16-те милиарда лева дълг – много шум за нищо

В началото на миналата седмица беше внесен закон за ратифициране на договора с банки, които да организират издаване на облигации 3 години. Гласуването се отлага вече втора седмица поради неразбирателства.

За мен лично най-интересното - и най-ироничното - в политическата критика е свързано с условията по договора. Депутати се надпреварват да обясняват колко лош бил договорът, колко невероятно високи са лихвите, защо са избрани точно тези, а не други банки и т.н. Човек би си помислил, че за първи път в историята се сключва такъв договор. А реалността е съвсем друга. Всяка година България сключва поне по един такъв договор (понякога и по два).

Миналата година, по време на правителството на Орешарски, през месец май беше подписан договор с банки и той бе ратифициран за една седмица. В края на 2013 г., отново при Орешарски, беше сключен друг договор с банки и отново ратифициран. През 2012-а пък Сиемон Дянков сключи договор с банки за емисия на облигации. Най-интересното е, че през всичките години договорите са практически едни и същи, условията са едни и същи, дори и банките са едни и същи.

Миналата година през юни договорът е с три банки - Ейч Ес Би Си, Ситигруп и Джей Пи Морган. Тази година е с четири - Ейч Ес Би Си, Ситигруп, Сосиете Женерал и Уникредит. През 2012-а отново бяха три банки, като Ейч Ес Би Си също беше част от тях. Има различия в броя на банките, но основните се запазват, най-вече защото имат опит в региона. Защото ролята на банките - освен да свършат техническата работа и да подготвят емисиите облигации (включително тяхното листване на международните борси) - е да познават основните инвеститори в дълг от региона и директно да контактуват с тях.

Същото се отнася и до останалите условия в договорите. Максималната лихва, например, е една и съща в договора от тази година и договора от миналата година. Максималните срокове за емисията също са подобни. Начинът на реализация на емисиите е същият. Това са съвсем стандартни условия, които се повтарят ежегодно в договорите и никога не са пораждали нито спорове, нито проблеми. Учудващо е как може депутати, които са гласували години наред тези условия, сега изведнъж да кажат, че условията не са им ясни или не им харесват - все едно ги виждат за първи път.

А може би наистина е така? Може би наистина депутатите за първи път четат какво гласуват и нямат спомен, че са гласували същото нещо години наред? Това не би ме учудило - всъщност никой никога не чете ратификациите на технически договори. Особено ако са едни и същи всяка година.

Другият интересен казус е с лихвата по дълга и странните есеистики на тема колко висока е лихвата от 10% и как ще вземем 16 милиарда лева и ще върнем 48. Това показва, че не са прочетени договорите и не се познава процесът на емисия на облигации. В договорите всъщност пише, че лихвата по облигациите е пазарна, точно както и в предишните години. А в момента пазарните лихви по българския държавен дълг са рекордно ниски - лихвата по 10-годишен дълг в евро е 2,25% към 17 февруари, а лихвата по 2-годишен дълг в евро е 0,8%. Такива ниски лихви не е имало никога в историята, и това се отнася не само за България, но и за много от европейските страни.

Едно сравнение - само преди няколко седмици изплатихме облигация с лихви от 8,5% годишно. Сегашните лихви са близо 4 пъти по-ниски. Може да си представим колко спестявания на лихвени разходи ще има при изплащане на старите дългове (с високи лихви) и замяната им с нов дълг (с ниски лихви). Говорим за стотици милиони левове, които ще се спестяват всяка година от лихви. Това е сериозна сума, която ще облекчи разходите по държавния бюджет и ще намали дефицитите.

Сериозни дебати поражда общата сума на емисиите - 8 милиарда евро. Тя е наистина голяма, но само защото договорът е 3-годишен. Преди се сключваше и ратифицираше отделен договор за всяка отделна емисия на облигации - обаче сега се струпват толкова много плащания наведнъж, че е по-логично да се сключи малко по-дълъг договор, за да се покрият всички плащания. Както и предишните години, сумата на емисията не е задължителна, т.е. правителството не е задължено да вземе 8 милиарда евро дълг. В договорите е записано, че реално ще се емитира толкова дълг, колкото позволява годишният закон за бюджета. Т.е. не може да се вземе нито стотинка повече дълг, отколкото е записано в бюджета.

Къде отиват парите? От 8-те милиарда евро, предвидени за нови облигации за следващите три години, 6 милиарда евро отиват за погасяване на главници по стари дългове, още около 1 милиард отива за плащане на лихви по дългове и остатъкът ще послужи за покриване на първичния бюджетен дефицит. Плащанията на главници и лихви по стари дългове е техническа операция - дълговете и лихвите са договорени и взети от предишни правителства и не могат да се променят.

Накратко, над 75% от тези 8 милиарда евро са за плащане на главници по стари задължения и са безспорни, т.е. който и да е на власт ще трябва да ги рефинансира. Това нито увеличава, нито намалява държавния дълг, а го поддържа на същото ниво. Над 13% от средствата отиват за плащане на лихви през следващите години - и тук всъщност новите емисии дълг помагат, тъй като са с по-ниски лихви. С други думи, може да се постигне спестяване на разходи за лихви именно заради новите емисии, които са с рекордно ниски лихви.

Остатъкът от около 12% от емисията отива за покриване на първични бюджетни дефицити (бюджетниите дефицити минус лихвените дългови плащания - б.р.). Тук всъщност са най-големите възможности на правителството - то планира постепенно намаление на бюджетните дефицити, но ако ускори този процес, съответно ще са нужни и по-малко средства. Има и още две възможности за облекчаване на дълга - приватизация, както и ефективно събиране на кредитите на КТБ и връщане на заема от Фонда за гарантиране на влоговете към държавата.

Какъв ще е резултатът от 8-те милиарда върху бремето на държавния дълг? Чуха се апокалиптични твърдения, че дългът ще се удвои, утрои и т.н. Нищо подобно. Според 3-годишната бюджетна прогноза, в края на 2017 г. нивото на държавния дълг ще бъде малко по-ниско отколкото в края на 2014 г. (малко над 27% от БВП). Причината е именно фактът, че огромната част от 8-те милиарда отива за покриване на стари задължения, лихвите са по-ниски, а политиката залага на намаление на дефицитите.

Георги Ангелов старши икономист в Институт „Отворено общество". Анализът е публикуван от „Труд”.