Да инвестираш като най-богатите хора в света вече е по-лесно от всякога. Но колко е опасно?

Преди 15 години Иън Айърс и Бари Нейлбъф публикуват книга с провокативен съвет, насочен към управлението на личните финанси. В продължение на десетилетия финансистите съветват дребните инвеститори да поемат повече рискове, когато са млади, инвестирайки сериозно в акции, преди постепенно да преминат към по-безопасни активи, например облигации, с наближаването до пенсия. Двамата икономисти обаче отиват още по-далеч: според тях младите инвеститори всъщност трябва да вземат пари назаем, за да купуват акции. Аргументите им се базират на историческите данни, които показват, че инвеститорите биха могли успешно да поемат такъв "ливъридж" през целия период от 1871 до 2009 година.

Когато Айърс и Нейлбъф за първи път разработват идеите си обаче, стратегиите от този тип са сравнително трудни за прилагане. По това време онлайн брокерите все още не бяха толкова популярни, таксите за търговия бяха високи, както и лихвите по кредитите. The Economist припомня, че една от първите онлайн инвестиционни платформи E*Trade предлагаше маржин лихви за търговия с акции от около 9% през 1999 г., когато референтният лихвен процент на Федералния резерв беше малко под 5%.  

Още когато публикуват книгата си "Lifecycle Investing" през 2009 г., авторите ѝ отбелязват, че маржин лихвите при големите брокери като Fidelity и Vanguard са доста високи. Инвестирането с "ливъридж" (т.е. със заемен капитал), известно още и като маржин търговия, е било до голяма степен запазена марка на институционалните инвеститори или много богатите хора, които са могли да получат по-добра сделка за кредитиране. В една от рецензиите на книгата се казва: „Не опитвайте това у дома“.

Днес обаче да опитате подобна финансова стратегия "у дома" е значително по-лесно. В книгата си господата Айърс и Нейлбъф споменават набързо една малка компания, наречена Interactive Brokers, която предлага далеч по-ниски маржин лихви от по-престижните си конкуренти. През 2009 г. компанията тя се оценява на 7 милиарда долара и има 134 000 клиенти. Днес компанията струва 110 милиарда долара и има 4 милиона клиенти. Благодарение на евтиното кредитиране за търговия с финансови инструменти, подобни платформи се превръщат в предпочитан вариант за дребните инвеститори. Има и други финансови иновации, включително борсово търгуваните фондове, както и по-широкият достъп до международните фондови пазари, които също улесняват живота им. 

Средният лихвен процент за търговия със заемен капитал днес е около 3,5%. До август тази година американските брокери са отпуснали рекордните 1,1 трилиона долара маржин дълг на своите клиенти, което представлява ръст от 33% през последната година. Като дял от брутния вътрешен продукт тя е само малко под нивото, достигнато по време на еуфорията с т. нар. "меме акции" през 2021 г., и доста над пика, наблюдаван по време на дотком балона от 2000 година. Заемите за търговия на фондовия пазар са редовен източник на оплаквания сред регулаторите, които се опасяват, че това повишава риска от срив, ако цените започнат да падат.

Най-лошият момент за дребните инвеститори дойде тази година, по време на "спазъма", предизвикан от увеличаването на митата, предприето от Доналд Тръмп. То доведе до спад на американския индекс S&P 500 с 19%. Поради използването на заемни средства, портфейлите на много от дребните играчи на пазара бяха подложени на натиск и се наложи брокерите да продават автоматично базовите им активи, за да се върнат над допустимите лимити за кредитиране. Този процес обаче активира допълнителен спад в цените на акциите. 

Но, въпреки всичко, "добрите времена" за инвеститорите през последните години бяха достатъчно дълги, за да компенсират лошите моменти. Всъщност периодът след публикуването на книгата на Айърс и Нейлъбъф се оказа един от най-добрите в историята за заемане на средства за инвестиции заради ниските лихвени проценти и зашеметяващата възвръщаемост. Ще продължи ли обаче тази "златна ера" на фона на рекордно високите пазарни оценки на публичните компании? И инвеститорите, и регулаторите, се надяват, че отговорът на този въпрос ще е положителен.