустрии са в процес на разработване или имплементиране. Все пак виждаме и как общодостъпните (вече) решения, като генеративните AI модели трансформират бизнес процеси чрез автоматизация на обслужването на клиенти, създаване на персонално съдържание и анализ на данни.
За мен по-интересен е въпросът какво можем да очакваме от AI решенията в близко и средно бъдеще, тъй като тогава индустриите ще бъдат тотално трансформирани от технологиите. 

Това, което виждаме към този момент са решения в областта на киберсигурността. Тези AI решения спомагат за откриване и реакция на киберзаплахите в реално време, като използваме машинно обучение за предсказване и предотвратяване на потенциални уязвимости. Виждаме и все повече и по-комплексни решения в областта на здравеопазването. Там със силата на AI очакваме решения за ранна диагностика и идентифициране на потенциални здравословни проблеми преди те да станат сериозни.

Водещи са технологиите, които подобряват обслужването на клиенти, анализа на големи бази данни и взимането на самостоятелни решения без участието на човек. Такива решения са генеративните AI модели и автономните AI агенти. Добър пример в тази посока са решенията за превод в реално време, което ще премахне нуждата от служители с владеене на различни езици в контактните центрове.

Методи Георгиев, фотограф: Жан Златков

В свят, в който техническите умения бързо остаряват, какви фундаментални компетенции и начин на мислене ще определят успешния професионалист в AI ерата?

Сигурно е, че развитието на технологиите ще повиши продуктивността. Вярвам, че симбиозата между хората и технологиите ще подобри не само ефективността, но ще доведе до революционна промяна на начина, по който работим и изпълняваме задачите си. Ще видим създаването на нови, високотехнологични работни места. Както обичам да казвам можем да си представим бъдещето с хора с виртуални очила, размахващи ръце във въздуха.

Компетенциите, необходими в задаващата се AI ера, ще бъдат в три основни групи: технически умения (машинно обучение, работа с данни и програмиране, както и разработване на иновации), специфични меки умения за комуникация в новите условия на технологии и хора, работа с етични стандарти в една нова среда.

Кои индустрии в България виждате като пионери в интегрирането на AI и защо именно те имат най-голям потенциал за трансформация?

Информационни технологии и софтуерна индустрия, финансовите услуги и здравеопазването, също така не трябва да забравяме образованието. Тези индустрии имат голям потенциал за бърза трансформация чрез AI поради наличието на големи обеми на чисти данни, необходимостта от автоматизация и възможностите за иновации. Разбира се военната промишленост е с огромен потенциал, особено при нуждата от модернизиране.

Имате ли примери за неочаквани сектори, които използват AI по иновативни начини?

Разбира се, че има сектори, които използват изкуствения интелект по иновативни начини. Например селското стопанство в България започва да използва AI за мониторинг на реколтата, оптимизация на напояването и предсказване на добивите и др. Там предстои да видим още по-голяма интеграция на технологиите с изкуствен интелект.

Отвъд стандартните бизнес процеси, каква по-дълбока трансформация на българския технологичен пейзаж се стремите да постигнете чрез инициативата AI Future Lab?

AI Future Lab е инициатива на Integrity Enterprise в сътрудничество със Стопански Факултет на СУ „Климент Охридски“ и включва водещи преподаватели, както и утвърдени експерти от академичните среди и бизнеса в България и Европа. Крайната ни цел е изготвяне на задълбочено проучване, което да очертае очакваното развитие на AI през следващите няколко години. Резултатите от изследването ще бъдат представени пред бизнеса и инвестиционната екосистема, потенциално и пред Министерство на иновациите и растежа. Целта ни е подкрепа на стратегическите инвестиционни решения, които гарантират, че както бизнесът, така и държавата насочват усилията си в правилната посока.

Партньорството със Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" е стратегически избор. Какви синергии виждате между академичните изследвания и бизнес приложенията, които други институции не биха могли да предложат?

За нас инвестицията в образованието е стратегически приоритет. Вярваме, че устойчивото развитие се постига чрез подкрепа на талантливи и амбициозни хора, които движат иновациите напред. Както споменах по-рано, работим по различни проекти със Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Партньорството между университетите и бизнеса носи ползи и за двете страни, а в по-широк план създава и значима социална стойност.

За университетите тези сътрудничества са ценни, защото дават възможност на студентите да се сблъскат с реални бизнес казуси и да развиват практически умения в автентична бизнес среда. В същото време, бизнесът също печели – получава достъп до академични изследвания, експертно знание, обучение и технологични ресурси, които могат да подпомогнат развитието му.

Нашите партньорства не само стимулират социалната промяна, но и подготвят завършилите за глобалната работна среда, като им помагат да придобият нов поглед върху съвременните бизнес предизвикателства.