БНБ: Ръстът на кредитите е потенциален риск за банковата система

Текущите макроикономически развития в България се характеризират с висок темп на нарастване на потребителските цени и устойчиво висока базисна инфлация, силен растеж на заплатите в частния сектор и на частното потребление и запазващ се висок растеж на кредита за домакинствата. Продължаването на тези тенденции създава потенциални рискове по отношение на устойчивостта на банковата система и по отношение на изпълнението на основната цел на Българската народна банка (БНБ) за поддържане на ценовата стабилност.  Това се казва в тематично изследване, публикувано в тримесечното издание „Икономически преглед“  на Централната банка.  Целта на тематичното изследване е да представи факторите, които обуславят решението на УС на БНБ за повишаване на процента на задължителните минимални резерви на банките, както и да представи оценка на потенциалните ефекти от повишаването на процента на задължителните минимални резерви върху основни макроикономически показатели в България, уточняват от БНБ. 

От централната банка отчитат, че при растежа на кредита за домакинствата не бе отчетено забавяне и на годишна база и той възлезе съответно на 12.1% при потребителските кредити (12.3% през декември 2022 г.) и на 17.8% при жилищните кредити. В условията на запазваща се силна кредитна активност и бързо нарастване на кредитните обеми, особено в сегмента на жилищното кредитиране, УС на БНБ предприе поредица от повишения на антицкличния капиталов буфер – от 0.5% на 1.0%, считано от 1 октомври 2022 г.1 , до 1.5%, считано от 1 януари 2023 г. , и до 2.0%, считано от 1 октомври 2023 г. 

Симулация с основния иконометричен модел на БНБ показва, че повишение на ефективната ставка на задължителните минимални резерви на банките до 9,7% през второто тримесечие  на 2023 г.и допълнително до 11,7% и 14,6% съответно през третото и четвъртото тримесечие, ще доведе до изтегляне на ликвидност от банковата система.  Задължителните минимални резерви  се повишават с 485 млн. лв. през второто тримесечие на 2023 г., с 3 млрд. лв. през третото, и съответно с 6,8 млрд. лв. през четвъртото тримесечие спрямо нивото в базисния сценарий от макроикономическата прогноза на БНБ от януари тази година.

Според БНБ е възможно  намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, което е основен фактор за понижаването на размера на кредита за домакинствата, а това се отразява в по-ниско частно потребление и отслабване на икономическата активност като цяло. Симулационният модел обаче показва незначително повишение на лихвените проценти по депозитите и кредитите въз основа на оценените макроикономически връзки в исторически план.

При понижение на базисния индекс и общия индекс на потребителските цени спрямо нивото в базисния сценарий, очакванията са за по-слаб ефект през тази година, който обаче ще се засилва през 2024 г. и 2025 г.

 Макар основната цел на взетите от БНБ решения за увеличаване на нивото на антицикличния капиталов буфер да е засилването на устойчивостта на банковата система, като потенциален косвен ефект от по-високите нива на буфера може да се очаква ограничаване на кредитирането и понижаване на растежа на кредита. Запазването на високи темпове на нарастване на кредита, особено в сектора на домакинствата, показва, че повишаването на нивото на антицикличния капиталов буфер не оказва съществено влияние за отслабване на кредитната активност. Това може да бъде обяснено с високите нива на капиталовите показатели на банковата система, които значително превишават регулаторните минимални изисквания, както и със свръхликвидността в банковата система и високата склонност на банките да поемат кредитен риск, се казва още  в тематичното изследване на БНБ.