Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект?

Според експерти развитието на изкуствения интелект може да бъде забавено с години заради страха от роботи, който до голяма степен се дължи на филми като „Терминаторът“, съобщава британският „Гардиън“.

Огромният брой преувеличения и неистини, витаещи около рисковете, свързани с изкуствения интелект, заплашва да прекъсне разработката на множество изобретения, които биха могли да бъдат от изключителна помощ за човечеството, от коли без шофьори, които значително ще намалят пътните инциденти, до медицински системи, които могат изцяло да променят здравеопазването, казва Крис Бишъп, директор на британския филиал на  Microsoft Resсarch в Кеймбридж.

„Опасно би било, ако се фокусираме над терминатори, Skynet и края на човечеството или с други думи да създадем изключително негативен, емоционален и едностранен имидж на изкуствения интелект“, сподели той с „Гардиън“, преди участието му в дискусия за възможността машините да започнат да се учат в Британското кралско научно дружество в Кеймбридж.

Той казва, че е „крайно несъгласен“ с възгледите на нашумели критици на изкуствения интелект като Илон Мъск и Стивън Хокинг. Хокинг наскоро предупреди, че „пълното развитие на изкуствения интелект може да доведе до края на човешката раса“.

„Всеки сценарий, в който изкуствения интелект се представя като екзистенциална заплаха за съществуването на човешката раса е доста далеч във времето. Мисля, че думите им имат смисъл само ако те говорят за десетилетия напред в бъдещето. В момента ние имаме пълен контрол над тази технология и може да направим много избори относно бъдещото й развитие“, твърди Бишъп.

„Изкуственият интелект е изключително могъща технология, може би най-мощната, създавана от човечеството някога. Потенциалните ползи за обществото са огромни. Разбира се, всяка технология от подобен мащаб носи със себе си и някои рискове.“, подчертава той. 

По своята същност тези рискове са далеч от катастрофалните сцени представени във филми като „Терминаторът“. Всъщност краткосрочните рискове са доста по-обикновени и скучни, свързани най-вече с потенциално развитие на пристрастия у системите, тъй като това е естествена част от ученето и развитието. Въпроси, относно собствеността на информацията също се нуждаят от внимание, казва Бишъп.

Бишъп признава, че скорошната победа на компютърната система AlphaGo в древната китайска игра Го е впечатляваща, но добавя, че учените имат да извървят дълъг път преди да могат да създадат машини, които да имат интелект подобен на човешкия.

„Има много неща, които машините не могат да правят, а човешкият мозък намира за напълно естествени и тривиални. Да се говори за машини с пълния спектър от възможности на човешката интелигентност е силно преувеличено и изключително абстрактно. Повечето експерти в областта биха оценили възможността за подобно развитие като далечна, в рамките на десетилетия напред в бъдещето“,  добавя той.

Крис Бишъп, който вярва, че бъдещето е в тясното взаимодействие между машините и хората смята, че има нужда от повече експерти, които свободно да споделят мнението си за рисковете на изкуствения интелект. „Мисля, че е важно хора като мен да са готови да представят и двете страни на спора, за да се създаде по-информиран и балансиран дебат по въпроса. Когато авторитетни личности изразяват мнение по темата, тя се набива в общественото съзнание, а това е наистина добро нещо – при условие, че противоположните мнения също могат да бъдат чути, за да имаме добре аргументиран диалог“.