Китай затяга правилата за държавните фирми, които искат да вземат заеми в чужбина

Китай прави по-трудно за някои държавни компании да вземат заеми в чужбина, разширявайки кампания за овладяване на рисковете от местен държавен дълг, твърдят запознати източници, цитирани от Блумбърг.

Националната комисия за развитие и реформи (NDRC) – водещата агенция за икономическо планиране на Китай, през последните седмици е определила по-строги критерии, включително за рентабилност и обхват на дейността, за да могат държавните предприятия на регионално ниво да получат допълнителни квоти за офшорен дълг, казват източниците.

Тези държавни предприятия трябва да докажат, че са печеливши и управляват основен бизнес, като например производство или минно дело, за да си осигурят разрешение за набиране на нов дълг в чужбина, добавят източниците.

По-строгите регулаторни изисквания бележат последната стъпка от страна на политиците за овладяване на нарастващия регионален държавен дълг на страната. Това е и знак, че властите разширяват кампанията, която досега е била насочена главно към средствата за финансиране на местните власти, за да включат финансово по-слабите държавни предприятия в страната.

Китайските компании са длъжни да кандидатстват за одобрение от NDRC за емитиране на офшорен дълг със срокове по-дълги от една година.

Одобренията се издават за всеки отделен случай, казват източниците, като допълват, че държавните предприятия все още имат право да рефинансират съществуващ дълг на офшорния пазар.

Някои от неиндустриалните държавни предприятия представляват бивши финансови инструменти на местните власти (LGFV), които през последните години са се трансформирали в обикновени държавни компании. По-строгият контрол от страна на NDRC ще ги постави под допълнителен финансов натиск, премахвайки важен канал за набиране на средства.

Китайското ръководство определи дълга на местните власти като един от трите „основни икономически и финансови рискове“, пред които е изправена страната, тъй като регионите отклоняват пари от проекти за стимулиране на растежа, за да изплатят дълга си. По-голямата част от тези пари са обвързани с LGFV, които вземат заеми от името на провинции и градове, за да финансират инвестиции в инфраструктура.

Но местните власти се затрудняват да обслужват тези задължения през последните години, тъй като кризата с недвижимите имоти намали продажбите на земя, на които те разчитаха за приходи. Министерството на финансите на Китай определи непогасената стойност на така наречения скрит дълг на страната на 10,5 трилиона юана (1,5 трилиона долара). Това е в сравнение с оценката на Международния валутен фонд за над 80 трилиона юана по-широки заеми, отколкото е в баланса на правителството.