ЕЦБ да намали лихвите до неутрални или по-ниски нива, призова Фабио Панета

Европейската централна банка (EЦБ) трябва да намали лихвените проценти, така че те да не ограничават икономическия растеж или дори да го стимулират, и да даде повече насоки сега, когато шоковете след пандемията намаляват и инфлацията се нормализира. Това заяви управителят на Италианската централна банка Фабио Панета, цитиран от Ройтерс.

Коментарите на Панета доведоха до откриването на все по-задълбочаващ се дебат вътре в ЕЦБ за това до каква степен централната банка на еврозоната трябва да намали лихвените проценти в момент, когато инфлацията е близо до целта на банката от 2%, а икономическият растеж е в застой.

Гуверньорът на Италианската централна банка, един от най-откровените привърженици на по-хлабавата парична политика на ЕЦБ, заяви, че ЕЦБ трябва да се „съсредоточи върху бавността на реалната икономика“ и да премести официалните лихвени проценти в „неутрална или дори експанзивна територия“.
„При инфлация, близка до целевата, и застой на вътрешното търсене рестриктивните парични условия вече не са необходими“, заяви той в реч в миланския университет „Бокони“, като добави, че при липса на устойчиво възстановяване инфлацията може да спадне доста под целевата.

„Сценарий, на който паричната политика трудно би могла да противодейства и който следователно трябва да се избягва“, каза той.
ЕЦБ намали лихвените проценти три пъти от юни насам, след като видя, че инфлацията, която достигна двуцифрени стойности след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., спадна до целевите ѝ 2%.

Панета заяви, че икономиката на еврозоната се завръща към „картографираната територия“ след „изключителните сътресения от 2022-2023 г.“, а грешките в прогнозите за инфлацията се нормализират.

При последното си намаление през октомври ЕЦБ намали лихвения процент по банковите депозити с четвърт процентен пункт до 3,25%.
„Вероятно все още сме далеч от неутралния лихвен процент“, каза Панета.

Икономистите определят неутралния лихвен процент като такъв, който нито ограничава, нито стимулира икономическия растеж, и смятат, че в еврозоната той е между 2 % и 2,5 %, въпреки че оценките са за 3% и 1,75%.

Инвеститорите очакват централната банка да понижи разходите по заемите с още четвърт пункт на следващото си заседание на 12 декември, след което да направи още съкращения до пролетта.

Това би оставило депозитната лихва на ЕЦБ на равнище от 1,75% до 2,0%.

След като успя да преведе икономиката на еврозоната през непознати води, ЕЦБ трябва да промени подхода си към паричната политика „заседание след заседание“, продиктуван от изключителните обстоятелства през последните две години, които я принудиха да отдава по-малко значение на прогнозите, заяви Панета.

„Сега можем да се върнем към един по-традиционен, действително ориентиран към бъдещето подход към паричната политика, в съответствие с нашата средносрочна ориентация.“

Панета каза също, че ЕЦБ трябва „да предостави повече насоки за очакваното развитие на нашата политика, отколкото това се случваше в близкото минало.

„Това ще помогне на фирмите и домакинствата да формират мнението си за бъдещия курс на лихвените проценти, като по този начин ще подкрепи търсенето и възстановяването на реалната икономика.“

Това мнение противопоставя Панета на водещия „ястреб“ Изабел Шнабел, която миналата седмица заяви, че подобни „предварителни насоки“ са „с ограничена полза“ в оставащата „нестабилна среда“.

Изненадана от рязкото нарастване на инфлацията през 2021-22 г., ЕЦБ изостави навика си да предоставя официални насоки за бъдещия път на паричната политика.

Вместо това тя настоя, че ще взема решения „среща по среща“ въз основа на постъпващите данни - макар и не без случайни намеци какво да се очаква.