Брутният външен дълг на България стигна 44,459 млрд. евро

Икономика

Брутният външен дълг на България в края на април 2023 г. е бил в размер на 44,459 млрд. евро или 49,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Това е с 3,191 млрд. евро, или 7,7 % повече в сравнение със същия месец на миналата година (41,267 млрд. евро, или 48,8% от БВП), показват данните на Българската народна банка(БНБ), оповестени днес.

Краткосрочните задължения са 7,707 млрд. евро, или 17,3 на сто от брутния дълг и 8,5% от БВП на страната. Те се увеличават с 88,7 млн. евро (1,2 процента) спрямо април 2022 г. (7,619 млрд. евро, 18,5%а от дълга и 9%от БВП).

Дългосрочните задължения са в размер на 36,751 млрд. евро, или 82,7% от брутния дълг и 40,7% от БВП. Те се повишават с 3,102 млрд. евро (9,2%) спрямо края на април миналата година(33,648 млрд. евро, 81,5% от дълга, 39,8% от БВП), показва още статистиката на Централната банка.

Така в края на април тази година 26,996 млрд. евро от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79,8% от брутните външни задължения, при 78,7% през същия месец на 2022 г.

От БНБ посочват още, че брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на април е 9,568 млрд. евро. Спрямо същия месец на миналата година той нараства с 2,223 млрд. евро, или с 30,3%.

Външните задължения на Централната банка пък са в размер на 1,989 млрд. евро, или 2,2 на сто от БВП. Те намаляват с 61 млн. евро (3%) спрямо края на април миналата година(2,050 млрд. евро, 2,4 на сто от БВП).

Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 5,978 млрд. евро (6,6% от БВП), като се увеличават с 809 млн. евро (15,7%) спрямо края на април 2022 г., когато са били в размер на 5,169 млрд. евро, или 6,1%  от БВП.

Външните задължения на "Други сектори" са 12,168 млрд. евро, като намаляват с 537,1 млн. евро (4,2%) спрямо същия месец на миналата година(12,705 млрд. евро, или 15% от БВП).

Според данните на БНБ вътрешнофирменото кредитиране е за 14,754 млрд. евро в края на април, което е със 756,7 млн. евро  повече спрямо края на същия месец на 2022 г. (13, 997 млрд. евро. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33,2% към края на април спрямо 33,9% година по-рано.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

За първи път от 10 години: Великобритания започва производство на газ от ново голямо находище в Северно море
САЩ, Великобритания и Германия водят класацията за най-много Нобелови лауреати към 2026 г.
С инвестиция от 25 млн. евро Kaufland открива най-големия хипермаркет в район „Овча купел“
Тайната на пълноценния сън
Цените на петрола се повишиха с над 2% на фона на нови атаки на хусите срещу Саудитска Арабия
Времето: Студен атмосферен фронт носи интензивни валежи в 8 области
България е сред четирите страни в ЕС с държавен дълг под 30 на сто от БВП през второто тримесечие
Schneider Electric помага на Progress Software да централизира управлението на ИТ инфраструктура от няколко локации
Андре Рийо се завръща в София: още едно голямо музикално преживяване с билети в More.com
Велислава Петрова: Създава се усещане, че търговските кораби са се превърнали в бойно поле
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Абровски: Земеделските производители от сектор „Черупкови“ са най-пазарно ориентирани
Лукс на колела: 10-те най-скъпи коли, които можете да си купите в България
Китайският външен министър пристигна на официално посещение в България
Разходите на мъжете за ботокс в САЩ изпревариха тези на жeните и достигнаха петгодишен връх
САЩ, Великобритания и Германия водят класацията за най-много Нобелови лауреати към 2026 г.
Цената на петрола сорт Брент се задържа близо до петмесечен връх на фона на напрежението в Близкия изток
Личен брандинг по Доналд Тръмп
Световноизвестна британска историчка и тв водещ прави филм за съдбата на цар Самуил
12 начина да накарате шефа да ви обикнe
9 начина да се справите с трудния шеф
Германия и Франция договориха план за спасяване на европейската автомобилна индустрия
КТ „Подкрепа" предлага данъкът върху ваучерите да бъде осигурителна вноска