Часовникът на ЕЦБ тиктака, докато се обсъжда съдбата на облигации за 1,7 трлн. евро

Има нарастваща нужда Европейската централна банка да преосмисли колко скоро ще започне да свива запаса от облигации на стойност 1,7 трилиона евро, закупени по време на пандемията, защото в противен случай  или рискува да обърка пазарите, пише Блумбърг.

На среща тази седмица в Атина ЕЦБ ще започне да обсъжда прекратяване на реинвестициите по Пандемична програма за спешни покупки (PEPP) преди настоящия изтичането на настоящия срок до края на  2024 г. Това напълно ще приведе в съответствие усилията за количествено затягане с лихвената политика, която доведе до безпрецедентни 10 последователни повишения на лихвите, за да се понижи инфлацията до целта от 2%.

Някои длъжностни лица гледат на покупките по PEPP, които в момента могат да действат като първа защита, ако доходността на облигациите на правителствата от еврозоната скочи необосновано, като на ключов инструмент на фона на бюджетни колебания в страни като Италия.

Съществуват обаче убедителни основания за по-бързо спиране на реинвестициите: Ако тива се направи твърде далеч през следващата година или се спази съществуващият краен срок, има рискува ходът да се случи успоредно с намаления на лихвените проценти, които да подкрепят затруднената икономика на Европа, което ще изпрати смесени сигнали до инвеститорите.

„Няма да се изненадаме, ако ЕЦБ изтегли края на реинвестициите в PEPP с няколко тримесечия“, каза Райнхард Клюзе, главен икономист за Европа в UBS. „Важното е, че те трябва да направят изявление, преди да започнат да намаляват лихвените проценти. В противен случай комуникацията ще бъде много трудна“, добави той.

Тъй като се очаква лихвите да останат без промяна тази седмица - за първи път, откакто ЕЦБ започна да ги повишава преди повече от година, служителите все повече се фокусират върху други части от своя инструментариум.

Облигации от по-голямо портфолио, натрупани от 2015 г. по време на страховете от дефлация, вече могат да бъдат теглени. Но при основен лихвен процент от 4%, които цели ограничаване на икономическата активност и укротяване на цените, реинвестициите в PEPP се превърнаха в изключение.

Има „силен аргумент в полза на спирането на реинвестициите в PEPP по-рано от края на следващата година“, защото това би било „в съответствие с нашата лихвена политика“, каза членът на Управителния съвет на ЕЦБ Мадис Мюлер миналия месец.

ЕЦБ не е актуализирала насоките на програмата от декември 2021 г. - много преди да започнат повишенията на лихвите. Тогава беше обещано, че бъдещите намаления „ще бъдат управлявани, за да се избегне намеса в подходящата парична позиция“.

Икономистите на Barclays смятат, че средно около 18 млрд. евро на месец се дължат по PEPP, въпреки че няма официални данни.

С възможността да инвестират постъпленията от ценни книжа с настъпващ падеж в 20-те членки на валутния блок, някои политици са предпазливи от отказване от такива суми, ако дълговоите пазари се уплашат от нарастващото въздействие на увеличенията на ЕЦБ до момента.

Гъвкавостта беше използвана веднага след въвеждането й, тъй като служителите насочиха реинвестициите към Италия, Испания и Португалия и далеч от Германия и Франция.

Докато пазарите оттогава са по-стабилни, последният спад на италианските облигации е напомняне за това колко бързо може да отслабне доверието на инвеститорите. Дори някои ястреби от ЕЦБ, като Бостян Васле от Словения, се колебаят да се откажат от инструмент, който може да възстанови спокойствието, ако е необходимо.

Това важи с особена сила, тъй като забавянето на преразглеждането на фискалните правила на Европейския съюз може да удължи живота на съществуващите договорености - потенциално принуждавайки правителствата към резки фискални консолидации и заплашвайки ги наказания, които биха могли да обезпокоят инвеститорите.

Но тъй като пандемията от COVID-19 вече е в огледалото за обратно виждане, оставянето на PEPP непокътната става все по-трудно за оправдаване.

„Със сигурност има някои членове на Управителния съвет, които ще бъдат загрижени“, каза Улрике Кастенс, икономист в германския мениджър на активи DWS. „От друга страна, реинвестициите в облигации са експанзивни до известна степен, така че вече не се вписват в пейзажа“, добави Кастенс.

Коментарите на политици през последните седмици показват, че Управителният съвет е далеч от консенсус. Проучване на Bloomberg показа, че 43% от икономистите очакват ЕЦБ да преустанови реинвестициите в PEPP - спрямо 39% по-рано.

Кастенс от DWS и нейните колеги от Morgan Stanley са сред онези, които очакват съобщение през декември, че реинвестициите ще започнат да намаляват още през март, въпреки че предстоящият преглед на оперативната рамка на ЕЦБ може да означава, че е необходимо повече време.

Всякакви притеснения за нарушаване на обещанието за поддържане на реинвестиции в PEPP до 2024 г. – разход, който шефът на нидерландската централна банка Клаас Нот каза миналия месец, че не смята, че ЕЦБ трябва да поеме „в този момент“, вероятно ще бъдат преодолени, според Клюзе от UBS.

„Концепцията за бъдещи насоки беше силно наранена през последните две години, тъй като редица обещания от страна на централните банки бяха нарушени“, каза той. „В сравнение с тези щети, допълнителната загуба на доверие, причинена от по-краткия срок на PEPP, според мен би била доста ограничена“, добави той.