Technovation 2026: От заплати до умения: как се променя професията IT

Изкуственият интелект вече оказва реално влияние върху пазара на труда, а технологичният сектор е сред първите, които усещат ефекта от тази трансформация. По време на форума Technovation, организиран от списание „Мениджър“, Венцислав Савов, редактор "Специални проекти", списание "Меднижър", Светлин Наков, съосновател на SoftUni, и Росен Георгиев,  оперативен директор на DEV.BG, коментираха какво търсят работодателите днес, кои позиции са най-дефицитни и какви са перспективите пред хората, които тепърва планират кариера в IT.

Разговорът започна с въпроса дали обществото не надценява ефекта от новите технологии в краткосрочен план и не ги подценява в дългосрочен. Според Светлин Наков това е валидно за много технологични революции, но при изкуствения интелект скоростта на развитие е толкова висока, че част от прогнозите вече се превръщат в реалност.

„Преди три години се страхувахме, че AI може да замени хората. Днес вече виждаме как в определени професии това започва да се случва“, коментира той.

Росен Георгиев беше по-умерен в оценката си и отбеляза, че трансформацията не се случва толкова бързо, колкото често се представя, но промяната е безспорна и ще продължи да оказва влияние върху пазара на труда през следващите години.

Особено внимание беше обърнато на възможностите пред младите хора, които тепърва навлизат в технологичния сектор. Според Наков компаниите вече търсят значително по-малко начинаещи специалисти, отколкото преди няколко години. Причината е, че част от дейностите, които традиционно са били изпълнявани от джуниър кадри, днес могат да бъдат подпомагани или автоматизирани чрез AI инструменти.

„Търси ли се джуниър? Все по-рядко. Тогава решението е да станеш не-джуниър“, каза Наков.

По думите му класическият модел, при който човек усвоява една конкретна технология и разчита само на нея, постепенно отстъпва място на по-широк профил от умения. Днешните специалисти трябва да могат да работят както с традиционни софтуерни решения, така и с AI инструменти, автоматизации и дигитални продукти.

Росен Георгиев представи и конкретни наблюдения от пазара на труда чрез платформата DEV.BG, през която ежегодно преминават около 250 хил. кандидатури за позиции в технологичния сектор. По думите му пазарът вече не страда от универсален недостиг на кадри, както беше преди години. Вместо това дефицитът е концентриран в определени специалности.

„Има позиции, за които в рамките на месец се появяват едва един или двама кандидати. Най-сериозен недостиг виждаме при AI инженерите, инфраструктурните специалисти и някои високоспециализирани технически роли“, посочи Георгиев.

Двамата участници обсъдиха и ролята на образованието. Според Наков изискванията към младите специалисти са се променили толкова бързо, че традиционният модел на обучение е подложен на сериозен натиск. Работодателите очакват кандидатите да демонстрират реални практически умения още при първия си контакт с компанията, а не тепърва да бъдат обучавани в работна среда.

Тема на разговора бяха и възнагражденията в сектора. Георгиев отбеляза, че най-високите заплати в българската IT индустрия могат да достигнат до около 8 хил. евро месечно, но подобни нива остават характерни за ограничен брой висококвалифицирани специалисти. Според него по-реалистичният диапазон за опитните кадри е между 3 хил. и 8 хил. евро в зависимост от позицията, компетенциите и отговорностите.

В края на дискусията участниците коментираха кои човешки качества ще останат най-ценни в ерата на изкуствения интелект. За Светлин Наков това е критичното и системното мислене.

„AI може да обработва огромни количества информация, но не познава контекста така, както го разбира човекът“, подчерта той.

Росен Георгиев открои творческото мислене като друго ключово умение, което трудно може да бъде автоматизирано.

„Незаменима остава способността да откриваш проблеми, да формулираш идеи и да намираш решения в по-широк и абстрактен смисъл“, каза той.

***

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: MFG

С ПОДКРЕПАТА НА: Bosch България; Avenga; Monkey Shoulder; Sirma; Lirex; Wolf Theiss

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара; Confindustria Bulgaria; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП); BESCO; Endeavor; AIBEST; BASSCOM.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: DEV.BG, Радио Fresh; Българска национална телевизия; Dir.bg