ЕЦБ отчете рекордна загуба за 2023 г.

Европейската централна банка отчете днес рекордна годишна загуба за 2023 г. и заяви, че са вероятни по-нататъшни загуби, тъй като нейните агресивни повишения на лихвените проценти я принуждават да изплаща милиарди евро на банките, предаде Ройтерс.

ЕЦБ, която повиши лихвените проценти с безпрецедентно темпо през последните две години, има раздут баланс след десетилетие на финансови стимули. Търговските банки сега печелят солидни лихви върху трилионите евро, които е централната банка е напечатала по време на ерата на вяла инфлация.

„Загубата отразява ролята и необходимите от политически действия от страна на Евросистемата при изпълнението на основния ѝ мандат за поддържане на ценова стабилност и няма отношение върху способността ѝ да провежда ефективна парична политика“, посочиха от ЕЦБ.

Централната банка на 20-те държави от еврозоната обяви, че загубата ѝ преди освобождаването на провизиите е била 7,9 млрд. евро, като за сравнение за 2022 г. бе отчетена загуба от 1,6 млрд. евро.

След като всички провизии за риск бъдат премахнати, загуба от 1,3 милиарда евро ще бъде пренесена, за да бъде компенсирана от бъдещи печалби, показват финансовите отчети.

Банката заяви, че все още е добре капитализирана и може да работи ефективно, независимо от евентуални загуби.

„ЕЦБ вероятно ще понесе допълнителни загуби през следващите няколко години в резултат на материализирането на лихвения риск, преди да се върне към устойчиви печалби“, казаха ЕЦБ.

За разлика от търговските банки, централната банка може да работи с изчерпани провизии и дори с отрицателен собствен капитал. Въпреки това, тези загуби могат да предизвикат опасения за доверието, да лишат правителствата от приходи от дивиденти и да повлияят на задаващия се дебат за нова оперативна рамка.

В основата на проблема е широкомащабната операция на ЕЦБ за печатане на пари, отличителен белег на нейните усилия за стимулиране по време на мандата на бившия ѝ председател Марио Драги.

ЕЦБ отпечата пари в брой, за да купи държавни облигации с надеждата, че обилните и евтини кредити ще възобновят икономическия растеж и ще върнат инфлацията до 2%. Когато лихвените проценти бяха отрицателни, това струваше малко на ЕЦБ, но сега тя трябва да плаща 4% лихвен процент върху средствата, които предоставя на кредиторите.

Търговските банки все още разполагат с излишна ликвидност на стойност 3,5 трлн. евро в еврозоната и може да отнеме десетилетие, за да се извлекат тези пари от финансовата система, без да се причини нестабилност.

Междувременно ЕЦБ печели само скромни постъпления от лихви върху облигациите, които е закупила по време на схемата за икономическо стимулиране.

Балансът на ЕЦБ крие и известен потенциален риск, тъй като стойността на същите тези облигации рязко спадна след закупуването им. Но ЕЦБ отново реши да не отписва стойността им, тъй като те се държат до падежа, предимно с фиксирани купони и обикновено имат дълги срокове.

„ЕЦБ може да работи ефективно и да изпълнява основния си мандат за поддържане на ценова стабилност, независимо от всякакви загуби“, посочват от централната банка.