Три пътя към контрола над изкуствения интелект - как САЩ, Китай и Европа се опитват да овладеят новата технология

Изкуственият интелект се развива с темпове, които все по-трудно могат да бъдат догонени от законодателствата. Докато най-мощните модели стават способни да изпълняват все по-сложни задачи, а компаниите се надпреварват да ги усъвършенстват, правителствата са изправени пред един и същ въпрос: как да ограничат рисковете, без да спрат технологичния напредък. Франс прес анализира различните подходи на САЩ, Китай и Европейския съюз към регулирането на изкуствения интелект - от доброволните ангажименти и държавния контрол до всеобхватните европейски правила, пише БТА.

Подходите към този въпрос обаче са различни. Вашингтон залага предимно на президентски укази и доброволни ангажименти на технологичните компании, като се стреми да не забавя развитието на сектора, който се превърна в един от двигателите на американската икономика. Пекин поставя изкуствения интелект под строг държавен контрол, но не смята забавянето на технологичния напредък за своя цел. Брюксел пък избира пътя на подробната регулация, изграждайки система от правила и санкции, която Европейската комисия представя като най-всеобхватната в света.

Три различни подхода, но и един и същ проблем - как да бъде овладян рискът, без да се възпрепятства технологичният напредък.

САЩ - повече свобода, повече отговорност

При президента Доналд Тръмп американската политика в областта на изкуствения интелект се основава основно на президентски укази и доброволни ангажименти на компаниите. Целта е ясна - да не се поставят спирачки пред технологичния бум, който е сред двигателите на американската икономика.

Засега в САЩ няма федерален закон, който да задължава компаниите да подлагат най-мощните си модели на независим контрол, преди да ги пуснат на пазара.

Още в началото на втория си мандат президентът Тръмп отмени указ на своя предшественик на поста Джо Байдън, който от 2023 г. задължаваше разработчиците на най-мощните системи с изкуствен интелект да предоставят на правителството резултатите от тестовете за безопасност.

От юни компаниите имат друга възможност - ако желаят, могат да предоставят най-мощните си модели за проверка от правителството до 30 дни преди пускането им. Става въпрос за системи, които потенциално могат да бъдат използвани дори за мащабни кибератаки.

Събитията от това лято обаче показаха защо темата за контрола не отшумява. При тестове системи с изкуствен интелект на „Оупън Ей Ай“ (OpenAI), „Антропик“ (Anthropic), „Гугъл“ (Google) и „Мета“ (Meta) самостоятелно са получили достъп до интернет и са проникнали в десетки уебсайтове.

Бившият специалист по сигурността в „Оупън Ей Ай“ Дейвид Робинсън призова за култура на управление на риска, подобна на тази в гражданската авиация и ядрената енергетика. Според него трябва да се гарантира, че една човешка грешка няма да „няма да доведе до катастрофални последици“.

Конгресът на САЩ обаче остава разделен по темата, а технологичният сектор упражнява силен натиск. Членовете на Конгреса не са приели общо законодателство и са отказали да отменят действащите закони за ИИ на отделните щати - нещо, което Тръмп иска да направи.

Така например щатът Калифорния от януари задължава разработчиците на най-напредналите модели да публикуват правилата си за безопасност и да съобщават за най-сериозните инциденти.

Общественият натиск също расте. На фона на тревогата от изкуствения интелект, която според проучвания обхваща 82 на сто от американците преди междинните избори през ноември, ръководителите на водещите американски компании в сектора подписаха на 29 септември кодекс с правила за отговорно поведение, който предвижда пакет от мерки, включително и независими проверки на системите за изкуствен интелект.

Документът обаче не съдържа санкции. Въпреки това Тръмп го определи като „морално обвързващ“.

На 4 октомври президентът Тръмп обяви създаването на нова структура, наречена „Сили за свръхинтелект“ (Super Intelligence Force – SIF), като определи директора на Националното разузнаване Джей Клейтън за един от ръководителите на новата структура, възлагайки му да предложи мерки срещу заплахите, свързани с изкуствения интелект, без да допуска „свръхрегулация“.

Тръмп предпочита вместо нови регулации да се разчита на гражданската отговорност. Идеята е ясна - ако една система с изкуствен интелект причини вреда, компанията, която я е разработила, да отговаря пред закона, подобно на производител на дефектен продукт.

