Изкуственият интелект може да срине световната икономика, твърдят експерти

Според група икономисти, състезанието за създаване на роботи, които се държат, говорят и изглеждат като хората, може рязко да увеличи безработицата и разходите за здравеопазване и да срине глобалната икономика. Това посочва в материал британският вестник "Дейли Мейл".

Този дистопичен сценарий е описан в доклад на тема как машините могат да преобразят работното място в недалечното бъдеще. Икономисти са създали прост модел, чрез който представят разнообразие от сценарии, които биха могли да станат реалност заради влиянието на изкуствения интелект върху националните приходи, капитали и качеството на услугите.

В доклада, ученият начело на проекта, Сет Бензъл, казва: „Независимо дали става въпрос за бомбардиране на врагове, управление на самолети, масажи, домакинска работа, или каране на такси, трудно е да се сетим за човешки дейности, които умните машини не биха могли да вършат в скоро време.”

Бензъл и колегите му от Националната служба за икономически проучвания във Великобритания са си задали въпроса дали "заместителите ни" ще ни доближат до икономическата утопия, или ще се случи така, че да печелим прекалено малко, за да си купуваме продуктите, които те произвеждат. Чрез симулирана световна икономическа система учените открили, че услугите на технологичните инженери ще поскъпнат драстично с нарастването на търсенето на умни машини. С усъвършенстването на процесите и технологичните напредъци цената на производство на роботи ще спадне, след което ще настъпи "технологичен бум".

С течение на времето, машините може да станат толкова умни, че да заместят професионалисти дори от технологичния бранш. Докладът дава за пример Junior – робот, който е световен шампион по шах и може да победи всеки настоящ, а може би и бъдещ гросмайстор на планетата.  

В крайна сметка умението на изкуствения интелект да върши работата на хората може да доведе до ниски заплати за последните, в резултат на което младите няма да могат да спестяват и да инвестират. Това значи, че капиталът, който ще бъде на разположение на бъдещите поколения и производства, ще намалее драстично, въпреки че машините са способни да произвеждат суровини и стоки на много по-ниски цени от настоящите.

Висококвалифицираните кадри ще станат нискоквалифицирани и нископлатени, а нискоквалифицираните– безработни. Щом това се случи, разходите за здравеопазване ще скочат драстично и ще окажат сериозен натиск върху световната икономика. Затова учените съветват публиката да започне да спестява отрано.

"В такива случаи дългосрочните резултати далеч не са утопични. Когато умните машини изместят хората, първите ще захапят ръката, която ги храни", твърдят те. 

Икономическият модел на проучването предсказва спад в заплащането на труда, технологичен бум, последван от технологичен срив, и нарастваща зависимост на настоящото производство от отминали софтуерните инвестиции.

"Нашето проучване илюстрира онова, което изкуственият интелект може да направи за нас и с нас. Но основното послание е доста тревожно. При липсата на подходяща фискална политика, която да разпределя капитал от печелещите към губещите, умните машини ще донесат дълготрайно нещастие за всички", смятат анализаторите. 

Очаква се до 2025 година роботите да могат да вършат между 30% и 40% от повтарящите се действия в различни сфери на производството. Въвеждането на изкуствен интелект в някои индустрии, като например хранително-вкусовата и металургичната, ще настъпи по-бавно, тъй като голяма част от производството е трудно за опростяване, а заплатите и без друго са ниски. 

"Независимо дали сега е моментът да инвестираме в роботи от ново поколение, производителите трябва да се подготвят и да разберат как изкуственият интелект може да промени разходите и структурите на техните индустрии", казва Хал Сиркин, старши партньор в Boston Consulting Group.