Подводна „прахосмукачка“ изсмуква ценни метали от морското дъно

На много места морското дъно е буквално осеяно с полиметални късчета с размери около 10 - 15 сантиметра, които съдържат мед, кобалт, никел, манган и други метали, използвани в електрониката, източниците на възобновяема енергия и др. Всички тези късчета просто лежат на дъното, но конвенционалното им добиване има опустошителен ефект върху морската среда, издигайки облаци от утайки, които нарушават установените хранителни вериги на морските обитатели.

За да се реши проблемът с извличането на ценни метали от морското дъно, навремето беше организиран проект, наречен Blue Harvesting, който се изпълнява от девет различни институции от пет държави. И в резултат на двугодишна работа по този проект се роди Аpollo 2 - първият прототип на подводна "прахосмукачка", която може да събира самородни късове с минимално въздействие върху околната среда.

Тази машина всъщност работи като прахосмукачка. Задвижва се от електричество и хидравлика и използва само морска вода за извличане на късчета. Разбира се, когато работи, облаци от тиня и други частици също се издигат, но повечето от тях попадат в специален колектор, а не се издигат във водата зад работещата машина. Инсталацията на Аpollo 2 наскоро беше включена в триседмични изпитания в район на 15 до 20 километра южно от Малага, Испания. На дъното, на дълбочина 300 метра, "изкуствени  имитации на ценни метали" бяха разпръснати на ивици с дължина 50 метра. Ефективността на Apollo 2 се измерваше с броя на събраните парчета, а автономни подводни роботи, оборудвани с камери, сонари и други сензори, наблюдаваха работата на инсталацията.

„Аpollo 2 се оказа много ефективен при събирането на самородни късчета, без да причинява големи щети на околната среда“, казва Руди Хелмънс, координатор на проекта Blue Harvesting. частици, отколкото очаквахме.“ Следващият тест на системата Apollo 2 ще бъде проведен в дълбоките води на североизточния Атлантически океан и системата вече ще събира истински късове от различни метали.