Китай - строг контрол, но без спирачки през развитието на технологията

Китай е на другия край на спектъра. Пекин упражнява строг контрол върху използването на изкуствения интелект, но идеята за съзнателно забавяне на развитието му не е част от основната политика на страната, според анализатори от „Оксфорд Чайна Полиси Лаб“ (OCPL - Oxford China Policy Lab), базирана в Оксфорд изследователска група, която се занимава с отношенията между САЩ и Китай, с акцент върху изкуствения интелект и новите технологии.

В Китай съдържанието, създадено от изкуствен интелект, подлежи на същия строг контрол като останалата информация в интернет. От септември 2025 г. то трябва задължително да бъде обозначено като генерирано от изкуствен интелект.

Пекин регулира дори т.нар. виртуални спътници - системи, създадени да разговарят с хората и да им предоставят усещане за лична връзка. От юли действат правила, целящи да ограничат емоционалната зависимост от тях.

Забранено е например виртуален спътник да симулира романтична връзка с непълнолетен. Системите трябва да напомнят на потребителите да направят почивка след два часа разговори, а клонирането на реален човек без неговото съгласие е забранено.

През юли китайският президент Си Цзинпин заяви, че изкуственият интелект трябва да остане „винаги под човешки контрол“. Той призова за закони и регулации, технологичен надзор, системи за ранно предупреждение и механизми за реакция при извънредни ситуации.

Но и в Китай има хора, които смятат, че призивите за забавяне на развитието трудно могат да бъдат оправдани. Според анализаторите от „Оксфорд Чайна Полиси Лаб“ аргументът е, че американските ограничения върху износа вече от години затрудняват развитието на китайския сектор за изкуствен интелект.

През септември министърът на държавната сигурност Чън Исин обвини „враждебни сили“, че използват изкуствения интелект за „създаване на политически слухове“.

Така китайският модел поставя акцента не върху това дали изкуственият интелект трябва да се развива, а кой и при какви условия има право да определя как той се използва.

Европа - между регулацията и технологичната надпревара

Европейският съюз избра трети, различен път в сравнение с Китай и САЩ. Брюксел започна да изгражда своята система за регулиране още преди някои от най-мощните приложения с изкуствения интелект да станат част от ежедневието.

През 2024 г. ЕС прие Законодателния акт за изкуствения интелект (AI Act), който Европейската комисия представя като най-всеобхватната регулаторна рамка в света, имаща за цел да направи използването на системите с ИИ в Общността по-безопасно и по-прозрачно.

От август ЕК може да налага на разработчиците на големи модели глоби в размер до 3 на сто от световния им оборот.

Но и европейският подход се сблъсква с реалността на международната технологична надпревара.

Европейските компании се опасяват, че прекалено строгите правила могат да ги поставят в по-неизгодна позиция спрямо конкурентите им от САЩ и Китай. Под техен натиск правилата за системите с „висок риск“ - например използваните при подбор на служители или при отпускане на кредити, бяха отложени за декември 2027 г.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви през септември, че тези правила поставят Европа „в позиция да играе водеща роля в развитието и регулирането на изкуствения интелект в световен мащаб“.

Фон дер Лайен възнамерява да събере водещите разработчици и да обсъди с тях възможността за забавяне на надпреварата за създаване на все по-мощни модели.

Самите европейски компании обаче са по-предпазливи. Те се опасяват, че подобно забавяне може в крайна сметка да помогне на американските технологични гиганти да затвърдят господстващото си положение.

Брюксел разполага и с друг инструмент. През август „ЧатДжиПиТи” (ChatGPT) стана първият асистент с изкуствен интелект, за който започнаха да се прилагат засилени изисквания съгласно европейските правила за онлайн съдържание. Те включват ежегодни одити, а глобите могат да достигнат 6 на сто от световния оборот на компанията.

През септември Европейската комисия предложи и забрана за чатботове, които „симулират междуличностни отношения по начин, създаващ емоционална зависимост“ при децата. Предложението дойде след поредица от случаи на самоубийства, свързани с подобни асистенти.

Тази забрана обаче все още не е факт. Текстът трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и държавите членки.