Бойко Борисов и Кирил Петков в онлайн спор за бюджетната рамка

Нуждата от редовно правителство е безспорна, но като лидер на най-голямата партия и мандатоносител, няма да позволя пред европейските ни партньори да се докладват неверни данни за финансовото състояние на държавата. Това написа във Фейсбук лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който е говорил по темата на среща с кметове и председатели на Общински съвети от област Велико Търново.

"В тази връзка, още в началото на следващата седмица и преди Съвета за съвестно управление искам Министерството на финансите и министър Петкова да ми отговорят: какви и в какъв размер разходи, дължими за 2024 г., са забавени и прехвърлени за 2025 г., за да излезе заложеният дефицит на касова основа? Цял ден слушам всякакви интерпретации на вчерашното чиновническо съобщение на МФ, според което всичко в бюджета за 2024 г. е изпълнено, както е планирано. Но никой не отбелязва, и то умишлено, че с малки буквички е казано „на касова основа". Което преведено значи - "онова, което е платено". Освен това никъде не се казва какво става с онова, което е фактурирано, но не е платено или с онова, което са накарали фирмите да не го фактурират за 2024 г, защото няма да им се плати и да го оставят за 2025 г.", пише още Борисов. 

Според думите му отговорите на тези въпроси се дължат от Министерството на финансите.

"И то не Теменужка Петкова, а всички онези, които последните 4 години с Асен Василев правеха бюджетите на страната. Искам да се даде обяснение за задълженията от близо 3 млрд. от 2024 г. И защо сега преминават за 2025 година? Защо се подведоха общините, които толкова пъти предупреждавах да не разкопават и да не правят нищо, защото няма осигурени пари в бюджета? Но на кметовете бяха обещавани 7 млрд., които ги няма, а през 2024 г. им платиха само 500 милиона. Други 500 милиона ги прехвърлиха по сметката за 2025 година и същото е и с МРРБ и НКЖИ. Защо никой не говори за 800 милиона неразплатено ДДС на фирмите?", пише още Борисов.

Лидерът на ГЕРБ обясни, че според Евростат към деветмесечието на 2024 година дефицитът е 3,7%.

"Кой ще каже за четвъртото тримесечие колко е паднал, че да стане 3%? Искаме стабилни финанси, искаме еврозона, искаме общински и държавни обекти да се строят, искаме ръст на доходи, искаме да не се пипат данъците, всичко това го искаме. Но 2024 г. не се направиха разходите, които трябваше, а се оставиха за 2025 г., само и само да им излезе сметката. Години наред казвах до какво ще доведат заемите, които всяка седмица се теглеха – по 500 млн. лв. Сега цялата тежест пада върху нас."

Борисов настоява назначенията на новото правителство да започнат след приемането на държавния бюджет за 2025 г.

"Става въпрос за заместник-министрите и областните управители. Обръщам внимание на коалиционните партньори – да спрат упражненията на гърба на бюджета, с цел партийни интереси, да спрат да обещават социално изобилие, преди да са ясни окончателните доклади за състоянието на фискалната стабилност", казва още Борисов.

Последният пост на Борисов изглежда опасен. Искрено се надявам той да не е решил със задна дата да манипулира цифрите на бюджета за 2024 г., опитвайки се да прехвърли отговорността за евентуално неприемане в еврозоната. Подобно действие би било пагубно за България!, отговори съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков във своя публикация на лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

"Познаваме добре тактиката му - по-лесно му е да се оправдае за непостигането на целта с Еврозоната чрез манипулация на цифрите за 2024, като междувременно: увеличи бюджетния дефицит за 2025; разпредели щедри средства на коалиционните партньори, за да ги държи кротки; осигури финансиране за Пеевски; насочи средства към кметове от неговата партия. При такъв сценарий ще се опита да избегне отговорността за провала с влизането в Еврозоната, въпреки че вината би била изцяло негова. Дано това да е просто поредният му ПР ход, а не предателство спрямо европейското ни бъдеще!", написа още Петков. 

Съветът за съвместно управление очаква следващата седмица да има конкретна бюджетна рамка, каза Валентин Тончев от  "Демокрация, права и свободи- ДПС", цитиран от БНР. По думите му в Съвета има общо разбиране, че пътят на България е в еврозоната. "Очакваме в крайна сметка следващата седмица да имаме една конкретна бюджетна рамка, която да постави наистина необходимите критерии. Преди всичко - 3% дефицит", каза той. 

От своя страна Мартин Димитров от ПП-ДБ обърна внимание на увеличението на заплатите в системата на МВР. Според него хората, които изпълняват полицейски функции и рискуват живота си, трябва да получават по-високи възнаграждения от администрацията в системата. "На принципа "хора с полицейски функции" и останали. Вижте колко е точно - този, който защитава реда и който преследва престъпността, който се занимава с прякото изпълнение на закона. Едно е да бъдеш зад бюрото цял ден и да пишеш някакви неща, друго е да преследваш престъпници на улицата. Рискът, който поемаш, е различен", каза Димитров.