Тестват човешката коса като бариера за филтриране на нефт и пластмаси от океана

Иновативен проект превръща човешката коса в бариера за филтриране на нефт и пластмаси от океана. Технологията, която вече се използва в други страни като Чили и Съединените американски щати, вдъхновява Мариана Робран, основател на неправителствената организация Fiotrar, да създаде и развие този проект в Бразилия, информира Euronews. 

Тестовете бяха проведени за първи път в Енсеада де Бом Жезус, на брега на залива Гуанабара в щата Рио де Жанейро, където вече беше поставена бариера за задържане на боклука.

„Тези филтри са закрепени към оранжевата плаваща бариера, която задържа боклука, и ние я използваме като опора за бариерата на Fiotrar“, обяснява екологичният инженер Ана Беатрис Гонсалвес, която отговаря за седмичната поддръжка на новите бариери.

Така в залива Гуанабара вместо малки лодки с екипажи, хвърлящи мрежи за улов на риба, сега е обичайно да се види цилиндър, пълен с коса, известен още като „одеяло“, хвърлен във водата, за да образува бариера, която улавя петрол, биодизел и други замърсяващи вещества.

Бариерите могат да останат в морето до четири месеца, улавяйки замърсяване „от плавателни съдове, незаконни изхвърляния и други източници на замърсяване“, обяснява химикът Каролайн Карвальо.

Проектът се е зародил в страна с голям брой фризьорски салони, което му дава голям потенциал, тъй като основната му суровина е почти неизчерпаема.

Около дузина фризьорски салони даряват отрязаната коса, която няма да се използва за направата на перуки, за производството на тези „еко одеяла“.

Животинската кожа може да се използва и за филтриране и абсорбиране на петрол.

Мариана Робран, основателката на неправителствената организация, не е непозната в използването на коса за добри каузи: през 2013 г. тя стартира проекта за солидарност „Cabelegria“, насочен към изработването на перуки от дарена коса за пациенти с рак.

Нефтените разливи вредят на риболовната дейност

Поради интензивния морски трафик, с постоянно пристигащи и отплаващи кораби, заливът Гуанабара страда от различни видове замърсяване от десетилетия и затова беше избран за едно от местата за тестване на проекта.

В интервю за Асошиейтед прес местният рибар Сержио Карвальо описа сериозния проблем със замърсяването, засягащ района.

„Когато излизаме да ловим риба с мрежи, се натъкваме на много нефтени разливи, които вредят на работата ни. Нефтът остава на повърхността, но засяга всичко до около метър и половина дълбочина. Рибите изчезват“, казва той.

Надеждата на рибарската общност, както и на всички екологични групи, участващи в проекта, е, че тези бариери от коса ще помогнат за възстановяване на екосистемите и ще допринесат за намаляване на замърсяването в залива.