Technovation 2026: Как изглежда революцията във военното дело?

Развитието на военни технологии като дронове, изкуствен интелект и космическо наблюдение, съчетано с традиционните системи за въоръжение променя начина на водене на войната. Как изглежда революцията във военното дело? Кои са отличителните белези на новите военни способности? Тези въпроси постави Йордан Божилов, основател и директор на Софийски форум за сигурност по време на дискусионния панел на тема „The Invisible Frontline“, част от годишното събитие на Мениджър Technovation 2026, което се провежда днес в Crowne Plaza Sofia.

„Това, което ние виждаме лесно, са изстреляни балистични ракети и дронове; танкове, които горят; бронирани машини; потопени кораби. Това, което виждаме в много по-малка степен е как работи цялата тази система, за да може страна, която е в пъти по-малка като население, територия и индустрия, да успява да се противопостави на големия противник“, заяви бившият министър на отбраната Тодор Тагарев.

Той отбеляза, че във военното дело винаги е било важно да се съкращава цикъла от наблюдение и идентифициране на някакъв цел до нейното поразяване.

„Това, което войната в Украйна промени много рязко е, че вдигна скоростта на този процес неимоверно. Вече е ясно, че в момента, в който бъдеш видян, очаквай да бъдеш унищожен. Така работи съвременната война и много от тези елементи са невидими“, коментира проф. Тагарев.

проф. Тодор Тагарев  / Снимка: Христо Христов

На въпрос как вижда от гледна точка на науката и бизнес развитието на военното дело, Аспарух Пилософ, член на УС с ресор „Технологичен трансфер и иновации в отбранителната индустрия“, Sofia Tech Park отговори, че има два типа въоръжение и боеприпаси – такива, които са тествани в реални бойни условия, и всички останали.

„Това което казват колегите от Украйна в последните две години е, че се появил и трети тип – този, който до преди две седмици е бил тестван и всичко му е било наред, но вече противникът е противодействал и от него нищо не става. Той пълни складове, струва много пари и никой не знае дали да го утилизира, или да го държи за момента, когато противникът няма да има възможност да му противодейства“, коментира Пилософ.

По думите му този процес засяга и българската отбранителна индустрия много сериозно, като към момента имаме около 3 млрд. долара или евро складови наличности на артилерийски боеприпаси със далекобойност до 20 километра.

„Когато kill зоната ти е минимум 40 километра, на теб тези 20 километрови боприпаси не ти вършат работа.  Какво правим – утилизираме ли ги? Това ще бъде чудовищно трудна и скъпа задача“, добави той.

Аспарух Пилософ / Снимка: Христо Христов

Пилософ подчерта, че скоростта се увеличава във всички процеси – има много бързо променящи се изисквания и технически спецификации.

„Трябва да имаш възможност като политическо и военно ръководство на една държава за нещо от типа на 3 часа да обработиш суровите данни от бойното поле, за да изкараш технически чертежи и за два дни да имаш прототип, а за две седмици – серийно производство. Това са изискванията“, каза той.

Йордан Божилов отбеляза, че разходите на Европа за отбрана през тази година ще бъдат в размер от около 380 млрд. година и постави въпроса дали тя е готова да произвежда това, което е необходимо на армиите и съответства на новата революция във военното дело.

Проф. Тодор Тагарев отговори, че е неизбежно да гледаме към големите системи за въоръжение, но превъоръжаването на българската армия се е забавило безкрайно много.

„Минахме серия от правителства – първо нямахме пари, а след кризата от 2008 се появиха възможности, но отново не отидохме към въоръжаване. Нашата армия остана със стари съветски системи, които са оперативно несъвместими и не могат да привлекат от технологична гледна точка младия човек да служи в армията, защото няма какво да научи от 60-годишно въоръжение“, каза той.

„За съжаление така бе направена инвестиционната програма, която бе внесена в парламента за първи път около 2020 или 2021 г. След това с някакви минимални модификации, това е програмата, която ни управлява – кораби вече тръгнахме да правим, бронирани машини, самолети, гаубици, реактивни системи за залпов огън. Всякаква автомобилна техника. Всичко това, с което сме свикнали и всеки род войска иска да има нещо ново. Включително и системи за противовъздушна отбрана“, добави проф. Тагарев.

Той отбеляза, че в това няма нищо качествено ново – нещо, в което нашата индустрия да може сериозно да навлезе, защото нашата индустрия традиционно ориентирана към леко-средно въоръжение, както и боеприпаси.

„Възможности за нови фирми да влязат са точно в този процес на интегрирани мрежи и комуникационни системи, за да се съкрати този цикъла между наблюдението и поразяващи ефект. Това си върви във военни условия много динамично. Там има ниша, защото няма готови решения“, каза проф. Тагарев.

„Тук включваме всякакви системи и сензори, обработката на борда в реално време, машинно обучение, изкуствен интелект при оценката на обстановката и планирането на операциите.  Има много възможности, където българската високотехнологична индустрия все още може да се позиционира. По този начин можем да дадем своя принос“, добави той.

По думите му трябва да има някакъв прозрачен механизъм, за да могат държавата и бизнеса да си споделят разходите за разработка, оценка и поддържан на капацитет.

Йордан Божилов / Снимка: Христо Христов

След това Божилов попита кои са нишите, които могат да се запълнят от български компании и научни звена?

„Миналата седмица в Казанлък открихме център за върхови постижения в отбраната. Очаква се към 2029 г. да бъде завършен високотехнологичен лабораторен комплекс. Това са административните срокове на програмата. Той доста добре се вписва в темата. По отношение на бързото производство и модерното проектиране, там има много сериозни мощности и за безпилотни и за наземни летателни апарати“, коментира Аспарух Пилософ.

Той заяви, че и в двата случая лабораториите са проектирани, така че да заимстват опит от САЩ.

„Има лаборатории, които са за автоматизация на производствени процеси и създаване на дигитални близнаци в отбранителната индустрия, така че да допускаме грешките на дигитално равнище преди да сме излеели бетон и стомана“, добави той.

„Ще се опитаме да изградим система за динамичен стратегически резерв. И двата въоръжени конфликта близо до нас показват, че може една превъзхождаща сила да бъде възпряна поне от гледна точка на цената за превземане на квадратен километър. От гледна точка на страна с малко ресурси като България имаме възможност да кажем, че ако си построим индустрията в съответствие с изискванията на военните сили имаме шанс да повишим националната си сигурност диспропорционално срещу много по-сериозни сухопътни сили“, каза още Пилософ.

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: MFG 

С ПОДКРЕПАТА НА: Bosch България; Avenga; Monkey Shoulder; Sirma; Lirex; Wolf Theiss

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара; Confindustria Bulgaria; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП); BESCO; Endeavor, Basscom, AIBEST.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: Радио Fresh; Българска национална телевизия; Dir.bg