Косвените въглеродни емисии на технологичните гиганти са се увеличили със 150% за три години заради AI

Индиректните въглеродни емисии от дейността на четири от водещите технологични компании, фокусирани върху изкуствения интелект, са се увеличили средно със 150% от 2020 до 2023 г. поради нужните на енергоемките центрове за данни, се казва в доклад на Организацията на обединените нации (ООН), цитиран от Ройтерс.

Използването на приложение с изкуствен интелект от Amazon, Microsoft, Alphabet и Meta е увеличило техните глобални косвени емисии поради огромните количества енергия, необходими за захранване на центровете за данни, се казва в доклада на Международния съюз по телекомуникации (ITU) – агенцията на ООН за цифрови технологии.

Косвените емисии включват тези, генерирани от закупена електроенергия, пара, отопление и охлаждане, консумирани от дадена компания.

Оперативните въглеродни емисии на Amazon са нараснали най-много – със 182% през 2023 г. в сравнение с три години по-рано. Следват Microsoft с ръст от 155%, Meta – 145% и Alphabet – 138%.

Международният съюз по информационни технологии (ITU) е проследил емисиите на парникови газове на 200 водещи дигитални компании между 2020 и 2023 г.

Meta, която притежава Facebook и WhatsApp, отбеляза пред Ройтерс своя доклад за устойчивост, в който се казва, че компанията работи за намаляване на емисиите, енергията и водата, използвани за захранване на центровете си за данни.

Amazon заяви, че е ангажирана с по-устойчиво захранване на операциите си чрез инвестиране в нови проекти за безвъглеродна енергия, включително ядрена и възобновяема енергия. Microsoft подчерта своя доклад за устойчивост, в който се казва, че компанията е удвоила темпа си на икономия на енергия миналата година и преминава към течно охлаждане на чипове, вместо традиционни охладителни системи, за да намали енергията в центровете си за данни.

Другите компании не са отговорили веднага на исканията за коментар.

С увеличаването на инвестициите в изкуствен интелект се очаква емисиите на въглерод от енергоемките системи с изкуствен интелект да достигнат до 102,6 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид годишно, става ясно от доклада.

Центровете за данни, необходими за развитието на изкуствен интелект, също биха могли да окажат натиск върху съществуващата енергийна инфраструктура.

„Бързият растеж на изкуствения интелект води до рязко увеличение на глобалното търсене на електроенергия, като потреблението на електроенергия от центровете за данни се увеличава четири пъти по-бързо от общото увеличение на потреблението на електроенергия“, се посочва в доклада.