ЕЦБ дава знак за историческа смяна на курса

В сряда Европейската централна банка очерта значителни промени в начина си на работа в стремеж да намали присъствието си на финансовите пазари след 15 години на извънредни мерки, пише Politico

По време на финансовата криза ЕЦБ пое много по-активна роля на европейските пазари, като създаваше пари чрез количествени улеснения и изкупуваше активи и държавен дълг. Сега тя обръща посоката, за да се оттегли, но първите резултати от широкообхватния преглед на нейната оперативна рамка оставиха важни въпроси без отговор, подчертавайки колко дълъг и несигурен ще бъде пътят към новата "нормалност".

Този преглед на практика отразява трудностите при изработването на нов набор от правила, които да бъдат едновременно ефективни и без нежелани странични ефекти.

В рамките на новия режим, определян от самата банка като "хибриден", ЕЦБ заяви, че ще продължи да фиксира пазарните лихвени проценти с помощта на депозитното облекчение - отличителна черта на сегашния ѝ режим на "достатъчни резерви". Освен това в крайна сметка тя ще държи квазипостоянен или "структурен" портфейл от облигации - наследник на портфейлите, които е натрупала през годините на количествени улеснения.

ЕЦБ не посочи какъв размер на баланса си очаква в бъдеще. Но  заяви, че иска да възстанови "централната роля" на операциите по отпускане на краткосрочни и дългосрочни кредити, които доминираха по време на режима на "оскъдните резерви" преди 2008 г.

"ЕЦБ търси повече време, за да оцени плюсовете и минусите на различните рамки за ликвидност", заяви Патрик Санер, ръководител на отдела за макростратегии в Swiss Re.

Карстен Бржески, глобален ръководител на макрофинансовия отдел в ING, беше по-директен с коментар, че "пикантериите остават много неясни."

Липсваха например подробности относно това, какво ЕЦБ ще държи или няма да държи в бъдещия портфейл от облигации, което според Бржески е сигнал за продължаващо несъгласие относно обхвата на държавните или "зелените" активи.

Банката даде да се разбере, че преходът ще бъде твърде експериментален, като заяви, че ще преразгледа параметрите на новите правила до 2026 г. "или по-рано, ако е необходимо".

"Това е типичният европейски начин за отлагане", каза Бржески.

Санер е по-благосклонен, като отбелязва, че: "Не е логично да се поемат предварителни ангажименти за определен размер на портфейла от активи", не на последно място защото все още не е ясно колко голям ще трябва да бъде балансът в дългосрочен план.

Нещата постепенно се променят, тъй като ЕЦБ намалява своя баланс. Последните й големи операции TLTRO ще бъдат изплатени през следващите месеци, а ЕЦБ вече не реинвестира всички облигации в портфейла си от пандемични облигации при настъпването на техния падеж. От следващата година тя няма да реинвестира нищо.

Засега обаче банките разполагат с всички необходими резерви, така че ЕЦБ е изправена пред предизвикателството да съживи кредитните операции, с които доскоро направляваше политиката си.

В стремежа си да направи това кредитиране по-привлекателно разликата - или спредът - между лихвения процент по депозитите и основния лихвен процент по рефинансирането (ОЛП) ще бъде намалена от сегашните 0,5% на 0,15% от септември. Лихвеният процент по извънредното или "пределното" кредитно облекчение ще бъде коригиран по същото време, за да се гарантира, че той ще остане само с 0,25 процентни пункта над лихвения процент по МРО. Банките все още ще могат да заемат всичко, което пожелаят, стига да разполагат с подходящо обезпечение.

Стесняването на "коридора" между лихвените проценти по депозитите и основните лихвени проценти по рефинансирането "ще ограничи потенциалната възможност за колебания в краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар", докато ЕЦБ преминава към новата рамка, заяви банката. Тя подчерта, че това е стъпка, различна от облекчаването на паричната политика - процес, който пазарите очакват да започне през юни.

Една от подробностите, които ЕЦБ предостави, беше, че няма да променя изискването си за минимални резерви в рамките на прегледа. Това означава, че банките все още ще получават заплащане за всички свои депозити в ЕЦБ, с изключение на 1% от тях. Банките от еврозоната се стремяха да избегнат каквото и да е увеличение на минималната задължителна ликвидност, което би намалило приходите им от лихви.