ТРАЙНА/// Digital age: Тунел под естуар, филм колкото човешки косъм и пластмаса за тор

Какво ново в света на технологиите и откритията? Вижте актуалните тенденции в седмичния ни обзор:

Канада сглоби 9-километров тунел, който преминава под планина и естествен естуар

Снимка: Shutterstock

В Канада продължава строителството на газопровода Eagle Mountain-Woodfibre (EGP). Той е проектиран да свърже Кокуитлам с терминала за износ на втечнен природен газ Woodfibre. Инженерите завършиха ключов етап, като свързаха два участъка от деветкилометровия тунел под връх Монмут и естуара /вид речно устие/.

Тунелът е прокопан през два различни участъка от земята. Земята под връх Монмут е била твърда, докато естуарът е бил мек. Оставало е само да се изкопае последният участък, разделящ двете половини на тунела. Тунелопробивната машина е изпълнила това много бързо, но тази скорост е била резултат от години подготовка.

Изграждането на инфраструктурата може да окаже влияние върху чувствителни екосистеми. Преди да започне работа, екипът на проекта EGP трябваше да се координира с коренното население Скомиш технологичните процеси. Зоната за опазване на естуара на река Скуелвилем Скомиш, разположена на южния бряг на Британска Колумбия, е местообитание за много растения, риби и диви животни. Тази област е от съществено значение и за Първата нация.

Изкопаването на тунела се смята за една от най-предизвикателните части от проекта EGP. Сега екипът трябва да премахне тунелопробивната машина и да подготви тунела за полагане на тръбопровод.

Филм, по-тънък от човешки косъм, блокира над 99,9999999% от електромагнитните вълни

Снимка: Shutterstock

Южнокорейски екип съсзаде гъвкав композитен филм с дебелина само 17,5 микрометра, който блокира над 99,9999999% от електромагнитното излъчване в изследваните диапазони, като едновременно с това намалява инфрачервеното топлинно излъчване от повърхността. Материалът съчетава въглеродни нанотръби и двуизмерния материал MXene и ще фможе да се използва за защита на електроника, аерокосмическо оборудване и системи с ниска видимост.

Влакната от въглеродни нанотръбички са много издръжливи, леки и проводими, но е трудно да се комбинират в равномерен, голям филм. Освен това, те излъчват сравнително добре в инфрачервения диапазон. MXene има ниска инфрачервена емисионна способност, но филмите, направени от него, са сравнително крехки и имат по-лоши характеристики, когато са изложени на околната среда за дълги периоди. Изследователите комбинирали материалите, използвайки тухлоподобна структура. Паралелно положени въглеродни нанотръбни влакна действат като „тухли“, докато MXene нанолистове запълват пространствата между тях, действайки като проводим „хоросан“. Електрическата проводимост на материала достигна 9 236 сименса на сантиметър, а якостта му на опън достигна 1,02 гигапаскала, сравнимо с някои високоякостни стомани. С дебелина от само 17,5 микрометра, средната ефективност на екраниране е била 92,8 децибела в X-диапазона и 97,4 децибела в Ka-диапазона. Тези честоти се използват, наред с други неща, в радари, сателитни комуникации и други радиосистеми.

 Япония рециклира пластмаса в ефективна тор за отглеждане на храна

Снимка:  Shutterstock

Доцент Дайсуке Аоки от японския университет Чиба и неговите колеги са разработили система от полимери, които могат да бъдат преработени в тор. И, както той посочва, те могат да бъдат използвани за отглеждане на храна. Идеята за консумация на храна, отгледана от пластмасови отпадъци, може да не изглежда привлекателна, но има сериозни основания. Гладът може да е най-добрият стимул за рециклиране на тези отпадъци, а все още няма други възможности.

Доц. Аоки е вдъхновен от анимационния сериал на Хаяо Миядзаки от 1978 г. „Момчето от бъдещето Конан“. Идеята е първоначално да се произвежда пластмаса от органична материя, която след това може лесно да се рециклира във форма на компост. Например, да се рециклира поликарбонат на базата на изосорбид, който се получава от глюкоза, която се трансформира в урея – краен отпадъчен продукт от разграждането на белтъците и аминокиселините в човешкия организъм. След това, използвайки този субстрат, да се отглеждат нови източници на глюкоза, за да се рециклират в пластмаса,  а между другото и храна за хората.

Трудността е, че органичните пластмаси се представят по-зле от другите варианти, така че Аоки трябваше да разработи нови пластификатори и добавки, за да ги направи търговски жизнеспособни. Междувременно екипът му експериментално потвърди осъществимостта на използването на рециклирана пластмаса като тор. Ефективността е приблизително еквивалентна на тази на торовете на основата на урея, произведени по конвенционални методи. Накратко, това е жизнеспособно решение на един ключов проблем - какво да правим с пластмасовите отпадъци?