Може ли България да се превърне в регионален център за данни и AI?

Данните като стратегически ресурс: може ли България да се превърне в регионален дигитален хъб? Силвия Илиева, директор на Институт GATE към Софийския университет, говори за ролята на данните, дигиталната инфраструктура и изкуствения интелект, за енергийния потенциал на страната и за хората и уменията, от които зависи технологичното ни бъдеще.

Вижте целия блиц с Силвия Илиева от журито на Technovation 2026.

1. Днес данните са ресурс от стратегическо значение. Може ли България да превърне това в свое конкурентно предимство?

Да, България има реална възможност да превърне данните в конкурентно предимство, ако изгради условия те да се споделят и използват сигурно между бизнеса, науката и публичния сектор. Data Spaces дават именно тази възможност – данните остават под контрола на техните притежатели, но могат да бъдат използвани за създаване на нови услуги, технологии и бизнес модели. За България това е особено важно в области като здравеопазване, интелигентни градове, енергетика и индустрия, където данните са разпределени между много организации. GATE вече работи по изграждането и тестването на такива решения и виждаме, че технологичната основа е налице, но е необходимо да развиваме едновременно инфраструктурата, стандартите и доверието между участниците. Конкурентното предимство няма да бъде в това кой притежава най-много данни, а в това кой умее най-добре да създава стойност чрез сигурното им споделяне.

2. Има ли България условия да привлече големи инвестиции в такава инфраструктура и какво би ни дало това?

България има няколко важни предпоставки - стратегическото си положение, членството в ЕС, развита IT индустрия, научен потенциал и сравнително конкурентни разходи за технологична инфраструктура. Но големите инвестиции няма да дойдат само заради цената на електроенергията или наличието на терени. Инвеститорите търсят екосистема, кадри, свързаност и предвидима среда.

В GATE изграждаме такава среда - разполагаме със собствена изчислителна инфраструктура, частен облак и високопроизводителни ресурси, които използваме за научни изследвания и разработване на практически решения. Отличието „Златен i Space” за център за иновации, което получихме само преди броени дни е признание за зрелостта на тази среда и за капацитета ни да предоставяме услуги, свързани с данни и изкуствен интелект от експериментиране и валидиране до инфраструктура и експертна подкрепа.

Инвестициите в инфраструктура за данни могат да превърнат България в регионален център за изчислителни ресурси, изкуствен интелект и услуги, базирани на данни. Това би имало ефект далеч отвъд самата инфраструктура – би привлякло компании, научни проекти и висококвалифицирани специалисти. Въпросът е не само да привлечем инфраструктура в България, а да изградим около нея екосистема, която създава висока добавена стойност.

3. Данните вече са част от геополитическата конкуренция. Защо контролът върху данните и инфраструктурата, през която те преминават, става толкова важен?

Защото данните вече определят способността на държавите да развиват изкуствен интелект, иновации, икономика и дори критична инфраструктура. Който контролира данните, изчислителните ресурси и инфраструктурата за тяхното съхранение и обработка, има влияние върху технологичните зависимости и стратегическата автономност. Затова Европа говори все по-настойчиво за технологичен и цифров суверенитет – не като изолация, а като способност да взема самостоятелни решения и да защитава критичните си ресурси. За България това означава да бъде не само потребител на чужди технологии, но и активен участник в европейската цифрова инфраструктура и екосистема. Данните са новият стратегически ресурс, както и вие отбелязахте в първия си въпрос, а инфраструктурата, която ги прави използваеми, е част от националната и европейската сигурност.

4. България има значителен енергиен потенциал. Може ли той да се превърне в предимство за развитието на дигиталната мрежа у нас?

Да, и това е възможност, която България трябва да разглежда много по-стратегически. Центровете за данни и инфраструктурата за изкуствен интелект изискват огромни количества надеждна електроенергия, така че енергетиката и дигиталната инфраструктура вече са неразделно свързани. Ако съчетаем енергийния си потенциал с добра свързаност, изчислителна инфраструктура и научен капацитет, България може да създаде условия за нов тип технологични инвестиции. Това обаче изисква дългосрочно планиране – енергетика, телекомуникации, изчислителна инфраструктура и научна политика трябва да се развиват като една система. Истинското предимство ще бъде не евтината енергия сама по себе си, а способността ни да я превърнем в цифров капацитет и икономическа стойност.

5. Кое според Вас е най-голямото предизвикателство пред България – достъпът до данни, сигурността им или липсата на достатъчно хора с нужните умения?

Трите са свързани, но бих поставила хората и уменията на първо място. Данните трябва да бъдат качествени и достъпни, да могат да се споделят сигурно, но са нужни хора, които умеят да ги анализират и да превръщат резултатите в решения. В GATE инвестираме едновременно в инфраструктура и в хора - чрез магистърската програма „Технологии за големи данни“, стажантската програма и включването на млади изследователи в реални научни и иновационни проекти. Стойността се създава, когато имаме експертизата да извлечем знание от данните и да го превърнем в работещо решение.

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: MFG 

С ПОДКРЕПАТА НА: Bosch България; Avenga; Monkey Shoulder; Sirma; Lirex; Wolf Theiss

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара; Confindustria Bulgaria; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП); BESCO; Endeavor, Basscom, AIBEST.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: Радио Fresh; Българска национална телевизия; Dir.bg